Решение № 4680 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13278/2019 г.

Решение № 4680 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13278/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на "Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО" със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив против решение № 1749 от 22.08.2019 г., постановено по адм. д. № 195/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът - Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, чрез пълномощника си Д. Карамфилова, в писмена защита от 25.02.2020 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК. Ответникът - Община Кричим, чрез адвокат Колев, в съдебно заседание и в писмена защита оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като в полза на общината да бъдат присъдени разноски по списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Община Перущица, не е взела отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 1749 от 22.08.2019 г., постановено по адм. д. № 195/2019 г., съставът на Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на "Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО" против Решение № ПВ-5-ПР/2019 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив. Оспореният съдебен акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Решението на Административен съд – Пловдив е постановено след обстоен анализ на събраните доказателства, като за изследване на въпросите, за които са необходими специални знания в областта на екологията, е назначена и изслушана експертиза. Изводите на първоинстанционния съд, относно фактическата обстановка по спора и преценката на доказателствата с оглед действащата нормативна уредба и нейното приложение, изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК се обсъждат само наведените в настоящата жалба оплаквания. Обстоятелството, че инвестиционното предложение "Проектиране и изграждане на територията на Община Кричим на компостираща инсталация за разделно събирани зелени и/или биоразградими отпадъци, генерирани от Община Кричим и Община Перущица, включително осигуряване на необходимото оборудване и на съоръжения и техника за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци" ще бъде реализирано в границите на защитената зона BG 00002057 "Бесапаски ридове", е съобразено от съда. Но в решението са изложени подробни мотиви, че цитираното инвестиционно предложение (ИП) ще засегне много малка площ от защитената зона - 0. 051%, площадката е в близост до съществуваща пътна инфраструктура и населено място, поради което не може да се очаква, че ИП ще доведе до фрагментация на защитената зона в мащаб, който би могъл да я застраши. Отчетено е, че в цитираната защитена зона обект на опазване са над 30 вида птици, като в нея редовно се срещат 22 вида птици от Приложение І към Директива 79/409/ЕИО и 7 вида мигриращи незастрашени видове, обект на специални мерки по чл. 4. 2 от Директивата. Но касаторът не отчита обстоятелството, че при теренното проучване, в границите на ИП не са установени находища на лалугер (Spermophilus citellus) или други дребни бозайници, които са обект на защита от националното или Европейското природозащитно законодателство, местообитания или гнезда на редки и застрашени видове птици, обект на защитена зона по "Натура 2000", редки и защитени видове растения, както и специфични местообитания, обект на опазване от природозащитното законодателство. В тази връзка не става ясно какво опазване, поддържане и възстановяване на местообитания на птици има предвид касаторът. Правилен е изводът на съда, че видовете, обект на опазване в защитената зона няма да бъдат пряко засегнати от осъществяване на ИП чрез унищожаване на техните гнездови или хранителни местообитания, или местата им за почивка, чрез фрагментация на миграционните им коридори в рамките на защитената зона, чрез значително безпокойство от постоянното присъствие на хора. Това означава, че реализацията на ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популациите и местообитанията на животинските видове, предмет на защитена зона BG 00002057 "Бесапаски ридове". Вещото лице – еколог подробно е посочило видовете дейности, чието извършване ще доведе до отрицателно въздействие. Тезата на Сдружението, че ще бъде постигнат негативен кумулативен ефект между съществуващото некултивирано бивше депо за отпадъци и инвестиционното предложение, се явява недоказана. От данните по делото се установява, че Община Кричим е депонирала битовите отпадъци, които се генерират на територията й в депо, разположено в местността "Сух дол", но същото е закрито от средата на 2009 г. и на него не се извършват дейности с отпадъци, нито се предвижда отпадъците от действието на компостиращата инсталация да се складират на това депо. Независимо от наличието на работен проект и съгласуването му от компетентните органи, депото не е рекултивирано поради липса на средства. Освен това критерий по чл. 93, ал. 4, т. 1, б. "б" ЗООС е взаимовръзката и кумулирането на ИП с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения. Вещото лице Арнаудова констатира, че от реализацията на проекта по рекултивиране на бившето депо, който е различен от процесния, не се очакват негативни кумулативни въздействия върху защитената зона, а само ще се подобри екологичното равновесие в района. Твърденията на касатора, че общините Кричим и Перущица не разполагат с достатъчни количества зелени и биоразградими отпадъци, не почиват на никакви статистически данни и изследвания. Тези твърдения не могат да бъдат противопоставени на изготвените в прединвестиционното проучване анализи на битовите отпадъци от населението на Община Кричим и от населението на Община Перущица, включително по морфологичен състав, изчислени норми на натрупване и прогнозни количества – лист 336 до лист 353 от делото. Изследванията са на база данни на Изпълнителна агенция по околна среда, на НСИ, на Община Кричим и на Община Перущица, като същите сочат на увеличаване на битовите отпадъци, в които влизат хартия, картон, градински и дървесни отпадъци. Относно гробищните паркове не е съобразена нормата на чл. 34, ал. 1 ЗУО. Насърчаването на фамилното компостиране в дворовете на жителите на общините е само пожелателно, предвид морфологичния състав на битовите отпадъци, посочен в цитирания източник по-горе, а и наличието на инсталацията за компостиране не изключва свободен избор за фамилно компостиране. Нормата на чл. 25 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., обн. в ДВ. бр. 73/2007 г. с изменения и допълнения, изисква консултации с обществеността по предвидения ред, а не провеждане на социологично проучване, каквото касаторът счита за необходимо. В нормата на чл. 28, ал. 2 от същата наредба е регламентиран задължителния реквизит на решенията, с които плановете, програмите, проектите или инвестиционните предложения се съгласуват по оценката за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната/съответните защитена зона/защитени зони. В цитираната норма липсва изискване административният орган да обсъжда нулева алтернатива, т. е. възможността за неосъществяване на инвестиционното предложение. В чл. 20, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, е посочено, че когато прецени, че има вероятност плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения да окажат значително отрицателно въздействие върху съответната защитена зона, в срока по чл. 18, ал. 1, компетентният орган издава решение да се извърши оценка за степента на въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения върху защитените зони съгласно раздел IV. В тези случаи, реквизитът на административния акт е уреден в чл. 20, ал. 3, в чиято т. 7 са регламентирани изисквания към обхвата, обема и съдържанието на оценката по чл. 21, включително провеждане на предварителен мониторинг, ако е необходим такъв, възможни алтернативни решения, наличие на обстоятелствата по чл. 33 ЗБР, предложения за смекчаващи мерки/компенсиращи мерки и др. Следователно неоснователно е оплакването на касатора, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, защото не съдържа коментар за нулева алтернатива, т. е. възможността за неосъществяване на инвестиционното предложение. Въпросът по какъв начин ще решат Община Кричим и Община Перущица проблема с органичните растителни отпадъци – трева, сено, листа, дървесина, дървесни изрезки, храсти и отпадъци от гробищни паркове е такъв на тяхна оперативна самостоятелност, още повече че ИП се осъществява в имот публична общинска собственост. При преценката на реализацията на ИП следва да се имат предвид текстовете на Раздел III. "Задължения на органите на местното самоуправление и местната администрация" и целите по чл. 31 от Закона за управление на отпадъците, които не се отчитат от касатора. Казаното се отнася също така до характеристиките на инсталацията и произвеждания от нея екологичен продукт. Регламентираният в чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) критерий е дали съответните планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, поради което се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно чл. 31, ал. 4 ЗБР за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. Според чл. 31, ал. 6 ЗБР, в случаите по ал. 4 при извършване на задължителна екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда, както и при преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка или от оценка на въздействието върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган взема предвид тази преценка при постановяване на съответното решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда. Следователно и при инвестиционни предложения в защитени зони, компетентният орган може да прецени, че няма вероятност ИП да окажат значително отрицателно въздействие върху защитената зона и да издаде административен акт да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, след преценка на необходимостта от такава. Обстоятелството, че правилността на процесното решение на административния орган е изследвана и потвърдена в съдебната фаза на процеса, включително и чрез екологична експертиза, е обусловено от предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, а не на недостатъци в административния акт. В мотивите на съдебното решение са обсъдени подробно също така нормите на чл. 92, ал. 1; на чл. 93, ал. 1, т. 1; на чл. 93, ал. 3 и ал. 4; на чл. 93, ал. 5, т. 11, б. "б" от Приложение № 2 от Закона за опазване на околната среда, които са приложени правилно. Така изложените в настоящите мотиви съображения налагат извод, че първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от визираните в настоящата жалба касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора и при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на Община Кричим се присъжда сумата 500 лв., представляваща адвокатски хонорар за касационна инстанция. Разноски в полза на РИОСВ – Пловдив не се присъждат, тъй като страната претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, но не е представлявана от юрисконсулт, а от директор на Дирекция "Административни, финансови и правни дейности", видно от пълномощното на лист 117 от първоинстанционното дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,