Решение № 15752 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2016 г.

Решение № 15752 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В., срещу решение № 1431 от 28.06.2016 г. по адм. дело № 3188 по описа за 2015 г. на административен съд - В., в частта с която е отменен оспорения ревизионен акт относно определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 83 033.39 лв., главница и лихва за забава в размер на 29 783.88 лв., както и в частта за присъдени разноски в размер на 3 949.88 лв. в полза на оспорващото лице.

Образувано е и по касационна жалба на същия директор срещу решение № 1734 от 1.08.2016 г. по същото административно дело № 3188 по описа за 2015 г., с което е допусната по реда на чл. 175 от АПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 28.06.2016 г., като размерът на данъка е посочен като такъв от 92 995.00 лв., главница и съответно размерът на лихвата е посочен като такъв от 30 580.12 лв. По реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е изменен размерът на съдебните разноски от 3 949.88 лв. на 4 721.04 лв.

Образувано е и по касационна жалба на М. С. П., чрез адв. И. С., срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето относно увеличаване на финансовия резултат с приходи (намалени разходи) в размер на 10 597.00 лв.

В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, както и последващото решение постановено в производство по чл. 175 от АПК, като са изложени съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в съответните части и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, съответно с нейното уважаване, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответните страни по касационните жалби - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. и М. С. П., оспорват същите чрез депозирани становище и молби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първите са частично основателни, а втората е неоснователна.

Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-03000815001453-091-001 от 22.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 479 от 6.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП")-гр. В.. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия по общия ред на М. С. П., в изпълнение на отменително решение № 921 от 23.02.2015 г. на директора на "ОДОП"-гр. В. в частта за прилагането на ЗДДФЛ за отчетен период 1.01.-31.12.2011 г. С него е определено задължение за 2011 г. в общ размер от 93 631.00 лв. и лихва за забава в размер на 33 859.73 лв., което е обжалвано по административен ред.

1. С ревизионния акт не е признато право на преотстъпване на данъка за 2011 г. в размер на 73 592.20 лв. Установено е, че за 2011 г. лицето като едноличен търговец с фирма ЕТ "М. П.-М. С. П." е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ и е декларирало преотстъпен данък в размера на 73 592.20 лв. по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията е прието, че не е налице право на преотстъпване, понеже не е изпълнено условието по чл. 189б, ал. 2, т. 3, според което дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване, като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишни данъчни декларации. Констатирано е, че на 19.04.2012 г. лицето е продало с договор за продажба на предприятие по чл. 15 от ТЗ, предприятието си на "А. 94" ЕООД.

1. С ревизионния акт е извършено преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО по отношение на отчетени разходи за рента на земеделска земя, собственост на физическото лице М. С. П. и на ЕТ "М. П.-М. С. П.". Констатирано е, че на физическото лице е начислена и изплатена рента за 2011 г. Едноличният търговец е отчел разходи за рента за 2011 г. в размер на 465 213.04 лв., от които 89 023.12 лв. за рента за земеделска земя, собственост на физическото лице и 57 131.92 лв. за рента за земеделска земя собственост на ЕТ "М. П.-М. С. П.". Административният орган е приел, че не може да бъде сключен договор за наем/аренда сам със себе си, поради което липсва основание за издаване на счетоводен документ и счетоводния разход не следва да се признава на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Това се отнася за разходите за рента за земеделска земя, собственост на физическото лице, като същите са документално необосновани. По повод на разходите за земеделска земя, собственост на едноличния търговец е установено, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в размер на 57 131.92 лв. са посочени като приходи, които се изключват при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, поради което участват при формиране на финансовия резултат за годината като разход. По отношение на същия е прието, че е отчетен в нарушение на принципа за документална обоснованост, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО също е извършено увеличаване на финансовия резултат за ревизираната 2011 г. Така общият размер на отчетените разходи за наем е 146 155.04 лв., с които е преобразуван финансовия резултат в увеличение.

1. Относно признаването на приходите от субсидии през ревизираната 2011 г. В ревизионното производство е установено, че едноличният търговец през 2011 г. е получил субсидия от държавен фонд "Земеделие" в размер на 1 180 448.26 лв., от които 679 501.86 лв. по схемите за национални доплащания за площ, съставляващи средства, предоставени на РБългария от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и 500 946.00 лв. по договор № 08/121/04140 от 21.07.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., подкрепена от посочения фонд.

За 2011 г. лицето е отчело приход от субсидии по счет. сметка 7051 в размер на 445 074.29 лв., субсидии по схемите за национални доплащания за площ и по счет. сметка 7051 в размер на 282 999.20 лв. за придобити активи по мярка 121 по повод на цитирания договор.

Ревизиращият орган е увеличил текущия финансов резултат с разликата от 234 427.57 лв. (679 501.86 лв. - 445 074.29 лв.), на основание чл. 78 от ЗКПО, представляващи неотчетени приходи, а именно такива по Схема за единно плащане на площ за годината.

По повод на предоставените субсидии в размер на 500 946.00 лв. по договора от 21.07.2011 г. е констатирано, че сума от 282 999.20 лв. е отчетена по счет. сметка 7052 и представлява приход за закупуване на активи по договора, а разликата до 500 946.00 лв., в размер от 217 497.20 лв., е отчетена по счет. сметка 704 "Приходи за бъдещи периоди". Според ревизиращия орган се прилага СС - 20 "Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ". Съгласно чл. 3.2 от него, в приложимата редакция, правителствените дарения се отчитат като финансиране, което признава като приход в текущия период, дарения, свързани с амортизируеми активи - пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити от дарения.

Така за 2011 г. следва да се признаят приходи от финансирания конкретно в размер на 36 008.00 лв., съобразно размера на начислените за съответния период амортизации на активите, придобити от получените субсидии.

Същевременно с отчетените приходи от 246 991.20 лв., представляващи част от сума на получените субсидии по мярка 121, (282 999.20 лв. - 36 008.00 лв.) е преобразуван в намаление положителния финансов резултат, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗКПО, понеже не са налице условията за признаването им като такива по т. 3.2 от цит. счетоводен стандарт.

Прието е също, че за 2011 г. търговецът неоснователно е преобразувал в намаление по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО финансовия резултат с годишни данъчни амортизации в размер на 103 508.88 лв., вместо със следващите се 92 911.27 лв.. На основание чл. 79 от ЗКПО финансовият резултат е коригиран в увеличение с разликата от 10 597.61 лв. На основание чл. 68 от ЗКПО финансовия резултат на търговеца допълнително е преобразуван в намаление с размера на признатия счетоводен приход в размер на 10 597.60 лв., представляващ получена помощ по мярка 121.

Тази фактическа обстановка подробно е обсъдена в мотивите на обжалваното решение, като подробно е обсъдено и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е анализирал събраните доказателства и приложените правни разпоредби и е направил извод за частична незаконосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт.

По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. решение № 1431 от 28.06.2016 г. по адм. дело № 3188 по описа за 2015 г. на административен съд - В..

1. Тази касационна жалба е насочена към решението в частта, с която е отменен ревизионния акт по повод отказаното преотстъпване на данъка върху доходите в размер на 73 592.20 лв. за ревизираната 2011 г., на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗДДФЛ.

Спорният материалноправен въпрос е, по какъв начин прехвърлянето на предприятието по чл. 15 ТЗ от ЕТ на ЕООД и осъщественото правоприемство през 2012 г. влияе върху преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 189б от ЗКПО през 2011 г. Отговорът е нормативно уреден в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, която неправилно е тълкувана при прилагането й от приходните органи. Редакцията на разпоредбата относно употребения израз "както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон" изисква граматическото й тълкуване чрез изясняване на езиковия смисъл на нормата. Правилото е, че правото на преотстъпване се погасява при преобразуване на данъчно-задълженото лице. Съгласно чл. 261 от ТЗ това са случаите на сливане, вливане, разделяне, отделяне (включително и отделяне на еднолично търговско дружество) и преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик. В преобразуването участват преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества (чл. 261, ал. 2 от ТЗ).

Като изключение в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО е формулирана промяната на правната форма по чл. 264 от ТЗ - търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество), при което новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Именно на това място в нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО е добавен изразът "както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ", който следва да се тълкува във връзка с изключението (когато не се прилага погасяване на преотстъпването), а не към правилото, каквото е неправилното тълкуване на приходните органи. Също както при преобразуването по чл. 264 от ТЗ, при което новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се, така и при прехвърляне на предприятието по чл. 15 от ТЗ, е налице запазване на съществуващите правоотношения, в които е страна преобразуващият се търговец и неговия интегритет. Прехвърлянето на предприятието спада към изключението на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, тъй като и при него е налице запазване на правата, задълженията и фактическите отношения, така, както са съществували към момента на прехвърлянето, които продължават да се осъществяват от правоприемника на търговското предприятие. Всъщност прехвърлянето на предприятието по чл. 15 ТЗ не представлява преобразуване на търговско дружество, поради което изразът "както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ" не може да се тълкува като част от правилото (преустановяване на преотстъпването), доколкото то касае случаите на преобразуване на търговски дружества по смисъла на ТЗ, каквото прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ не е.

В случая няма спор, че правоприемникът "А. 94" ЕООД продължава да осъществява същата дейност (производство на непреработена растителна продукция), вкл. чрез аренда на земеделската земя, наета преди прехвърлянето от ЕТ. При правилно приложение на разпоредбите на чл. 189б, ал. 2, т. 3, вр. чл. 172, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от ЗКПО решаващият съд е съобразил, че преотстъпването на данъка се свързва с дейността на предприятието на търговеца, а не с неговата правно-организационна форма. Буквалното тълкуване на нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО сочи, че дейността трябва да продължава да се осъществява, а не търговецът да продължава да съществува под същата правно-организационна форма. Правилно административният съд е намерил допълнителен аргумент в подкрепа на този извод в разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ЗКПО, която също изрично урежда възможност за запазване на правото на преотстъпване в случаите на преобразуване, когато приемащите или новоучредените дружества изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества. Изводът е, че преотстъпването на данъка не се свързва с правно-организационната форма на търговеца, нито се препятства от неговото преобразуване, след като дейността продължава да се осъществява, което обстоятелство в случая е безспорно установено. По изложените съображения и като е достигнал до извод за изпълнение на спорната предпоставка по чл. 189б, ал. 2, т. 3 ЗКПО първостепенният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Правилно ревизираният субект е декларирал и ползвал преотстъпване на данъка на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 189б от ЗКПО (мотиви от решение № 204 от 9.01.2017 г. по адм. дело № 617 по описа за 2016 г. на ВАС, първо отделение, между същите страни). В тази част на спора решението следва да бъде оставено в сила.

1. В същата касационна жалба са изложени съображения и по повод извършено с ревизионния акт преобразуване на финансовия резултат общо със сумата от 146 155.04 лв., на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО по отношение на отчетени разходи за рента на земеделска земя, собственост на физическото лице М. С. П. (89 023.12 лв.) и на ЕТ "М. П.-М. С. П." (57 131.92 лв.), отменен с обжалваното решение.

