Решение № 7970 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 492/2018 г.
ВАСVI отделение13.06.2018 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6416 от 07.11.2017 г., постановено по адм. д. № 5534 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7970 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 492/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. П. П. от гр. С., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете М. Е. П., против решение № 6416 от 07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 5534 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗСУ-51/02.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Л.. Изложените твърдения за необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е заповед № ЗСУ-51 от 02.05.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Л., с която Е. П. П. е настанена в Център за временно настаняване "С. Д." в гр. С., ж. к. "Л.", в частта за срока на настаняване - до три месеца, считано от 14.04.2017 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд С. - град е обосновал извод за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Поисканата от лицето социална услуга е предоставена, а срокът за настаняване в център за временно настаняване е не повече от три месеца в рамките на календарната година съгласно в § 1, т. 23 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Искането на лицето за настаняване за по-дълъг срок не може да бъде уважено поради нормативното ограничение за този вид социална услуга. Така постановеното решение е правилно. Оплакването в касационната жалба за необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила е неоснователно. От фактическа страна е установено, че с молба вх. № СУ/Д-С-ЛЮ/89 от 27.04.2017 г. Е. П. П. е поискала да ползва социална услуга "настаняване" в Център за временно настаняване "С. Д." в гр. С. С доклад - предложение от 28.04.2017 г. на социален работник в ДСП - Л. е направено предложение за предоставяне на услугата по съображения, че майката и двете й малолетни деца са без дом и нямат средства да плащат свободен наем. Установено е също така, че жалбоподателката нееднократно е ползвала този вид социална услуга. С издадената заповед Е. П. П. е настанена за пореден път в Център за временно настаняване на основание чл. 40а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във вр. чл. 19, ал. 4 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Съгласно § 1, т. 23 от ДР на ППЗСП "център за временно настаняване" е форма на социална услуга, предоставяна на бездомни лица за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. Центърът осигурява място за живеене, съдействие за включване в курсове за квалификация и преквалификация и други обучителни курсове и/или за намиране на работа, както и за социалната адаптация на потребителите. Не съществува нормативна възможност за удължаване на срока от три месеца и предоставянето на услуга за дългосрочно настаняване. Такива услуги се предоставят в кризисни центрове, защитени жилища, преходни центрове и др. по отношение на лица със специални потребности. Центърът за временно настаняване е вид социална услуга от резидентен тип, която се предоставя в общността, съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, б. "б" от ППЗСП. Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,