Решение № 15805 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10395/2013 г.

Решение № 15805 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10395/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолетка Николова Въткова от гр. Казанлък срещу решение № 122 от 05.06.2013 г. по адм. дело № 122/2013 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед К-27 от 31.01.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Казанлък, потвърдена с Решение № 9105/0010 от 13.03.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Стара Загора, с които й е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от лице по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С посочената по-горе заповед директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Казанлък е отказал да отпусне на жалбоподателката месечна социална помощ на основание чл. 8 и чл. 27, ал. 5 от ППЗСП, тъй като при трикратно посещение тя не е била намерена на адреса, посочен като постоянен и поради това не е можело да се извърши социална анкета с цел установяване необходимостта от социално подпомагане. Върховният административен съд е многократно имал възможността да изрази становище, че "социалната анкета като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация", както и че "при липса на законова дефиниция на понятието "постоянен адрес" за целите на социалното подпомагане няма пречка социалната анкета да се извърши на адреса, на който лицето действително живее и поддържа домакинство (поради което) установяването на заявителя на социална помощ на адрес, който е различен от адреса по лична карта, не е сред предвидените от чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) материалноправни предпоставки от значение за отпускане на помощта" (така реш. № 7272 от 22.05.2012 г. по адм. д. № 15861/2011 г., реш. № 6364 от 07.05.2012 г. по адм. д. № 337/2012 г., реш. № 5261 от 15.04.2013 г. по адм. д. № 2890/2013 г. и др., всичките на ВАС-VI отд.). В процесния случай не се спори между страните, че касационната жалбоподателка Виолетка Николова Въткова, след като е заявила в подадената от нея молба-декларация за отпускане на месечна социална помощ, че е разведена и че жилището, чийто адрес е регистриран като нейн постоянен адрес, е собственост на бившия й съпруг, не е посочила настоящ адрес и въобще адрес, на който живее и на който може да бъде осъществена социалната анкета. Очевидно същественият въпрос в случая е къде въобще живее жалбоподателката и дали тя вече не е бездомно лице. На този въпрос отговор трябва да дадат социалните работници. Но те очевидно настояват на правилото по чл. 8 ППЗСП, че социалната анкета се извършва на постоянния адрес на лицето. В своята константна практика Върховният административен съд обаче е изразил становището, че социална помощ не може да бъде отказана само поради това, че лицето не е било намерено на постоянния адрес, защото това е адресът, на който то е вписано в регистрите на населеното място, но лицето може и няма пречка то да живее на друг адрес. В такъв случай социалната анкета трябва да бъде извършена на адреса, на който лицето живее, независимо, че той е различен от постоянния адрес. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, поради което оспореното с нея решение на Административен съд - Стара Загора следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което оспореният от Виолетка Николова Въткова отказ бъде отменен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено на директора на ДСП за решаване на въпроса по същество. При решаването на този въпрос директорът на ДСП - гр. Казанлък, освен изложените по-горе в тези мотиви указания по прилагането на чл. 8 ППЗСП следва да има предвид и правилото на чл. 2, ал. 3 ЗСП, според което право на социално подпомагане имат българските граждани, които не могат сами или с помощта с помощта на задължените по по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. А в докладите по делото социалните работници са отразили, че жалбоподателката има пълнолетен син и бивш съпруг. Те са задължени с издръжката й лица, според чл. 140, ал. 1, т. 1 и 3 СК, в последователността, посочена в чл. 140, ал. 2 СК. Въпросът дали тези лица имат възможност да дават на жалбоподателката необходимата й издръжка въобще не е изследван досега. Съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. По делото обаче няма данни за изплатеното от Националното бюро за правна помощ възнаграждение на адвокат Тонка Колева Георгиева, поради което сега Върховният административен съд не може да изпълни посоченото правило по чл. 78, ал. 7 ГПК. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,