Решение № 7340 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главен архитект на Община Луковит и Г. Д. В., приподписани от адв. Р. Димитрова, против Решение № 2000 от 23.12.2025 г., постановено по адм. д. № 532/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Г. Д. В. срещу Заповед № ДК-11 – ЛЧ - 4 от 08.10.2024 г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК - Ловеч). Касационните жалби са абсолютно идентични и поддържат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. И двамата касатори оспорват извода на първоинстанционния съд, че по отношение на процесния имот е налице неприложен дворищнорегулационен план по смисъла на §8 ПР на ЗУТ. Поддържат, че от заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно се установява липсата на придаваеми части и липсата на необходимост от уреждане на сметки по регулация, тъй като регулационната граница съвпада с имотната граница. Излагат доводи, че визата за проектиране е издадена в съответствие с чл. 140, ал. 2 ЗУТ върху комбинирана скица между кадастрална карта и регулационен план, както и че инвестиционният проект е съобразен с действащия ПУП и нормативните изисквания на ЗУТ. Оспорват и изводите относно липсата на част „Електро“ и твърдяното несъответствие между част „Архитектура“ и част „Конструкции“. Молят за отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед, ведно със законните последици. Претендират и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторите не се явяват и не се представляват. Ответникът - Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез юрк. Овчаров, в писмен отговор и в съдебното заседание, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на претендираните разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Д. В., срещу Заповед № ДК-11-ЛЧ-4 от 08.10.2024 г. на Началника на РДНСК - Ловеч, с която на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 22/20.09.2024 година, издадено от главния архитект на Община Луковит, за строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ XI, кв. 35 по регулационния план на гр. Луковит, поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Луковит, община Луковит, област Ловеч, с административен адрес: [улица], ведно с одобрения инвестиционен проект. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е, че между УПИ XI и УПИ XII в кв. 35 по плана на гр. Луковит е налице неприложена дворищна регулация. Установено е различие между границите по действащия регулационен план и тези по кадастралната карта, поради което съдът е приел, че е приложима разпоредбата на § 8, ал. 5 ПР на ЗУТ. Тъй като не е реализирана нито една от възможностите по § 8, ал. 2 от същия закон, строителството не е могло да бъде разрешено. Съдът е приел още, че при издаването на разрешението за строеж не е била извършена необходимата проверка за съответствие на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен план и с правилата и нормативите за застрояване. Според експертизата визата за проектиране е издадена за пристройка към съществуваща жилищна сграда, която е без установен режим на застрояване, поради което предвиденото пристрояване е недопустимо. Наред с това съдът е счел за правилен извода на РДНСК, че инвестиционният проект е непълен и несъгласуван. Прието е, че за предвидената пристройка с предназначение дневна-трапезария е била необходима проектна част „Електро“, каквато липсва. Установено е и несъответствие между част „Архитектура“ и част „Конструкции“ относно покривната конструкция на сградата. Въз основа на тези констатации съдът е достигнал до извода, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 144, чл. 145 и чл. 148 от ЗУТ и при неизпълнение на изискванията на § 8, ал. 5 ПР на ЗУТ. Поради това е приел, че РДНСК правилно е отменил разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Неправилен е изводът на административния съд, че по отношение на процесния УПИ XI, кв. 35 е налице неприложен дворищнорегулационен план по смисъла на §8 ПР на ЗУТ. Видно от заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено, по регулационния план от 1986 г. не се налага уреждане на сметки по регулация, тъй като регулационната граница съвпада с имотната граница между двата съседни имота. Липсват данни за наличие на придаваеми части, за незаети терени или за неуредени регулационни отношения между собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти. Разпоредбите на §6 и §8 ПР на ЗУТ уреждат хипотезите на неприложени дворищнорегулационни планове, при които е налице отчуждително действие по отношение на придаваеми части или необходимост от уреждане на регулационни сметки. В конкретния случай такава хипотеза не е налице. Самото различие между границата по кадастралната карта и тази по регулационния план не обосновава извод за неприложена регулация по смисъла на §8 ПР на ЗУТ. След като регулационната линия съвпада с имотната граница и липсват придаваеми части, строителството в имота не попада под забраната на §8, ал. 5 от ПР на ЗУТ. Настоящият съдебен състав намира за неправилен и извода на първоинстанционния съд относно визата за проектиране. От доказателствата по делото се установява, че същата е издадена върху комбинирана скица между действащата кадастрална карта и действащия регулационен план на гр. Луковит, в съответствие с изискването на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. В тази част съдът е достигнал до извод, противоречащ на установената от самия него фактическа обстановка. Необоснован е и изводът, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 145 от ЗУТ. По делото не е установено несъответствие на инвестиционния проект с предвижданията на действащия подробен устройствен план, нито неспазване на нормативните изисквания относно устройствените показатели и отстоянията. Напротив, от одобрения инвестиционен проект и обяснителната записка към част „Архитектура“ се установява, че предвиденото пристрояване е съобразено с допустимото застрояване и със съществуващото положение в имота. Изводът относно задължителното наличие на проектна част „Електро“, също е неправилен. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, обхватът на инвестиционните проекти се определя в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти, като проектна част „Електро“ не е задължителна във всички случаи. Според чл. 4 от същата наредба възложителят определя и възлага фазите на проектиране и частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от вида и спецификата на обекта. Вещото лице по делото изрично е посочило, че за процесния строеж не е необходимо изготвяне на такава проектна част. При това положение изводът за нарушение на чл. 144 от ЗУТ е необоснован и постановен в противоречие със събраните доказателства. Не се споделя и изводът на съда относно наличие на несъответствие между част „Архитектура“ и част „Конструкции“. Одобреният инвестиционен проект касае единствено пристройката към съществуващата жилищна сграда и това изрично е посочено, както в обяснителната записка към част „Конструктивна“, така е видно и от конструктивния проект на покривната конструкция, който е изпълнен единствено за пристройката, предмет на процесното РС. Посочването в обяснителната записка към част „Архитектурна“ на необходимост от евентуална промяна на покривната конструкция на съществуващата жилищна сграда има пояснителен и препоръчителен характер и не представлява предмет на одобрения инвестиционен проект, както и на процесното РС. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, своевременно заявеното от касатора главния архитект на Община Луковит и доказано искане за присъждане на разноските в първоинстанционното производство, такива следва да му бъдат присъдени в общ размер на 2370 / две хиляди и триста и седемдесет/ лева или 1211,76 /хиляда двеста и единадесет цяло и седемдесет и шест стотни/ евро, от които за производството пред първостепетнния съд - 2300 /две хиляди и триста/ лева или 1175,97 /хиляда сто седемдесет и пет цяло и деветдесет и седем стотни/ евро и за производството по настоящото дело в размер на 70 /седемдесет/ лева или 35,79 /тридесет и пет цяло и седемдесет и девет стотни/ евро, представляващи внесена държавна такса, за които следва да бъде задължена Дирекция за национален строителен контрол. Претенцията Г. Д. В. за присъждане на направени от нея разноски в първоинстанционното производство, е неоснователна. Същата не е претендирала такива пред първостепенния съд, нито доказателства за заплатен адвокатски хонорар, поради което и не следва да й се присъждат. Своевременно е направена и е доказана претенцията й за присъждане на направените в настоящото касационно производство разноски, които са в размер на 70 /седемдесет/ лева или 35,79 /тридесет и пет цяло и седемдесет и девет стотни/ евро, представляващи внесена държавна такса, за които следва да бъде задължена Дирекция за национален строителен контрол. И двамата касатори не са претендирали изрично в настоящото производство разноски за адвокатски хонорар, нито са представили доказателства за извършени такива - договори за правна помощ и платежен документ за реално заплащане на такъв, поради което, въпреки наличието на надлежно оформени упълномощавания на адвокат, такива не следва да им се присъждат. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,