Решение № 6338 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4146/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Аксаково, чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Добрева, срещу Решение 1999/20.02.2025г., постановено по адм. дело 1711/2024 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед ЗД-58/01.07.2024г. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на направените в производството разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатсткото възнаграждение от ответната страна. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответниците А. И. Т. и А. З. Б., чрез адв. Цанева, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. И. Т. и А. З. Б., против Заповед ЗД-58/01.07.2024г. на кмета на Община Аксаково, с която на основание чл.135, ал.З от ЗУТ, им е отказано допускане изработване на проект за ПУП-ПР за изменение на действащия план на с. Орешак, Община Аксаково, област Варна в обхвата на УПИ XIII-320 и XIV-318, кв.15 и улица м/у ОТ64-ОТ109. Административният съд е отменил обжалваната заповед и е върнал преписката за ново произнасяне. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при спазена административна процедура, но неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че мотиви в оспорената заповед досежно единствено релевантните за проверката на законосъобразността й обстоятелства - дали искането изхожда от лица по чл. 131 от ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, не са изложени. Мотиви не са изложени и в становището на главния архитект на общината за относимите към исканото изменение въпроси, на които е следвало административния орган да даде отговор в своя акт. Поради което съдът е приел, че независимо, че е спазена процедурата по отношение на произнасянето на главния архитект на общината, самото становище не съдържа относими към заявлението на жалбоподателите мотиви. Счел е, че кметът на Община Аксаково е издал един незаконосъобразен административен акт, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, който следва да бъде отменен, тъй като е преповторил буквално становището на главния архитект в оспорената заповед, без да сочи свои мотиви към същото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ да се издаде заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, допускаща изработване на проект за ПУП-ПР, а не заповед за одобряване проекта за изменение на ПУП-ПР, както правилно е приел административния съд в обжалваното решение. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като кръга на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широкообхватен. Обоснован е изводът на административният съд, че заявеното искане не е за разрешение за изработване на проект за ПУП, не е и за одобрение на изменение на ПУП, а е за разрешение /допускане/ за изработване на проект за изменение на действащия ПУП на с. Орешак, одобрен със Заповед 2123/ 26.10.1984 г., на основание чл. 135 от ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че А. И. Т. и А. З. Б. са от кръга на лицата по чл. 131 от ЗУТ, видно от приложените Нотариален акт за покупко-продажба 136, том 4, peг. 10240, дело 484 от 18.08.2017г., вписан в СВ Варна на 18.08.2017г. - вх. pег. 22263, дв. вх. рег. 22097, Акт 27, том LIII, дело 11341/2017г.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот 200, том II, peг. 4339, дело 397 от 28.04.2023г., вписан в СВ Варна на 28.04.2023г. - вх. peг. 11986, Акт 66, том XXXI, дело 6991, дв. вх. р. 11863 и Нотариален акт за покупко-продажба 91, том 1, peг. 1275, дело 69 от 21.03.2016г., вписан в СВ Варна на 21.03.2016 г., вх. peг. 5610, Акт 87, том XIV, дело 2926/2016 г., дв. вх. р. 5542, т. е. налице са изискванията на ал. 1 на чл. 135 от ЗУТ. Представена е и скица-предложение, съгласно повеленото в чл. 135, ал. 2 от ЗУТ. Както беше посочено по-горе, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице по чл. 131 от ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Мотиви в оспорената пред първата съдебна инстанция заповед досежно тези единствено релевантни за проверката на законосъобразността й обстоятелства не са изложени, поради което обосновано и законосъобразно е отменена с обжалваното решение. В тази предварителна процедура, приключваща с постановяване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Наличието или липсата на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ за изменение на ПУП следва да бъде преценявано с изработването на проекта за изменение - във втората фаза. Тоест, както правилно е приел първоинстанционния съд, изследване на предпоставките за изменение на ПУП /в процесния случай по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ/ е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Твърденията на касационния жалбоподател, че не е налице последната предпоставка за уважаване на искането за допускане изменение на действащ ПУП, а именно предложението да съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, са неоснователни. При постановяване на процесната заповед административният орган е приложил разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ, с което е допуснал нарушение на материалния закон и е процедирал в противоречие с указанията на съда, дадени с Определение 5872/06.06.2024г. на Административен съд - Варна, XIV състав, постановено по адм. дело 216/2024г. по описа на съда. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното и доказано искане от процесуалния представител на ответниците за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,