Решение № 11171 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Б. Е. С. от гр. Костандово, общ. Ракитово, чрез процесуален представител адв. Семерджиева, против решение 429/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 61/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу решение 1012-12-317#1/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска то да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв. и заплатена държавна такса за касационното оспорване в размер на 30 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Манева, в писмен отговор обосновава теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, като предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Пазарджик е решение 1012-12-317#1/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Б. Е. С. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. в размер на 8 325,54 лв. главница и 1 631,10 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. От фактическа страна по делото е установено, че Б. С. е подал заявление с вх. Ф-01-436/31.08.2021 г. в Дирекция Бюро по труда - Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 26.08.2021 г. По искане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик Б. С. е представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период изтичане срока на договора, копие от фишове за заплати 3 броя, и договор за работа за периода от 08.02.2021 г. до 30.09.2021 г., но не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001СВ 246114/20.09.2021 г. и U003 249081/27.09.2021 г. от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периода и дохода от Ирландия. На 27.09.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Б. С. са получени структурирани електронни документи U017 и U004 с потвърдени: период на осигурена заетост от 01.06.2019 г. до 18.10.2019 г. и от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - неизвестно и доход за периода от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер на 15 611 евро брутен доход. При така постъпилата информация с разпореждане 122-00-881-3 от 19.10.2021 г. на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 КСО на Б. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. /четири месеца/ в размер на 12 лв. дневно. На 13.01.2022 г. Б. С. е депозирал в НОИ преносим документ U1, издаден на 17.12.2021 г. от компетентната институция на Ирландия по негово заявление с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта изтичане срока на договора и доход за периода от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер на 2 332 евро месечно. Предвид новите данни в предоставения преносим документ U1, с разпореждане 122-00-881-4/03.02.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 КCO са изменени размера и периода на отпуснато парично обезщетение за безработица на С., като е определен нов размер - 74,29 лв. дневно за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. /шест месеца/. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо от 20.06.2023 г. Б. С. е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 26.08.2021 г., като такъв не е представен. За уточняване причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта от работодателя Keelings Softfruits UC. С писмо от 15.08.2023 г. работодателят е посочил, че Б. С. е бил нает като работник в градинарска ферма на срочен договор и е работил от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г., като е подал оставка и е напуснал преди изтичането на договора 30.09.2021 г. Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 691496/19.07.2023 г. и Н001 692065/19.07.2023 г. е изискано удостоверяване за периода от 08.02.2021 г. до 26.08.2021 г. на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост. На 19.07.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Б. С. са получени СЕД U002 692698 и Н002 692709 от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на заетост от 08.02.2021 г. до 26.08.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта неизвестно. Последвало е създаване на нов случай чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите - членки на ЕС, като отново е поискана информация за същите обстоятелства, получена на 17.08.2023 г. чрез структуриран електронен документ U002 717014 от компетентната институция в Ирландия с потвърдени: период на заетост от 08.02.2021 г. до 25.08.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта напускане на служителя. Предвид получения нов удостоверителен документ ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане 122-00-881-5/20.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменил разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО на Б. С.. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал.1 КСО е издадено разпореждане 122-00-881-6/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Б. С. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. в размер на 8 352,54 лв. главница и 1 631,10 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че същото е издадено при спазване на материалноправните разпоредби, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят Б. С. е бил наясно, че трудовият му договор с работодателя не е изтекъл към 26.08.2021 г., но въпреки всичко е декларирал пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото му правоотношение изтичане срока на договора. Органът е приел, че с това му поведение недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. Към първоинстанционното производство е приобщено адм. дело 58/2024 г., по което с решение 2825/16.07.2024 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Б. С. срещу решение 1012-12-316#1/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърдените с него разпореждане 122-00-881-5/20.09.2023 г. и разпореждане 122-00-881-7/15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Б. С. е отпуснато обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок 12 лв. дневно за четири месеца. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Съдът е взел предвид обстоятелството, че спорът относно издаденото разпореждане, с което е изменен размера и периода на отпуснатото обезщетение за безработица на Б. С. съответно от 74,29 лв. дневно за периода от 26.08.2021 г. до 25.02.2022 г. /шест месеца/ на 12 лв. дневно за периода от 26.08.2021 г. до 25.12.2021 г. /четири месеца/ е разрешен с влязло в сила на решение 2825/16.07.2024 г. на Административен съд-Пазарджик, с което жалбата на С. е отхвърлена като неоснователна. Съобразени са и постъпилата информация от работодателя и структуриран електронен документ (СЕД) U002 717014 от 17.08.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта "напускане на служителя", считано от 26.08.2021 г. Първостепенният съд е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец Б. С. изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е "изтичане срока на договора" на 25.08.2021 г. Според първата инстанция това се опровергава по категоричен начин от представения по делото договор за работа, с който страните са се уговорили С. да бъде нает на работа като работник в градинарство за периода от 08.02.2021 г. до 30.09.2021 г. Уговорени са били и клаузи по прекратяване на договора със и без предизвестие, което води до извод, че трудовият договор е срочен, с конкретно фиксиран краен срок и не може напускането на служителя на 25.08.2021 г. да е по причина "изтичане срока на договора". Според съда това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от изменения СЕД U002 717014 сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане срока на договора. Според първоинстанционния съд данните по делото налагат несъмнен извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят Б. С. е знаел, че трудовото му правоотношение е с конкретен срок, който той не е спазил, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил и кредитирал релевантните за спора факти и обстоятелства, и правилно е приел, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното парично обезщетение за безработица (ПОБ), Б. С. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя "Keelings Softfruits UC" е сключено като срочно от 08.02.2021 г. до 30.09.2021 г. и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение срокът на договора не е бил изтекъл. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Противно на изложеното в касационната жалба, с писмо изх. У-122-00-881-1/03.09.2021 г. (получено от жалбоподателя на същата дата), на основание чл. 1, ал. 6 НОИПОБ, ръководителят на осигуряването за безработица е изискал от заявителя да представи липсващи документи, включително документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявителят не е представил пред ТП на НОИ - Пазарджик документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия договор. Същият е представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - "изтичане срока на договора", а впоследствие на 13.01.2022 г. е представил в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, в който като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена "изтичане срока на договора", която е различна от действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. С писмо изх. 1029-12-789/20.06.2023 г. ръководителят на осигуряването за безработица е изискал от С. да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 26.08.2021 г., какъвто не е представен от негова страна. В тази връзка служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя "Keelings Softfruits UC". Чрез представения СЕД U002 717014 от 17.08.2023 г. е установено, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 26.08.2021 г. поради "напускане на служителя". В хода на проверката, с писмо вх. 1030-12-1129#2/15.08.2023 г., работодателят "Keelings Softfruits UC" е уведомил ТП на НОИ - Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на Б. С. в дружеството през месец август 2021 г. е именно напускане на служителя по негова инициатива преди края на договора. Тези данни са удостоверени и в посочения по-горе СЕД U002 717014 от 17.08.2023 г. от компетентната институция в Ирландия и не са опровергани в хода на съдебното производство. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Макар да липсва легално определение на понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В разглеждания казус е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО, защото недължимите осигурителни плащания за ПОБ са получени от С. недобросъвестно, именно предвид това, че той е знаел коя е истинската причина за прекратяване на трудовото правоотношение, но въпреки това е декларирал друга. В случая заявителят Б. С. е представил пред ТП на НОИ - Пазарджик заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал като причина за прекратяване на трудовата дейност за периода 08.02.2021 г. - 25.08.2021 г. "изтичане срока на договора", а впоследствие на 13.01.2022 г. е представил в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1 с вх. 1029-12-197/13.01.2022 г., в който като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена "изтичане срока на договора", като е знаел, че срокът на сключения от него трудов договор с дружеството не е изтекъл към момента на напускането му. Това налага извода, че Б. С. е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина, съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по-голям размер от нормативно предвиденото за неговия статут. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е била подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност по делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията към датата на постъпване на отговора по касационната жалба, с който са претендирани разноските), съдът определя в размер на 100 (сто) лева, съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,