Решение № 6062 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2014 г.

Решение № 6062 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Кацаров, чрез пълномощник - адвокат Атанас Димитров - АК - гр. Пловдив срещу решение № 322 от 6.06.2014 г., постановено по адм. дело № 240/2014 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се сочат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да обезсили обжалваното решение, алтернативно иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в пълния претендиран размер или да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и да го препрати на компетентния съд, ако прецени, че административният съд не е компетентният да го разгледа. В съдебно заседание не се явява, не представя нови доказателства. Ответникът - община Стрелча не изразява становището си по жалбата не се представлява и не представя доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил иска на Иван Георгиев Кацаров от гр. Стрелча против община Стрелча, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за нематериални вреди в размер на 500 лева и за материални вреди в размер на 200 лева. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че с наказателно постановление № 2 от 14.01.2013 г. заместник кмета на община Стрелча е наложил глоба на ищеца в размер на 50 лв. за нарушаване разпоредби от Наредба № 1 на Общински съвет гр. Стрелча. С влязло в сила съдебно решение № 45 от 28.03.2013 г. постановено по нахд № 27/2012 г. РС - Панагюрище е отменил наказателното постановление. За оказване на правна защита и съдействие и за осъществяване процесуално представителство пред районния съд, ищецът Кацаров е сключил договор с адвокат Димитров, съгласно който договор е уговорил и заплатил възнаграждение в размер на 200 лв. Пред административния съд Кацаров е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е претендирал от община Стрелча в резултат от отмененото наказателно постановление имуществени вреди в размер на 200 лв., които е заплатил за адвокатско възнаграждение по цитираното дело, както и нематериални вреди в размер на 500 лв., които се изразявали в понижено самочувствие, чувство за срам, загуба на време, подигравки сред приятели и били все в резултат на наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно. С определение № 588 от 20.05.2014 г., постановено по адм. д. № 240/2014 г. Административен съд - Пазарджик е указал на ищеца, че следва да докаже настъпили за него вреди по характер и тежест, както и наличието на причинна връзка между отменения акт и тези вреди. Ищецът е уведомен за тези указания на съда, чрез своя пълномощник заедно с призоваването за съдебно заседание, видно от върнатия отрязък на призовка. При провеждане на откритото съдебно заседание на 2.06.2014 г., за което ищецът и неговия пълномощник - адвокат Димитров са редовно призовани, при доклада на исковата молба, съдът отново е разпределил тежестта на доказване в производството, която е върху ищеца, който следва да докаже настъпването на претендираните вреди от отмененото наказателно постановление, както и причинната връзка между тях. Неоснователни са в този смисъл твърденията в касационната жалба, че съдът не е дал указания на ищеца да посочи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Върху ищеца е тежестта да докаже настъпването на посочените от него имуществени и неимуществени вреди. Изказаните в исковата молба твърдения, че е понижено самочувствието му, чувството за срам, загубата на време и нерви, ищецът е следвало да подкрепи с относимите и допустими доказателства. Неоснователни са твърденията за нарушаване принципа на служебното начало, което поначало е предвидено за административното производство. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно, за ищеца е доказателствената тежест да докаже с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба негативни емоции от отменения незаконосъобразен акт. Пред административния съд ищецът не е представил никакви доказателства във връзка с твърденията за настъпили неимуществени вреди. За имуществените е представен договор за правна защита и съдействие. Решението на Административен съд - Пазарджик е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Противоречията в съдебната практика относно характера на дейността, която осъществява административнонаказващия орган, както и правната същност на наказателното постановление, като акт, които са поставяли въпросът относно подсъдността на тези дела е разрешен от тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС и ОСС от ГК на ВКС - административният съд е компетентен да се произнесе по исковете за вреди от отменени наказателни постановления. В останалата част мотивите на първоинстанционното решение изцяло се споделят от настоящия състав. Обосновано е прието от Административен съд - Пазарджик, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Не се доказва настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Относно имуществените - представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, настоящия състав приема за правилни изводите на административния съд, че няма пряка причинна връзка между заплащането на тази сума и отмененото наказателно постановление. Адвокатското възнаграждение се дължи на основание свободното договаряне и сключването на договор за правна защита и съдействие между адвоката и неговия клиент. Няма пряка причинно-следствена връзка между наказателното постановление и заплащането на адвокатско възнаграждение, тъй като възникват на различно правно и фактическо основание и не се намират в каквато и да е взаимозависимост или предопределеност. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение, още повече, че по същността си те повтарят твърденията от исковата молба. Решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение