Решение № 8238 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2012 г.

Решение № 8238 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Георги Иванов Мечкарски от гр. София, срещу решение № 1762/6.02.2012 г., постановено по адм. д. № 9756/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени отказът на министъра на вътрешните работи да отмени по реда на възобновяването Заповед № З-1061/28.01.2011 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи. Претендира присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Ответникът, министър на вътрешните работи, в писмени бележки чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 104 във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Георги Иванов Мечкарски срещу отказът на министъра на вътрешните работи да отмени по реда на възобновяването Заповед № З-1061/28.01.2011 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, последната издадена по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. За да постанови решението тричленният състав приел, че е отказът е законосъобразен, тъй като не са налице основанията по чл. 99, т. 2 и 4 АПК за възобновяване на производството и отмяна на влязлата в сила заповед. Решението е правилно. Жалбоподателят не е обжалвал заповедта, с която е му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител и същата е влязла в сила. Издадена е за извършени от него нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а не за извършено престъпление от общ характер по НК. С оглед на това правилно е прието, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, образувано за извършено престъпление от него по чл. 387, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 20 НК, не обосновава нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, даващи основание за възобновяване на административното производство по издаване на заповедта и отмяна на същата. С това постановление не се опровергават констатираните в заповедта нарушения на правилата за поведение на етичния кодекс, като основание за издаването й. Не са налице и основанията по т. 4 на същия текст, тъй като не е налице документ, на който е основано издаването на заповедта, признат по надлежния съдебен ред за подправен, както се твърди от жалбоподателя. Не е налице влязъл в сила съдебен акт /напр. по чл. 124, ал. 4 ГПК или по друг съдебен ред/, с който да е признато соченото от жалбоподателя становище, изготвено от директора на дирекция "Човешки ресурси" за подправено и послужило за издаване на заповедта. С оглед изложеното, както и с оглед изложеното в мотивите към решението, които настоящата инстанция споделя, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че отказът е законосъобразен и отхвърлил жалбата. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК