Решение № 7281 от 4.7.2023 г. на ВАС, III о.

Министерството на вътрешните работи е подало касационна жалба срещу решение 276/19.07.2022 г. по адм. дело 596/2021 г. по описа на Административния съд-Добрич, с което е осъдено да заплати на К. Рачев сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед 8121К-5330/23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017 г., и разноски в размер на 440 лева. Направени са оплаквания за недопустимост на решението поради това, че е постановено при нередовна искова молба и алтернативно, за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Поискано е обезсилване на решението или частичната му отмяна, при което да се намали размера на присъденото обезщетение, като се присъдят направените разноски. Ответникът по тази жалба К. Рачев изразил становище за нейната недопустимост, тъй като з Министерството на вътрешните работи не обжалвало постановеното по същото дело допълнително решение 311/9.09.2022 г. заедно с решение 276/19.07.2022 г. К. Рачев е подал касационна жалба срещу решение 276/19.07.2022 г. по адм. дело 596/2021 г. по описа на Административния съд-Добрич, допълнено с решение 311/9.09.2022 г. С решение 311/9.09.2022 г. е отхвърлен предявения от К. Рачев срещу Министерството на вътрешните работи иск за разликата над присъдения размер на обезщетението от 3000 лева до предявения размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2016 г. до 30.10.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на допълнителното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се присъди по-голямо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди заедно с направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни, така че решенията на административния съд следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбите, допустимостта на съдебните решения и тяхната правилност с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба на Министерството на вътрешните работи е допустима, тъй като е подадена в срок, от страна, участвала в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятно за нея решение. Допълнителното решение подлежи на самостоятелно обжалване, както предвижда чл.250, ал.3 ГПК. Обжалването на решението по делото и допълнителното решение произтича от интереса на съответната страна, поради което подаването на жалба срещу допълнителното решение не е условие за допустимост на жалбата срещу първото решение. Що се отнася до подадената от К. Рачев обща касационна жалба, тя е допустима само в частта, в която се обжалва допълнителното решение. В останалата част, съобразно чл.210, ал.1 АПК, жалбата следва да се остави без разглеждане. Решение 276/19.07.2022 г. е благоприятно за подателя, поради което той няма правен интерес да го обжалва. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К. Рачев, с която срещу Министерството на вътрешните работи е предявен иск за сумата 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заповед 8121К-5330/23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2016 г. - датата на връчване на незаконосъобразната заповед. Административният съд установил, че ищецът К. Рачев изпълнявал по служебно правоотношение длъжността началник на отдел "Разследване" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Добрич. Със заповед 8121з)-1131/14.09.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по повод постъпили сигнали за неправомерни действия на служители на Областната дирекция-Добрич, била назначена комисия, която да извърши проверка на изложеното в тях. В сигналите се съдържали твърдения, че инцидент с главен разследващ полицай И. Георгиев е бил представен като трудова злополука. След приключване на проверката комисията изготвила справка рег. 8121р-38687/30.10.2015 г., в която посочила, че комисар К. Рачев е допуснал нарушение по чл. 202, ал. 1 ЗМВР, в резултат на което на главен разследваш полицай И. Георгиев е изплатено недължимо обезщетение за трудова злополука и на ведомството е нанесена значителна имуществена вреда. Направено е заключение, че К. Рачев не изпълнил задълженията си като председател на комисията, назначена със заповед рег. 357з-163/28.01.2015 г. за разследване на трудовата злополука с И. Георгиев, поради което случаят не бил изяснен със събирането на достатъчно доказателства. След провеждането на дисциплинарно производство министърът на вътрешните работи издал заповед 8121К - 5330/23.12.2015 г., с която на комисар К. Рачев било наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение за срок от четири месеца, считано от датата на връчване на заповедта. С решение 6821 от 31.05.2017 г. по адм. дело 2105/2016 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 30.10.2017 г., заповедта била отменена като незаконосъобразна. От събраните гласни доказателства било установено, че ищецът преживял тежко наложеното му дисциплинарно наказание, станал тревожен, потиснат, чувствал се обиден и разочарован от несправедливото наказание, срамувал се от колегите си. Според заключението на психиатрична експертиза преживяванията на ищеца оформили лабилно психично състояние, характеризиращо се с постоянно напрежение и потиснатост, което ескалирало към момента на връчване на незаконосъобразната заповед - 05.01.2016 г. Той преживял остра стресова реакция като преходно състояние. По повод влошеното си психично състояние К. Рачев потърсил специализирана психиатрична помощ. Впоследствие състоянието му можело да се определи като посттравматично стресово разстройство. След отмяната на заповедта за дисциплинарно наказание и напускането на системата на Министерството на вътрешните работи психичното му състояние се подобрило, но на преден план са останали усещания за болезнена обида и недоверие. От правна страна административният съд приел, че по делото са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 204, ал. 1 АПК незаконосъобразен акт, издаден при изпълнение на административна дейност, отменен с влязло в сила съдебно решение. В пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за ищеца настъпили неимуществени вреди. Незаконосъобразното дисциплинарно производство повлияло негативно върху психиката на ищеца, който преживял масивна психотравма. Впоследствие у него се проявила смесена тревожно - депресивна реакция в рамките на периода на адаптация към настъпилите значими житейски промени и неблагоприятни последици от преживяното стресогенно събитие. Развило се и посттравматично стресово разстройство. След като заповедта била отменена и ищецът напуснал системата на Министерството на вътрешните работи, състоянието му се подобрило, но останали усещанията за болезнена обида и недоверие. С времето той успял да притъпи, но не и да преработи болезнените чувства и спомени от преживяната обида и засегнатото му достойнство. Съдът счел за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е имал тежки психически проблеми, тъй като потърсил медицинска помощ само веднъж. Освен представената етапна епикриза, следвало да се вземе предвид и представената по делото рецепта от месец март 2016 г., която доказвала, че ищецът посещавал лекар и в предишен период. Съдът изтъкнал, че всяко дисциплинарно наказание е свързано с негативни преживявания, но в случая следвало да се вземе предвид, че Рачев бил несправедливо обвинен и наказан за деяние, което според влязлото в сила съдебно решение не е представлявало нарушение на служебната дисциплина, че той е лице, заемало ръководен пост към момента на налагане на дисциплинарното наказание и многократно е бил награждаван през годините за добра служба. С оглед тези обстоятелства наложеното наказание нанесло по-тежки увреждания върху психическото му състояние, така че и към момента той бил болезнено чувствителен към преживяното. При определяне на размера на обезщетението съдът взел предвид освен характера и тежестта на понесените вреди, и времетраенето на непозволеното увреждане, в случая, от месец декември 2015 г. до края на месец октомври 2017 г., както и обстоятелството, че за почти петгодишен период след отмяната на заповедта ищецът продължавал да е болезнено чувствителен към преживяното и със засегната ценностна система. Отчетено било и неговото социално и служебно положение, както и икономическото положение в страната. Съобразно тези критерии в полза на К. Рачев било присъдено обезщетение в размер на 3000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на отмяната на заповедта. С постановеното допълнително решение искът бил отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдения размер до предявения размер от 30 000 лева, както и за законната лихва върху главницата за периода от 05.01.2016 г. до 30.10.2017 г. Административният съд се позовал на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3/22.04.2005 г. по тълк. дело 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, съответно, на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е този на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Касационната инстанция намира, че решението, с което Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на К. Рачев обезщетение от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от отмяната на незаконосъобразния административен акт, е допустимо. Вярно е, както се твърди в касационната жалба на Министерството на вътрешните работи, че в исковата молба не е посочен исковия период, а също и че се излагат факти за друго дисциплинарно производство, проведено срещу ищеца, което не е част от фактическия състав на имуществената отговорност, претендирана на основание отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Макар ищецът да не е посочил изрично исковия период, в диспозитивната част на исковата молба е записано, че търси обезщетение за " ...всички неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед 8121К-5330/23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи.. ", от което следва, че периодът може да се определи, като се счита от издаването на заповедта до отмяната й с влязло в сила съдебно решение. Първоинстанционният съд е мотивирал присъденото обезщетение с фактите, които са се проявили в този период, както и с такива, които имат отношение към психическото състояние на ищеца след отмяната на заповедта. Състоянието на ищеца за времето след отмяната на заповедта, макар и обсъдено в заключението на допуснатата по делото съдебно-психиатрична експертиза, е ирелевантно, тъй като представлява факт, стоящ извън исковия период, а и отговорността по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се ограничава до непосредствените вреди, настъпили от незаконна административна дейност. Обстоятелството, че психиката на ищеца е "преработвала" преживяното в течение на по-дълъг период от време, не обуславя обезщетяването на вредите, които са се проявили след премахването на причината за увреждането. Независимо че е обсъдил и неотносими към решаването на спора обстоятелства, административният съд е приложил точно материалния закон, тъй като при определяне размера на обезщетението по справедливост е съобразил вида и характера на настъпилите морални вреди, интензивността, с която те са се проявили, както и продължителността на времето, през което психиката на ищеца е била подложена на неблагоприятно въздействие. Съдът законосъобразно е отхвърлил предявения от К. Рачев иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над присъдения размер. Увреждащият акт се изразява в налагането на дисциплинарно наказание за срок от четири месеца, поради което не може да бъде преценен като такъв с особена тежест, съпоставен с други значими житейски неблагополучия. Психо-емоционално състояние на ищеца, причинено от издаването на заповедта, е преходно и макар да е имал силни негативни преживявания за известен период от време, той е получил морално удовлетворение и е възстановил доброто си име след отмяната на незаконосъобразната заповед. Образуваното второ дисциплинарно производство, повлияло върху решението на К. Рачев да напусне системата на Министерството на вътрешните работи, съответно данните от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което се занимава със състоянието му до датата на исковата молба, стоят извън обхвата на търсената защита, поради което не биха могли да обосноват по-висок размер на обезщетението. Първоинстанционният съд е спазил материалния закон и като е присъдил законната лихва върху обезщетението, считано от отмяната на увреждащия административен акт, съобразявайки задължителното за всички съдилища тълкувателно решение. Постановените по делото решения са правилни и следва да се оставят в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноските на страните следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд