Решение № 1439 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2005 г.

Решение № 1439 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2005 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. а. по п., град София, срещу въззивно решение от 26.07.2005 г. по гр. д. № 3657/2004 г. на Софийски градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Касаторът твърди, че изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението е неправилен. Неправилно е прието, че не е налице визираното в заповедта за уволнение основание по чл. 328, ал. 1 т. 12 КТ. Не е съобразено, че с промяната в щатното разписание от 1.07.2003 г. длъжността "деловодител", на която е възстановена ищцата след успешно проведен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, не е съществувала. Това води до обективна невъзможност тя да изпълнява своите задължения. Ответницата по касационната жалба В. И. Д., гр. Б., не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следното: С обжалваното решение на Софийския градски съд е оставено в сила решение от 9.08.2004 г. по гр. д. № 335/2004 г. на Софийския районен съд, в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на В. И. Д. срещу Г. данъчна дирекция /сега НАП/ за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № УЧР 281/18.06.2004 г. и за неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ решението е отменено и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1 783,68 лева е уважен. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като е налице несъответствие на посоченото в заповедта от работодателя основание - чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Не е налице обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовите функции. Фактическото основание е съкращаване в щата, но е различно от посоченото от работодателя. Въззивното решение е правилно. В разглеждания случай се касае за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - поради обективна невъзможност за изпълняване на трудовия договор. В заповедта е посочено, че тя се изразява в несъществуване на длъжността "деловодител", на която е възстановена Д. с влязло в сила решение от 29.03.2004 г. по гр. д. № 19075/2003 г. на Софийския районен съд. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че е налице несъответствие между посоченото в заповедта основание и действителното положение. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ се изразява в това, че при създадена нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Обективната невъзможност може да произтича както от работника или служителя, така и от работодателя. Основното е да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които произтичат от независими от работника или работодателя фактори. Липсата на щатна бройка за длъжността "деловодител", както е посочено от работодателя в процесната заповед, не е такава причина. Налице е съкращаване в щата, което е засегнало длъжността на ищцата. В изпълнение на съдебното решение за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност, работодателят е длъжен да възстанови служителя на работа, а при положение, че длъжността не съществува, той може да прекрати отново трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г.о.