Решение № 11691 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2012 г.

Решение № 11691 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново срещу решение № 115 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 22/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от нея. Спорът между страните е по въпроса дали е от втора категория по т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) трудовият (сега осигурителен) стаж, положен от Петър Николов Тодоров от с. Джулюница, област Велико Търново, на длъжностите машинист на автокран в СП "БКС" - гр. Стражица за времето от 16.03.1989 г. до 24.03.1992 г., машинист на автокран в Консорциум "Айрел" - Велико Търново за времето от 01.04.1992 г. до 31.05.1992 г. и монтажник автокранист в АФ "Виктория" - с. Кесарево за времето от 22.04.1993 г. до 01.02.1994 г. С решение № 68 от 09.12.2011 г. касационният жалбоподател е приел, че съгласно т. 53а ПКТП (отм.) от втора категория се зачита трудът на кранистите (шофьор, машинист на автокран), работещи с автокранове с товароподемност 4 и повече тона, т. е. за зачитане на втора категория труд по цитираната разпоредба е необходимо доказване на тонажа на крана, каквото в случая не било направено. С посоченото по-горе решение, оспорено сега с касационната жалба, Великотърновският административен съд е приел, че "действително в трудовата книжка на жалбоподателя (Петър Николов Тодоров) не е отбелязван тонажа на крана, с който е работил през процесните периоди", но за установяването на това обстоятелство са допустими всички доказателствени средства, а според разпитаните по делото свидетели Колю Колев и Тодор Коев в АФ "Виктория", с. Кесарево, Тодоров е работил като кранист на кран "КРАЗ" с товароподемност 15 тона, а в БКС, гр. Стражица е карал кран "ИФА" с товароподемност 7-8 тона. Следователно трудовият стаж на тези две длъжности - 3 години, 9 месеца и 17 дни - е от втора категория по т. 53а ПКТП (отм.). Решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. КРАЗ или по-точно КрАЗ е абревиатура на Кременчугския автомобилен завод (гр. Кременчуг, Украйна, Полтавска област), който сега е холдинг с наименование АвтоКрАЗ и е крупен производител на тежкотоварни автомобили, вкл. и със специално предназначение. Спорен е обаче въпросът от коя година започва производство на автокрановете КрАЗ - от 1993 г. или преди това. Автокран ИФА пък е бил оскъдно употребяван в България. Така че данните за двете марки автокран - КрАЗ и ИФА - и в частност техните товароподемности не са общоизвестни и поради това подлежат на доказване. При това доказване обаче неминуемо възниква необходимост от специални знания. Свидетелите могат да опишат автокрановете, които твърдят, че познават, но е необходимо вещо лице (експерт) по автомобилната техника да даде писмено заключение по въпроса описаните от свидетелите автокранове съществували ли са като производство през процесните периоди и ако са съществували - каква товароподемност са имали. Свидетелите на този въпрос не могат да дадат отговор, защото те свидетелстват за обстоятелства (факти), които са възприели лично и защото свидетелите не могат да дават експертни отговори дори когато по образование или професия имат необходимите специални знания, въз основа на които да дадат експертни отговори. Като е основал решението си на свидетелски показания за вида и тонажа на автокрановете, с които е работил Петър Николов Тодоров през процесните периоди, Великотърновският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 195, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 171, ал. 2 АПК, според което съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В резултат на това нарушение на съдопроизводствени правила първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното от него решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това постановеното от Великотърновския административен съд решение, оспорено с касационната жалба на директора на РУСО - Велико Търново, следва да бъде отменено и делото, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и правното основание за определяне на процесните периоди като трудов стаж по т. 53а ПКТП (отм.). В практиката на Националния осигурителен институт са били давани указания (писмо № 04-02-205 от 12.05.2005 г. относно документите за осигурителен стаж и категоризиране труда на шофьорите на автобуси и товарни автомобили) в този смисъл, но в съдебната практика има две решения, които се различават - реш. № 3620 от 11.04.2007 г. по адм. д. № 9094/2006 г. на ВАС-VI отд., с което се приема, че трудът на шофьорите на автокран е по т. 53а ПКТП (отм.) когато автокранът е с товароподемност 12 и повече тона и реш. № 20 от 04.01.2010 г. по адм. д. № 11011/2009 г., също на ВАС-VI отд., с което се приема, че трудът на шофьор на автокран с товароподемност 6,3 тона (т. е. под 12 тона) е по т. 53а ПКТП (отм.). По настоящето дело Великотърновският административен съд е основал своето решение на част от някакъв неизвестен документ, в който автокран с товароподемност над 4 тона е включен в подточка 2 на т. 53а ПКТП (отм.). Този неизвестен документ вероятно е част от становище на някакъв орган, защото в т. 53а ПКТП (отм.) няма подточка 2, на каквато основава решението си Великотърновския административен съд. Необходимо е да бъде издирен и приложен в цялост като доказателство по делото и вече на тази основа да се прави преценка дали трудът на шофьори на автокранове с товароподемност над 4 тона, но по-малка от 12 тона, е трудов (сега осигурителен) стаж по т. 53а ПКТП (отм.). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,