Решение № 1212 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2017 г.

Решение № 1212 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Й., чрез процесуалния с и представител адв. Янков срещу решение № 278/25.07.2017 г. по адм. д. № 683/2016 г. на административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-04001516000183-091-001/29.07.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 319/10.10.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в обжалваната по съдебен ред част, с която са установени задължения за данъци върху доходи от посредническа дейност при продажба на недвижими имоти по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и върху доходи от други източници - по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Касаторът сочи доводи за необоснованост на обжалваното решение, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1704 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Й. против Ревизионен акт № Р-04001516000183-091-001/29.07.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 319/10.10.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в обжалваната по съдебен ред част. Предмет на оспорване по съдебен ред са само задълженията по ЗДДФЛ определени с РА върху доходите от посредническа дейност при продажба на недвижими имоти по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и доходите на лицето от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като каквито са определени установените превишения на разходите над доходите на лицето. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Извършването на посредническа дейност не се оспорва от касатора. П. С., за ревизираните периоди е бил пълномощник на купувачите на земеделска земя - "Бостън ленд фънд" ЕООД и "М. Б." ЕООД, в чиято полза и за чиято сметка е осъществявал системни сделки от един и същи тип за множество различни имоти в рамките на ревизирания период. Обемът и същността на въпросните сделки безспорно указва търговския характер на дейността, с която се е занимавал Й. - в продължение на няколко години е извършвал дейност по намиране на продавачи на земеделски земи от различни населени места, подготвял е необходимите документи, активно е участвал при сключване на самите сделки в качеството си на пълномощник на купувачите, а и на някои продавачи, получавал е от купувачите и е изплащал на продавачите сумите по тези сделки. Предвид посоченото правилни са изводите на съда, че дейността му попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ, според който търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговско представително или посредничество. Правилно съдът е отбелязал, че заключението на експертизата, съгласно което "Бостън ленд фънд" ЕООД не е изплащало комисионно възнаграждение на касатора, на което се акцентира в касационната жалба, не противоречи на доказателствата и не подкрепя тезата на жалбоподателя, че не е получавал възнаграждение по съответните сделки. В тази връзка, обосновано с установените факти относно сделките с купувач "М. Б." ЕООД, които е изложил подробно, съдебният състав не е кредитирал заключението в частта му относно Съдът е обсъдил подробно останалите възражения на Й., които се повтарят и в касационната жалба включително относно началното салдо към 01.01.2010 г., както и дадените обяснения на ревизираното лице, че следва да бъде включена дарената от дядо му сума през 2001 г. в размер на 37 050 лв..; относно приложения от органите по приходите процент /2.5%/ при определянето на комисионната и пр., като е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 1704 лв. предвид чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,