Решение № 4404 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2009 г.

Решение № 4404 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11589/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на общинския съвет Ветово, чрез пълномощника му адв. П. Ахмаков срещу решение № 27 от 16.06.2009 г., постановено по адм. дело № 98/2009 г. от Административен съд Русе. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество по т. I, а по т. II - обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от адв. Сирманова, в качеството й на пълномощник на Стефан Георгиев Ангелов и Татяна Йорданова Борисова. В жалбата се сочи, че се оспорва решението на съда по т. III с твърдения за незаконосъобразност. Иска се отмяна на решението само в тази част, решаване на спора по същество или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът - Борислав Иванов Борисов не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита решението на съда за правилно.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, на посочените в тях касационни основания, са неоснователни при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция:

1. е прогласил нищожността на решение № 241 по протокол № 18 от 14.11.2008 г. на общински съвет Ветово в частта по т. I от него;

1. отменил е същото решение в частта по т. II;

1. оставил е без разглеждане жалбата на Стефан Георгиев Ангелов, Татяна Йорданова Борисова и Борислав Иванов Борисов против решение № 241 по протокол № 18 от 14.11.2008 г. на общински съвет Ветово в частта по т. III. За да постанови този резултат съдът е приел за установено: 1. че по т. I общинският съвет не е имал материалната компетентност да постанови решение, тъй като прекратяването на наемните правоотношения следва да стане със заповед на кмета на общината; 2. решението по т. II не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него не се съдържат фактическите и правни основания за издаването, т. е. липсват мотиви. В тази връзка съдът е счел, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на акта и 3. жалбата на Стефан Георгиев Ангелов, Татяна Йорданова Борисова и Борислав Иванов Борисов против решение № 241 в частта по т. III е процесуално недопустима, тъй като в тази част то не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С т. III от решението общинския съвет Ветово е упълномощил кмета на общината да организира провеждането на търг за процесните гаражи и да сключи договорите за покупко-продажба.

Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяната му.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, които е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е направил верни, като краен резултат, правни изводи.

Не се спори по делото, че Стефан Ангелов и Татяна Борисова (съпругът й Борислав Борисов, като чл. на семейството) са сключили с община Ветово договори за наем на общински имоти - гаражи, съответно от 1.10.2004 г. (л. 11) и от 17.09.2004 г. (л. 19), като срокът на действие на договорите е обвързан с условието докато двамата "са наематели на общинските жилища в сградата, в която са построени гаражите".

Не се спори също, че Ангелов и Борисова са наематели на общински жилища, находящи се в сградата, в която се намират и гаражите, с валидно сключени договори за наем (л. 42 и л. 49) със срок на действие - "докато работят в звено на общинска бюджетна издръжка на територията на община Ветово".

Не е спорно също, че нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА дава правомощие на общинския съвет да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и да определя конкретните правомощия на кмета на общината. В случая с т. т. II и III на спорното решение общинският съвет Ветово е упражнил правомощията си по посочения текст, като е гласувал за обявяване на търг с явно наддаване за продажба на общински недвижим имот - частна общинска собственост, а именно гаражите, разположени в "двуетажна жилищна сграда с партер" в УПИ ХХII-2015, кв. 97 по плана на гр. Ветово, упълномощил е кмета на общината да организира провеждането на търга и да сключи договорите за покупко-продажба.

Вярно е, че никой не може да ограничи правото на собственика - общината, да разполага с имотите, нейна собственост. Но в конкретния случай имотите, предмет на разпореждането не са свободни, а отдадени под наем с валидни наемни договори, които не са били прекратени по законоустановения ред, а именно със заповед на органа, издал заповедта за настаняването. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС в случая това е кмета на общината и то само при наличие на изчерпателно изброените в чл. 46, ал. 1, т. т. 1 - 8 условия. Общинският съвет не е орган по настаняването, поради което за него липсва материална компетентност да издава акт, с който да прекрати наемно правоотношение, както правилно е приел и решаващия съд.

Следователно в случая изводите на първостепенния съд за нищожността на оспорения акт по т. I са правилни и законосъобразни.

Правилни са изводите на съда за неправилност на решението по т. II. От една страна в разпоредбата на чл. 59 от АПК са изброени изчерпателно всички изисквания към формата на административния акт. Фактическите и правни основания за издаването му, т. е. мотивите на органа, са част от изискването за форма на акта. За да бъде преценена законосъобразността на административния акт е необходимо да се посочат точно мотивите на издателя му, които от своя страна следва да кореспондират с правната норма, уреждаща конкретните обществени отношения.

От друга страна законът (чл. 46, ал. 2 ЗОбС) не само разпорежда прекратяването на наемното правоотношение да става с акт на органа, издал настанителната заповед, а и задължава този орган да посочи в акта си точното основание за прекратяването и срокът за опразване на имота (който не може да бъде по-дълъг от един месец). Разпоредбата гарантира, че издаденият административен акт отговаря на изискванията за форма и неспазването й води до отмяна на акта. Отделно от това, съгласно чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, тази заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а неспазването на процедурата по издаване на акта или неговата форма винаги води до отмяната му.

Макар и настоящата инстанция да не споделя изводите на решаващия съд, че решението на общинския съвет по т. III не представлява индивидуален административен акт това, пред вид казаното до тук, не се отразява на решението като краен резултат. Само за прецизност мотивите на съда следва да бъдат коригирани в следния смисъл:

Върховният административен съд, в своята преобладаваща практика, многократно е имал възможността да подчертае, че решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за откриване на процедурата за разпореждане с недвижими имоти - частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОбС са административни актове. Тези решения са част от сложен фактически състав, съдържащ както гражданско-правни, така и административно-правни елементи. Решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, с които се открива процедурата по разпореждане с имоти - частна общинска собственост има всички белези на административен акт, независимо от квалификацията му като индивидуален или общ. Касае се до акт на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, овластен от закона и носител на административни правомощия. Конкретните му правомощия в тази насока са разписани в разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и 3 ЗОбС и Наредбата на общинския съвет по чл. 8, ал. 2 ЗОбС.

За да бъде гарантирано законосъобразното упражняване правомощията на общинския съвет при разпореждането с общинската собственост, решенията следва да бъдат взети при спазване на административно-производствените правила и материално-правните норми. Разпореждането с общинската собственост следва да се извършва при спазване на прокламираният в чл. 104 от Конституцията принцип за конституционно защитимия интерес на териториалната общност. Контролът за това се упражнява от съда.

Съдебния контрол препятства възможността на органа на местното самоуправление да взема решения в нарушение на цитирания принцип и законите. Към сключването на гражданско-правни сделки общината ще пристъпи след влизането в сила на решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА на общинския съвет.

Гражданско-правните отношения (сключване на договор) са последица от проведеният въз основа на административния акт търг или конкурс за разпореждане с общинската собственост. Ето защо решенията на общинския съвет подлежат на оспорване от лицата, чиито права, свободи или законни интереси за нарушени или застрашени от него или за които този акт поражда задължения, като е достатъчен факта на застрашаването. При тези уточнения жалбите на Стефан Ангелов и семейство Татяна и Борислав Борисови срещу т. III на решение № 241 от 14.11.2008 г. на общинския съвет гр. Ветово е била процесуално допустима за разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,