Решение № 6912 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2015 г.

Решение № 6912 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. А. К. срещу решение № 2874/24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 4690/2014 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, допълнително излага съображения за необоснованост на съдебния акт - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед № 228/7.03.2014 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП). Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на НАП оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2874/24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 4690/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Й. А. К. против Заповед № 228/7.03.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед Заповед № 228/7.03.2014 г. на изпълнителния директор на НАП е издадена от компетентния административен орган. Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което заключението на административния съд, че изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл са спазени, кореспондира със закона. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните основания за постановяването му. Служебното правоотношение на Й. К. е прекратено след като той получава при атестиране възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че атестирането е извършено в съответствие с условията на Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата) като обхваща едногодишен период и е проведено на три етапа, удостоверени с подписите на оценяващия и на служителя: изготвяне на работен план, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща оценка за изпълнение на длъжността. При внимателен анализ на всички доказателства по делото първоинстанционният съд е достигнал до извод, че лицата, които са провели атестирането - оценяващ ръководител и контролиращ ръководител са оправомощените лица в съответния период да изпълняват тези функции по отношение на служителите на длъжност "главен инспектор по приходите" в сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" към Териториална дирекция на НАП. Законосъобразни са и изводите, че атестирането е извършено в съответствие с наредбата - работният план е съгласуван с оценявания (формулярът в тази част е подписан от последния), междината среща е проведена в посочения в наредбата период, като резултатите са отразени във формуляра, заключителната среща също е проведена съгласно нормативните изисквания, след което е изготвена и общата оценка. Последната включва изпълнението на длъжността по конкретни показатели и оформяне на обща оценка, като конкретните показатели са оценени отделно и мотивирани писмено от оценяващия. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че работният план е съставен в нарушение на Наредбата, защото в него са включени задачи за изпълнение, приповтарящи основните задължения от длъжностната характеристика и защото е идентичен с плановете от предходни години. Във формуляра за оценка на изпълнението са формулирали седем цели, които напълно отговарят на изискванията на чл. 9 от Наредбата, според който изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. В индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Броят на целите в индивидуалния работен план не трябва да надвишава 7. Не е налице нормативна забрана работните планове в различни периоди от време да са идентични, а точно обратното при липса на промяна в длъжността и изпълняваните функции и задачи стабилитетът на държавната служба предполага и повторяемост на поставяните цели. Общата оценка е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показатели, общите постижения и поведението на оценявания, с което е спазена и нормата на чл. 18 от Наредбата, а атестирането е отразено във формуляр по образец, който е подписан от оценяващия и оценявания и е предаден на контролиращия ръководител в срока по чл. 20 от Наредбата. При определяне на общата оценка са взети предвид и бележките от междинната среща, на която са констатирани неизпълнение на целите. Неоснователно е възражението, че на междинната среща не са набелязани мерки за отстранявани на допуснатото неизпълнение. Видно от т. 2 от формуляра за оценка на изпълнението (л. 43 и л. 44) на междинната среща са дадени препоръки за работата на Й. К., като за част от тях изрично служителят сам е предложил план за преодоляване на проблемите, но според окончателната оценка не го е реализирал. Служителят е заявил несъгласие с коментара на оценяващия ръководител, но не и с дадените му препоръки, които с оглед тяхното съдържание могат да бъдат възприети като набелязани мерки за подобряване на работата на служителя. Неоснователно е и възражението, че при формиране на правните си изводи за законосъобразност на оспорената заповед АССГ не е имал право да се позовава на оценките на служителя от предходни години. Отменената с обжалваното съдебно решение заповед е издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, според който органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. В случая е налице най-ниска годишна оценка за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г., която е възприета като основание за прекратяване на служебното правоотношение, за предходните два годишни периода оценката също е "неприемливо изпълнение". Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл предоставя възможност на органът по назначаването да прецени дали да прекрати служебното правоотношение на служител, получил най-ниската годишна оценка и обстоятелството, че две поредни години не се е възползвал от тази възможност не означава, че се е лишил от това си правомощия при третата поредна най-ниска годишна оценка на същия служител. Изложените мотиви от контролиращият ръководител, възприети и от АССГ, във връзка с трайното неприемливо изпълнение на длъжността не представляват нарушение на закона, а допълнителни съображения, които са повлияли при преценката на органа по назначаването при упражняване на правомощията при условията на оперативна самостоятелност. С излагането на тези съображения на практика е обосновано спазването на принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност и отразяват съобразяването на органът по назначаването със стабилитета на държавната служба, желанието му да не се прекратява служебното правоотношение при първа получена най-ниска годишна оценка, а да се даде шанс на държавният служител да подобри работата си. Този подход при упражняване на правомощия при условията на оперативна самостоятелност чрез цялостен и обстоен анализ на всички относими обстоятелства, за да бъде съобразена и целта на закона и не може да бъде възприет като допуснато нарушение на закона, водещо до незаконосъобразност на издадения акт. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд, приема че процедурата по атестиране на служителя е изпълнена и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща оценка. Горният извод, както и получената от жалбоподателя най-ниска възможна оценка при атестирането за последния годишен период, обосновават и крайното заключение на административния съд, че предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл са изпълнени и са налице основания за освобождаване на служителя от заеманата длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че заповедта е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На таза база е и заключението, че е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение, е упражнено законосъобразно. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на АССГ е постановено в съответствие със събраните доказателства. При наличие на доказателства за обстоятелството, че оспорената заповед е издадена от оправомощено лице, закономерно съдът стига до извода, че административният акт е постановен от компетентния орган, в рамките на нормативно установените правомощия. Представените по делото формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на задълженията на служителя и възражение относно оценката обосновават изводите на съдебния състав, че процедурата за атестиране на служителя по Наредбата е спазена, а служебното правоотношение на Й. К. е прекратено при наличие на основанието, посочено в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - най-ниска обща оценка при атестиране и следователно правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено съгласно закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АССГ е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане Й. К. дължи разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение,