Решение № 3968 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2017 г.

Решение № 3968 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6713/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юриск. М. А.. Жалбата е против решение № 31 от 03.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13/2017 г. от Административен съд Р.. С него е отменено уведомително писмо с изх. № 02-170-6500/2417 от 13.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта му, с която оторизираната субсидия по схема за обвързано подпомагане за млечни крави в размер на 3083,90 лв. е изцяло прихваната. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора ответникът бил уведомен на какво основание е направено прихващането на оторизираната му сума, като изброява възможните хипотези, в които това прихващане може да бъде извършено. Въпреки че от писмото не ставало ясно за какви изискуеми задължения било извършено прихващането, това не лишавало кандидата за подпомагане от правото на информация, тъй като съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ било допустимо мотивите към акта да се съдържат и в друг документ, който в случая представлявал представен по делото хронологичен опис по сметка 4892 "Задължения по оторизирани суми", от който ставало ясно, че прихващането е направено във връзка със задължение по договор по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. с № 17/112/03325 от 09.10.2009 г. Това задължение било съобщено на ответника с уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-170-6500/628 от 22.05.2013 г. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу уведомителното писмо да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Н. Г. П. от с. С. селище, обл. Р., в писмено възражение и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Р. е било образувано по жалба на Н. Г. П. против уведомително писмо с изх. № 02-170-6500/2417 от 13.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта му, с която оторизираната субсидия по схема за обвързано подпомагане за млечни крави в размер на 3083,90 лв. е прихваната изцяло. С оспореното решение № 31 от 03.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13/2017 г. административният съд е отменил уведомителното писмо в обжалваната част. За да постанови този резултат, е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, съобразно дадената с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП възможност изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да делегира своите права във връзка с издаването на уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания на заместник-изпълнителния директор, за което по делото били представени заповед № 03-РД-323/11.03.2015 г. и заповед № 03-РД-323/11.06.2015 г., издадени от изпълнителния директор на фонда. Същото обаче било издадено при неспазване на изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган било порок във формата, който препятствал, както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и съставлявал самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. От събраните в хода на производството доказателства съдът е установил, че искането на жалбоподателката за подпомагане било уважено изцяло, тъй като тя отговаряла на всички условия по ЗПЗП. Спорът между страните бил единствено относно законосъобразността на извършеното прихващане на сумата от 3083,90 лв., която представлява пълния размер на оторизираната субсидия по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за кампания 2015 г., с други задължения на Н. П. към ДФ "Земеделие". Тези задължения обаче не били индивидуализирани нито в уведомителното писмо, нито в предхождащата и съпътстваща неговото издаване документация. Съдът е съобразил уредбата на института на прихващането, съдържаща се в чл. 103- чл. 105 от ЗЗД. Предвид тази правна регламентация, според съда, административният орган следвало да изложи мотиви какви са фактическите и правни основания за прихващането, с какви задължения на кандидата е извършено прихващането, като уточни и техния размер, както и въз основа на какви административни актове са възникнали същите. След като такива мотиви въобще липсвали, съдът бил изправен пред невъзможността да провери дали извършеното прихващане е законосъобразно. Недопустимо било мотивите на административния акт да бъдат излагани от органа едва в хода на съдебното производство, в което чак е посочено, че прихващането е извършено с дължима сума по уведомително писмо № 01-170-6500/628 от 22.05.2013 г. на ДФЗ. Обжалваното решение е правилно. Видно от съдържанието на процесното уведомително писмо се установява, че под Таблица № 2 за удържаната сума от 3083,90 лв. са изброени три хипотези: 1.санкции от предходни периоди или 2.недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3.приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Не е посочено по никакъв начин обаче коя от тези хипотези е налице, за да се извърши прихващането. В този случай правилно първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не е посочено на коя от трите хипотези административният орган е удържал сумата, като не е посочено и фактическото и правно основание за това. Дори да се приеме, че се касае за санкция, следваща от прекратяване на договорни отношения от предходен период между ДФ "Земеделие" и Н. Г. П., такива твърдения са посочени от процесуалния представител на касатора едва в първоинстанционното производство с представения по делото писмен отговор на жалбата от 14.03.2017 г. Допълнително представените в съдебното производство доказателства, не могат да санират този съществен пропуск на административното производство. В съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Но мотивите към акта не могат да се излагат едва в съдебното производство по оспорване на акта. Мотиви не се съдържат нито в оспорваното писмо, нито могат да се извлекат от документите, предхождащи или съпътстващи неговото издаване. По този начин и ответникът в касационното производство и административният съд е трябвало да гадаят какво е основанието, на което е извършено прихващането. За да бъде възможно да се извърши прихващане, не е достатъчно да бъде уведомен бенефициентът за основанието за това, както се твърди от касатора, а следва двете насрещни вземания да са ликвидни и изискуеми (чл. 103 от ЗЗД). Изискването за изискуемост на вземането следва и от приложимата нормативна уредба. Според чл. 65 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. е предвидено съответната сума да се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006. Последната разпоредба регламентира, че държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая не може да се приеме, че прихванатата сума от 3083,90 лв. представлява неуредено задължение на Н. П.. Касаторът твърди, че оторизираната сума е прихваната във връзка с изискуеми задължения, свързани с кандидатстването на Подгорная по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. Във връзка с подпомагането по тази мярка е издадена заповед № 03170-РД от 22.05.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ-Р. за отказ за плащане на финансовата помощ за второ плащане и връщане на полученото първо плащане по договор № 17/112/03325 от 09.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по тази мярка в размер на 24 446 лева. След заповедта за отказ до Н. П. е изпратено уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-170-6500/628 от 22.05.2013 г. По повод връщането на изплатената финансова помощ по сключен договор № 17/112/03325 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 482/2013 г. Заповедта обаче е обезсилена с определение от 09.03.2016 г., постановено по гр. д. № 65584/2014 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 08.04.2016 г. Съдът е приел, че вземането - предмет на образуваното пред него дело, произтича от индивидуален административен акт и същото има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, което следва да се установи по основание и размер по административноправен ред, което пък изключва предявения иск от общата подведомственост на гражданските съдилища. Следователно към момента на издаване на процесното уведомително писмо не е било изпълнено изискването на приложимото европейско законодателство сумата, с която се извършва прихващането да е изискуема. Затова процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което като го е отменил в обжалваната му част съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва като неоснователна да бъде оставена без уважение. Разноски от ответника в касационното производство не са искани, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,