Неправилни са доводите на първостепенния съд относно преобразуването на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите за рента на земеделска земя, изплатени на физическото лице . Правилна е тезата на касатора, че с регистрацията на физическото лице като ЕТ същото не добива нова, различна правосубектност, а само разширява същата за търговски цели. Липсата на нов и различен правен субект препятства възможността едно и също лице да влезе в договорни отношения със себе си, тъй като същите предполагат насрещни волеизявления на различни правни субекти. Възможността на физическото лице да използва лично имущество за целите на търговското си предприятие е уредена изрично в нормата на чл. 27 от ЗДДФЛ. В стопанската практика на едноличните търговци не са редки случаите, при които физическото лице - собственик на предприятието на търговеца използва в дейността си свое лично имущество. Именно нормата на чл. 27 от ЗДДФЛ урежда възможността собственикът на предприятието на ЕТ да включи в имуществото на ЕТ свои собствени движими или недвижими вещи. Завеждането на вещта/вещите в счетоводството на ЕТ се извършва чрез протокол, съставен от физическото лице - собственик на ЕТ, в който се посочва вида на вещта и нейната цена. Това създава законово основание разходите, свързани с експлоатацията им, да се признават за данъчни цели. Напротив, ако не използва възможността по чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ за включване на вещта/вещите в предприятието на ЕТ, физическото лице може да ползва личното си имущество в дейността си като търговец без да го прехвърли в патримониума на фирмата си, но няма да му се признават за данъчни цели нито разходите, извършени във връзка с експлоатацията и/или поддръжката на това имущество, нито амортизационни отчисления, които биха били признати, ако вещите се третираха като амортизируем актив за тези цели. Чрез изплащането на рента в полза на физическото лице, собственик на ЕТ, ревизираното лице незаконосъобразно е увеличило разходите за дейността си, което правилно е възприето като основание за непризнаване на разхода по чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В идентичен смисъл са решение № 1847 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 12635/2009 г. на първо отделение на ВАС и решение № 2957 от 8.03.2010 г. по адм. дело № 11700/2009 г. на първо и първо А отделения на ВАС.

Следва да се посочи, че този касатор правилно се позовава на принципа, заложен в ЗКПО, което изрично е заявил в касационната жалба, че данъчният финансов резултат се базира на счетоводния финансов резултат, който се преобразува за данъчни цели с конкретно посочени в ЗКПО счетоводни разходи, приходи и други суми. По делото е безспорно, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. ревизираният субект е посочил сумата от 57 131.92 лв., като "приходи, които се изключват при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване", поради което тази сума участва при формиране на данъчния финансов резултат единствено като разход, което води до неговото намаляване. Административният орган е приел, че тези разходи за рента за земеделска земя, собственост на едноличния търговец, не отговарят на определението за разход. Следователно е отчетен в нарушение на принципа за документална обоснованост, поради което правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат в посочения размер.

Решението в тази част е неправилно поради което следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на М. С. П. срещу оспорения от него ревизионен акт в частта относно увеличаване на финансовия резултат за 2011 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 146 155.04 лв.

По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. срещу решение № 1734 от 1.08.2016 г. по адм. дело № 3188 по описа за 2015 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, постановено в производство по чл. 175 от АПК.

С това решение, постановено по молба на жалбоподателя е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 28.06.2016 г. С последното ревизионният акт е отменен относно начислен данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 83 033.39 лв., главница и в частта на установените лихви в размер на 29 783.88 лв., а с второто решение от 1.08.2016 г. този размер е посочен като такъв от 92 995.00 лв., главница и в частта на задължението за лихви като такова в размер на 30 580.12 лв. С решението е допуснато и изменение на първото решение по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, като размерът на присъдените съдебни разноски в полза на жалбоподателя е определен от 3 949.88 лв. на 4 721.04 лв.

В касационната жалба се сочи, че решението е частично неправилно, доколкото съдът с оглед на приетото в първото решение е приел в частта по повод спора относно признаването на приходите от субсидии през ревизираната 2011 г., че жалбата е неоснователна, както и че сумата от 10 597.60 лв. участва в процеса на преобразуване на финансовия резултат на ревизирания субект, и не е данък. Същевременно касаторът сочи, че приетото с второто решение за дължим данък в размер на 1 589.64 лв. е в нарушение и на чл. 171, ал. 2 от ЗКПО. При отчитане на допусната и техническа грешка той е посочил, че данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е в размер на 92 041.36 лв., а размерът на лихвата е 3 0266.49 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното второ съдебно решение следва да се отмени, понеже същото се явява в противоречие с мотивите на сега постановяваното касационно решение и преценката в тази насока се явява резултат от преценката за правилността на основното съдебно решение на административния съд. Изложеното се отнася и за решението постановено по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

По касационната жалба на М. С. П..

1. Тази касационна жалба е насочена към решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт по повод приетото, че неоснователно е преобразувал в намаление по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО на финансовия резултат с годишни данъчни амортизации в размер на 103 508.88 лв., вместо със следващите се 92 911.27 лв.. На основание чл. 79 от ЗКПО финансовият резултат е коригиран в увеличение с разликата от 10 597.61 лв. На основание чл. 68 от ЗКПО финансовия резултат на търговеца допълнително е преобразуван в намаление с размера на признатия счетоводен приход в размер на 10 597.60 лв., представляващ получена помощ по мярка 121.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в тази му част. В изпълнение на отменителното решение на директора на дирекция "ОДОП"-гр. В. в проведеното второ ревизионно производство е установено, че по отношение на стойността на активите, заведени в данъчния амортизационен план не е приложен чл. 53, ал. 1 от ЗКПО. Начислени са данъчни амортизации върху историческата цена на активите, включени в счетоводния амортизационен план, а не върху историческата цена на активите, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения. Поради това е прието, че ревизираното лице неправилно е осъществило и преобразуване в посока на намаление по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО на финансовия резултат с годишните данъчни амортизации, в размер на 103 508.88 лв., вместо със следващите се в размер от 92 911.27 лв. По тези съображения, на основание чл. 79 от ЗКПО е коригиран финансовият резултат за 2011 г. в посока увеличение със сумата от 10 957.60 лв., при спазване на изискванията на чл. 68 от ЗКПО.

Жалбоподателят, сега касатор, не е ангажирал доказателства, за да обоснове тезата си, че с прилагането на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО или на СС -20, чл. 3.2 се елиминира ефекта на дарението, като е недопустимо едновременното прилагане на двете разпоредби. Според него това води до дублиране отчитането на тези средства, т. е. с корекция на декларирането резултатът е завишен с посочената сума от 10 597.60 лв., а впоследствие е намален. Също така счита, че договорът сключен по мярка 121 не е изпълнен, а съгласно анекса към него от 9.09.2011 г. е определен друг общ срок за изпълнение, като частичното изпълнение не дава основание за прилагането на счетоводния стандарт по повод правителственото дарение в текущата, ревизирана, година, независимо, че е е налице банкова гаранция. Доколкото първото възражение е от правно естество, т. е. е по повод прилагането на двете норми правилно е прието по делото, че ревизираното лице неправилно е преобразувало в намаление по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО данъчния си финансов резултат. Разпоредбите от цитирания счетоводен стандарт намират приложение понеже безспорно е получено макар и авансово плащане, а то е и обезпечено. Съгласно чл. 79 от ЗКПО нормите от Г. 12 (чл. 75- чл. 81) се прилагат и в случаите и на грешки при преобразуване на финансовия счетоводен финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат. По тези съображения е последвало и увеличението на счетоводния финасовия резултат, което е нужно за целите на данъчния финансов резултат. На основание чл. 68 от ЗКПО, разпоредба със санкционен характер, данъчният финансов резултат е намален с тези 10 957.60 лв. По повод възражението за частично изпълнение на плащането по мярка 121, поради което за ревизираното лице не възниква задължение за отчитане и признаване текущо приход от правителствено дарение в размер на 10 957.60 лв., следва да се посочи, че е налице плащане и усвояване от страна на ревизирания субект на паричните средства по мярка 121, т. е. е налице е предоставяне на средства от правителството, които се отнасят до текущата дейност на предприятието, която е в рамките на финансовата и конкретно ревизираната година. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора следва да се присъдят съдебни разноски на първия касатор в размер общо на 2 262.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции, а на втория касатор такива в размер на 5 885.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК и съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение