Решение № 6430 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2010 г.

Решение № 6430 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Даниел Димитров, в качеството му на процесуален представител на Мустафа Мюмюн Мустафа, управител на "Лескол трейд" ЕООД, срещу решение № 1296 от 25.06.2010 г. по адм. дело № 456 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наваденото отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 900253 от 16.11.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Разград, потвърден с решение № 808 от 15.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Актът е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) и ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. и на ЗКПО (отм.) и ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г., в резултат на което на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 69 321.22 лв. и лихва за забава в размер на 15 954.13 лв. и за корпоративен данък в размер на 35 960.66 лв. и лихва за забава в размер на 5 313.53 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните в административната фаза на данъчния процес доказателства, заключението по съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на дружеството-жалбоподател и приложените правни норми от органа по приходите. Преценката е за законосъобразност на обжалвания РА и в двете части по прилагането на ЗДДС и на ЗКПО. По прилагането на ЗДДС. Отказано е правото на данъчен кредит по доставки, за което са издадени 3 броя фактури от ЕТ "Насуф Ахмед" общо в размер на 5 200.00 лв. за данъчни периоди м. 11. и м. 12.2006 г., на основание чл. 63, във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС (отм.). Предметът на доставките са колове от акации. Административният орган е приел, че липсват доказателства за плащане по процесните фактури, налице са несъответствия и поправки в документите, които удостоверяват извършването на транспорта на стоката, липсата на произход на дървесината, липсата на техническа обезпеченост на доставчика. В мотивите си съдът подробно е обсъдил основния спорен момент по тези доставки, а именно тяхната реалност, като е приел, че не са ангажирани доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя. Направен е правният извод, че правилно са приложени чл. 6 и чл. 63 от ЗДДС (отм.), понеже освен реализирането на данъчния състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.), за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо съответната доставка да е действително осъществена, а именно да е прехвърлено правото на собственост или да е престирана съответната услуга. Във връзка с последното обстоятелство е изложил съображения, че предмет на доставките са родово определени вещи, поради което съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, прехвърлянето на собствеността става с индивидуализирането им по съгласие на страните или предаването им. По отношение на този доставчик не е установено, че стоката е индивидуализирана и реално доставена с оглед представените товарителници и договора за превоз, като съдът е цитирал разпоредби от Закона за автомобилните превози, които регламентират съдържанието и функциите на тези документи. Прието е, че представените пътни листове не могат да бъдат преценявани като годни доказателства, а са такива съставени за административното производство, поради констатирани разминавания относно показанията на километража на автомобила и направленията, по повод на които са издавани. Не е установено транспортирането на стоката, респ. и произхода на същата, като съдът се е позовал и на РА, съставен на прекия доставчик, в който се съдържат констатации за нереалност на доставки по отношение на негови доставчици. Не са ангажирани доказателства за персонал при търговеца, за складирането й, въпреки представения договор за наем на склад, както и наличието на превозни билети за дървесината на същия. Обжалваното решение е правилно в тази част на спора. В съдебното производство не са ангажирани доказателства във връзка със спорния момент по делото, а именно реалността на доставките. Съдебно-счетоводната експертиза е насочена към счетоводното третиране на доставките и конкретно по повод начисляването на ДДС, без да е давано заключение относно отразяването на предмета на същите в счетоводството на ревизираното лице, понеже не е поставяна такава задача. При това обжалване не са ангажирани други доказателства, като направената преценка според настоящия съдебен състав е правилна и съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна. Отказано е право на данъчен кредит по 6 броя фактури, издадени от ЕТ "Мехмед Насуф" общо в размер на 17 065.33 лв. за данъчни периоди м. 08., м. 11., м. 12.2007 г., на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 , чл. 12 , чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предмет на доставките е колове от акация. Органът по приходите е приел, че е констатирал аналогична фактическа обстановка и по повод този доставчик относно разминаване в данните по пътни листове, приобщени с протокол от 23.09.2009 г. и пътни листове с идентични номера, представени в ревизионното производство. Това рефлерктира върху показанията на началния и крайния километрах. Констатирано е, че са налице два паралелни кочана за един и същ камион и шофьор за едно и също време, създадени за целите на ревизионното производство. По отношение на този доставчик няма данни за нает персонал, който да осъществи изработката, товаренето и разтоварването на стоката. По повод установяване на произхода на стоката са установени "Фортуна 13-Д" ЕООД, което е с друг предмет на дейност и няма съответните фактури, издадени на прекия доставчик. По отношение на ЕТ "Дая-Димитър Янев" се констатира, че няма отразени продажби на прекия доставчик, по повод ЕТ "Юлия Георгиева" се установява, че не е регистрира по ЗДДС. Съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че ДДС е начислен при този доставчик. Решаващият съд е изложил аналогични мотиви относно характера на стоката, предмет на доставките, относно липсата на доказателства за предаване собствеността върху нея при същия анализ на разпоредбите на Закона за автомобилните превози. Налице е един трудов договор за длъжността чистач. Не е установено транспортирането на тази стока. Не са ангажирани други доказателства в съдебното производство, освен съдебно-счетоводната експертиза. Направена е преценка за законосъобразност на РА и в тази му част. Обжалваното решение е правилно. По делото не са ангажирани други доказателства по повод твърдяната реалност на доставките от този доставчик. Отказано е право на данъчен кредит по 10 броя фактури, издадени от "ЛВС-транс-консулт" ЕООД общо в размер на 47 056.00 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06., м. 07.2008 г., на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, чл. 12 , чл. 25 , чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Предмет на доставките са колове за лозова конструкция, трупи и дървен материал. Фактическите констатации направени в административното производство са относно липса на данни за осъществен транспорт по процесните доставки поради констатирано разминаване в показанията на километражите на автомобилите, на пътни листове от по-късна дата с по-малък километраж, за едни и същи показания на километражите по пътни листове от различни дати с различни направления, разминаване в километрите между отделните точки на маршрутите. Не са представени превозни билети, които да потвърждават получаването на дървесина от сечища, записани в пътните листове като сечища. Дружеството има персонал по трудови договори за длъжност зидаро-мазач. Представени са договори за покупко-продажба с лица за 2007 г., без тези лица да са декларирали реализирани доходи, позволителни за сеч предимно за 2005 г., като в някои от тях са нанасяни поправки относно количеството на сечта, не са представени документи относно счетоводното третиране на стоката, предмет на доставките в счетоводството на дружеството, а само такива във връзка с начисляването на ДДС, а представените товарителници не са подписани от страна на доставчика, от превозвача и получателя.. Не са представени доказателства за складиране на стоката. От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на жалбоподателя фактурите са осчетоводени, както и че ДДС е начислен (без една фактура). Представени са и договори за 2006 г., за 2007 г. и три за 2008 г., по силата на които ревизираното лице се е задължило да продаде дървесина и трупи при условията в тях на "Земя-96" ООД, "Лозаро-овощарски комплекс ЛОК" ООД, "Биофарм агро" ООД, "Южно вино" АД, "Златен Рожен" ЕООД, като жалбоподателят е издал фактури, те са включени в дневниците за продажби, начислен е ДДС, приходите във връзка с тях са отразени в ОПР и ГДД. Във връзка с предмета на тези фактури, издадени от дружеството, не е поставена задача на експерта по ССчЕ и не са представени други доказателства. Съдът е обосновал извод са законосъобразност на обжалвания РА в тази му част, като е обсъдил приложените разпоредби и конкретно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, в която е записано, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно се явява начислен този данък по доставки, за които е установено, че не са осъществени, т. е. са нереални. Настоящият съдебен състав при тази фактическа страна по спора и обсъдената процесуална защита, намира, че обжалваното решение е правилно. По прилагането на ЗКПО. В хода на ревизията, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока на увеличаването му със сумата 26 000.00 лв., която представлява стойността на фактурите, издадени от ЕТ "Насуф Ахмед". Освен, че не са представени доказателства относно реалността на доставките, е прието също, че от предоставените счетоводни регистри не може да се направи количествен анализ на произведената продукция, понеже дървесината е изписвана от счетоводните сметки с количествата, с които е заведена. Информацията от тях не кореспондира с количествата от предоставената справка от ревизираното дружество за произведени, закупени и продадени колчета по години, както и със средния добив на брой колчета от 1 куб. м. дървесина. Сметка 303 "Продукция" се води само стойностно, като не може да се установи коя точно дървесина е вложена за производство на продадените количества колчета. Направена е констатация, че дружеството е намалило финансовия си резултат под формата на себестойност на произведена продукция със стойността на материалите, които не са получени. Отчетеният разход е във връзка с недействителни стопански операции, реализирани в резултат на сделки, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, което е обстоятелство по чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), поради което е приложим чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Решаващият съд е изложил подробни съображения относно прилагането на посочените разпоредби, като изводът за законосъобразност на РА с оглед на установеното по делото пред него е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. Не са ангажирани никакви доказателства в съдебната фаза на производството. В хода на ревизията, на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 16 и чл. 10 от ЗКПО органът по приходите преобразува финансовия резултат на ревизираното дружество в посока увеличението му за 2007 г. и за 2008 г., със сумата 85 326.67 лв. и със сумата 235 280.00 лв., които са стойността на фактурите, издадени от ЕТ "Мехмед Насуф" и "ЛВС-транс консулт" ЕООД. Констатирано е, че дружеството е намалило финансовия си резултат за 2007 г. със стойността на тези фактури, издадени от едноличния търговец, които са намерили отражение в себестойността на произведената продукция. За 2008 г. то също е намалило финансовия си резултат с балансовата стойност на продадените активи със стойността на фактурите, издадени от търговското дружество. От счетоводните регистри не може да се направи количествен анализ на произведената продукция, понеже дървесината е изписвана от счетоводните сметки с количествата, с които е заведена. Информацията от тях не кореспондира с количествата от предоставената справка от ревизираното дружество за произведени, закупени и продадени колчета по години, както и със средния добив на брой колчета от 1 куб. м. дървесина. Сметка 303 "Продукция" се води само стойностно, като не може да се установи коя точно дървесина е вложена за производство на продадените количества колчета. Дори да са налице продажби от ревизираното лице не може те да бъдат обвързани със стоките, по които то е получател, понеже те удостоверяват нереални стопански операции. Направено е и позоваване на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, според която разпоредба разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Решаващият съд е изложил подробни съображения относно прилагането на посочените разпоредби, като изводът за законосъобразност на РА с оглед на установеното по делото пред него е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. Не са ангажирани никакви доказателства в съдебната фаза на производството. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение