Решение № 6135 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2013 г.

Решение № 6135 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Батерия" АД, чрез адв. Ценова срещу Решение № 304 от 5.06.2013 г. по адм. дело № 14/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 6 състав.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът и пълномощникът му адв. Ценова поддържат, че изводите на решаващия състав на Административен съд /АС/ Велико Търново се необосновани и неправилни, като същите не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. На първо място, се твърди, че АС В. Търново е разгледал спора, без да събере всички доказателства, необходими за установяване на релевантните факти и обстоятелства и без да установява конкретна фактическа обстановка. На следващо място, касаторът поддържа, че решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, е постановено при неправилно прилагане на материалния закон както в частта по ЗДДС, така и в частта по ЗКПО. Налице е позоваване на практиката на СЕС. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА или алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от същия съд. Претендират се направените разноски.

Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, не се представлява, като изразява становище по касационната жалба в представения писмен отговор и счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на "Батерия" АД срещу Ревизионен акт № 04251200013 от 5.09.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция "СДО", потвърден с Решение № 640 от 14.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега "ОДОП"/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 122 451,39 лева по фактури, издадени от "Бумеранг 33" ЕООД, "Интеркар груп Реал" ЕООД, ЕТ "Г. Рангелов - Еми - С. Помаков", "Б и С - 05" ЕООД, "Дими" ЕООД, " Александров" ЕООД, "Ник строй 08" ЕООД и "Васком" 2010 ЕООД, както и относно установените задължения по ЗКПО за 2009 г и 2010 г.

В останалата част РА не се обжалва.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Батерия" АД срещу процесния РА в съответната му част, като е осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 4488 лева.

АС Велико Търново е приел, че оспореният РА е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и при правилно прилагане на материалния закон както в частта по ЗДДС, така и в частта по ЗКПО.

Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни.

1. Не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъбиране на всички относими към материалноправния спор доказателства. Установява се, че АС В. Търново е приел и приобщил по делото доказателствата, събрани в рамките на ревизионното производство и е дал възможност на оспорващия, чрез процесуалния му представител да конкретизира исканията си за съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, както и да посочи съответния брой свидетели, какви обстоятелства ще установяват, дали ли са обяснения в хода на ревизията. До датата на приключване на устните състезания пред първостепенния съд /20.05.2013 г./ от страна на жалбоподателя не са предприети конкретни процесуални действия по събиране на нови доказателства, насочени към установяване на твърденията, изложени в жалбата до съда. По делото е постъпила молба с вх. № 3465 от 28.05.2013 г. с дата на пощенското клеймо 27.05.2013 г. с искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за разкриване на данъчно - осигурителна информация във връзка с доставчиците на "Батерия" АД относно обстоятелствата - има ли извършвани ревизии за съответните данъчни периоди и какъв е резултатът от тях, дали ревизионните актове са влезли в сила. Правилно съдът е резолирал молбата като подадена извън рамките на производството и обжалваният съдебен акт е постановен на 5.06.2013 г. Следователно, необосновано касаторът твърди, че АС Велико Търново не е допуснал до разглеждане направените от него доказателствени искания, които ще допринесат до изясняване на фактите, спорни по делото и биха довели до друг правен извод. Молбата за допускане на ССчЕ и разкриване на данъчно-осигурителна информация е подадена след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, въпреки че на процесуалния представител на оспорващия е даден срок да направи съответните доказателствени искания. От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че неудовлетворяването на искането не се отразява на правилността на обжалваното решение. Ако се установи, че на доставчиците на ревизирания субект са издадени ревизионни актове за същите данъчни периоди и не са извършвани корекции на декларирания ДДС, то не може да се направи извод, че данъчната администрация признава, че фактурите съответстват на действително извършени облагаеми доставки - Решения на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-642/11 и С-643/11. Едновременно с това се установява, че формулираните задачи за допускане на ССчЕ са свързани с отговори на правни въпроси, което е недопустимо и искането би било отхвърлено от съда.

1. Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на оспорващия за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, свързани с извършваните насрещни проверки на доставчиците. Тези твърдения се отнасят до законосъобразността на оспорения пред първата инстанция ревизионен акт, а не до правилността на съдебния акт, който е предмет на касационна проверка. Въпреки това съдът обосновано е достигнал до извода, че няма нарушения в процедурата по връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК.

1. Правилно е установена фактическата обстановка от страна на първостепенния съд и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

1. В частта относно ЗДДС мотивите на АС Велико Търново за законосъобразност на РА се изразяват в това, че реалността на доставката е основната, водеща предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. В чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС са дадени дефинициите на облагаема доставка на стоки и услуги, според които това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока, респ. извършването на услуга. Следователно, когато се претендира правото на приспадане на данъчен кредит, трябва по категоричен начин да се докаже, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено, а за услугите, че те са действително извършени и резултатът от тях е предаден.

Доказателствена тежест за "Батерия" АД е да установи, че са налице законоустановените материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, т. е. че доставките на стоки/ услуги са действително осъществени.

В обжалвания съдебен акт са изложени ясни и категорични мотиви за липсата на условията да се признае, че са изпълнени посочените предпоставки. По отношение на доставките на стоки /разнообразни по своя вид/ обосновано АС Велико Търново е посочил, че в голяма част от фактурите липсва точно и конкретно описание на съответния предмет на доставка, т. е. престацията не е индивидуализирана, като същата не може да бъде определена и от други съпътстващи документи, каквито не са представени /за част от фактурите/. От друга страна, по делото липсват доказателства за наличността на стоките при съответния доставчик, изписването им, предаването им от доставчика на получателя.

По отношение на отделните видове услуги /транспортни услуги, тенекеджийски услуги, услуги по маркетингово проучване, СМР и др./ АС Велико Търново е разгледал отделните фактури, издадени от съответните доставчици и ангажираните доказателства в хода на ревизията, като е достигнал до извода за непредставяне на доказателства, от които да направи категоричното заключение за действителното извършване на възложените услуги. Правилно първостепенният съд е приел липсата на достатъчна определеност на престацията, посочена във фактурите и в представените договори и други придружаващи писмени документи, съответно не може да се извърши преценка как е формирана стойността на услугата. Няма ангажирани доказателства за наличие на съответна ресурсна обезпеченост на доставчиците да осъществяват отделните видове услуги.

По отношение на фактурите с предмет - авансово плащане обосновано АС Велико Търново е приел, че не е налице изискването на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, доколкото липсват доказателства за ефективно получена сума срещу бъдеща доставка. Установено е в хода на ревизията, че всички представени от ревизираното лице фискални касови бонове към процесните фактури не удостоверяват извършено плащане, тъй като са издадени от касови апарати, които или не са регистрирани съгласно нормативните изисквания, или са регистрирани от други данъчно-задължени лица, различни от съответните доставчици. Т. е. не е доказано по безспорен начин плащането по нито една от спорните фактури.

Въз основа на горното се формира извод, че липсата на облагаема доставка на стоки/услуги е основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Правилно АС Велико Търново е обосновал извода за законосъобразност на РА в частта относно установеното по ЗДДС, който извод съответства на практиката на Съда на Европейския съюз. В т. 37 от мотивите на Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С -80/2011 и С-142/2011, Съдът е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е тълкувал правото на ЕС в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател" /т. 2 от диспозитива на решението/. Т. е. необходимо е да бъде установено извършването на съответната доставка на стока, респ. на услуга. В процесния случай не е доказано извършването на процесните доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от "Бумеранг 33" ЕООД, "Интеркар груп Реал" ЕООД, ЕТ "Г. Рангелов - Еми - С. Помаков", "Б и С - 05" ЕООД, "Дими" ЕООД, " Александров" ЕООД, "Ник строй 08" ЕООД и "Васком" 2010 ЕООД, както правилно е приел Административен съд Велико Търново.

1. Касационната инстанция споделя като правилно и обосновано приетото от първостепенния съд за законосъобразност на РА в частта по ЗКПО за 2009 г. и 2010 г.

На първо място, законосъобразно според съда с РА е извършено увеличението на ФР за 2009 г. и за 2010 г. със сумите в размер на 85 137,91 лева и 231110, 94 лева, представляваща отчетени разходи за материали, услуги и амортизации по фактурите, издадени от ЕТ "Рангелов - Еми - С . Помаков", "Б и С - 05" ЕООД, "Дими" ЕООД, "Васком 2010" ЕООД, "Бумеранг 33" ЕООД, "Александров" ЕООД, "Ник строй 08" ЕООД и "Интер кар груп Реал" ЕООД. След като е установено, че доставките на стоки/услуги не са действително осъществени, то не могат да се признаят разходите по процесните фактури.

На второ място, разходите за амортизации по част от фактурите правилно не са признати от данъчните органи според АС Велико Търново, като РА е потвърден и в тази му част с коригиращи мотиви.

В касационната жалба не се излагат конкретни твърдения за неправилност на съдебния акт в частта относно ЗКПО, като касационната инстанция намира, че решението е надлежно мотивирано, изложени са подробни обстоятелствата, обуславящи определяне на допълнителни задължения по ЗКПО за отделните данъчни периоди ведно с начислените лихви за забава. Размерът на корпоративния данък за отделните периоди и начислени лихви за забава са правилно определени.

С оглед на гореизложеното не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

Във връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно с оглед нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - такова възнаграждение е присъдено в рамките на първата инстанция.

Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение