Решение № 1698 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10911/2010 г.

Решение № 1698 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10911/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД, гр. Сливен, срещу решение № 124 от 6.11.2009 г. по адм. дело № 190/2009 г. на Административен съд - гр. Сливен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД срещу заповед № РД-09-518 от 25.06.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Сливен, с която на болницата са наложени две санкции финансова неустойка за две групи нарушения: а) финансова неустойка в размер на 540 лв. за неспазване на диагностично - лечебния алгоритъм (изразяващо се в неизпълнено от болницата изискване при доказано онкологично заболяване пациентът да бъде задължително консултиран от онкологичен комитет) в един случай по КП № 26 и в два случая по КП № 33; б) финансова неустойка в размер на 2340 лв. за неспазване на медицинските критерии за дехоспитализация в 13 случая по КП № 34. За да постанови този резултат Сливенският административен съд е приел, че: а) обосновано арбитражната комисия не е дала вяра на данните, отразени в представения пред нея журнал (дневник) на консултациите с онкологичен комитет, поради значително и необосновано разминаване между номерата на вписванията и датите, на които се твърди, че са били направени съответните консултации, а директорът на РЗОК законосъобразно бил приел, че в посочените общо три случая задължителната консултация с онкологичен комитет не е била направена; б) във всичките 13 случая по КП № 34 нарушението се изразява в липса на задължително при дехоспитализация ехографско изследване и тази констатация не е била опровергана нито в производството пред арбитражната комисия, нито в хода на съдебното производство. С касационната жалба е оспореното решението на Сливенския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу втората част на заповед № РД-09-518 от 25.06.2009 г. на директора на РЗОК. Доводите в касационната жалба са: а) три са критериите за дехоспитализация - клинико-декурсуза; лабораторни (кръв и урина) и ехографски, т. е. дехоспитализацията по КП № 34 е била направена при спазването на първите два критерия; б) санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "а" от НРД 2006 следва да бъде определена като произведение от базисната санкция и видовете нарушения, а не като произведение на базисната санкция и броя на нарушенията от един и същи вид. Касационната жалба е неоснователна. Същественото условие за дехоспитализация е да са били осигурени коректна диагноза и лечение, в резултат на което да е настъпила позитивна промяна в състоянието на пациента (арг. т. II. 4 от КП № 34). Според директора на РЗОК и според арбитражната комисия за да се даде отговор на въпроса, дали в резултат на проведеното лечение е настъпила позитивна промяна в състоянието на пациента, е задължително да бъде направена още веднъж ехография, данните от която да бъдат съпоставени с първоначално направената ехография (при хоспитализацията). Арбитражната комисия, състояща се от представители на двете страни по Националния рамков договор, е експертният орган, който дефинира правилата за добра медицинска практика. Въпросът, налице ли са били в процесните 13 случая установените медицински критерии за дехоспитализация, е медицински, а не правен, поради което правилно Сливенският административен съд е основал решението на становището по този въпрос, изразено от арбитражната комисия, която е отхвърлила възражението на жалбоподателя срещу констатациите в медицинския протокол. Неоснователен е и доводът за неправилно определяне на размера на финансовата неустойка. Константната административна и съдебна практика винаги е била, че изразът "финансова неустойка ... умножена по броя на извършените нарушения" (чл. 238, ал. 4, т. 4 НРД 2006) означава, че санкцията "финансова неустойка" се налага за всички извършени нарушения, дори когато те са от един вид. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,