Решение № 2033 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2014 г.

Решение № 2033 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2014 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Калояново, подадена чрез председателя Йонко Иванов Вангов, против решение № 1366 от 5.06.2014 г. по адм. д. № 864/2014 г. на Административен съд - Пловдив, ХVI състав, с което е обявено за нищожно решение № 154, взето на заседание с Протокол № 9 от 28.02.2013 г. на Общински съвет - Калояново. С жалбата се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, поради нарушение на § 3 и § 4 от ЗР на Закона за сдруженията за напояване и при несъобразяване възможността за отдаване под наем на язовири публична общинска собственост. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Районна прокуратура Пловдив, не се представлява в съдебното заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на Пловдивския административен съд е постановено в съответствие с доказателствата и материалния закон. Съдът е изяснил правно релевантните факти, въз основа на които е направил обосновани и верни правни изводи. Правилна е преценката на съда, че в случая реда на чл. 14, ал. 7 ОбС за отдаване под наем на общинско имущество е изцяло неприложим, защото е изключен от специалната норма на чл. 22, ал. 3 ЗВ. Поради това, оспореното решение на общински съвет Калояново е напълно лишено от законово съдържание и не би могло да съществува в правния мир. Тоест, нарушението на материалния закон е съществено до степен, която обуславя неговата нищожност. Нещо повече, в подобна хипотеза ОбС не притежава нужната компетентност за произнасяне, поради което считам, че и на това основание актът е нищожен. Решението, с което е прогласена тази нищожност е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 1366 от 5.06.2014 г. по адм. д. № 864/2014 г. на Административен съд - Пловдив, ХVI състав, е обявено за нищожно решение № 154, взето на заседание с Протокол № 9 от 28.02.2013 г. на Общински съвет - Калояново, с което е дадено съгласие за отдаване под наем за срок от 10 години чрез публичен търг недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ язовир кад. № 000023 с площ от 268,402 дка по КВС на село Сухозем, обл. Пловдивска, находящ се на територията на Община - Калояново. Съдът е приел, че решението на общинския съвет е прието при съществено противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗС, поради това, че по отношение на процесния язовир, представляващ публична общинска собственост, е недопустимо отдаването под наем, а следва да се приложат разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 20 от Закона за водите, чрез провеждане на процедура за отдаване на обектите на концесия. Предвид допуснатото съществено нарушение съдът е обявил решението за нищожно, като е съобразил и константната практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна не се спори от страните, че с решение № 154, прието с Протокол № 19 на заседанието от 28.02.2013 г. на Общински съвет - Калояново, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОС и чл. 14, ал. 7 от ЗОС, е дадено съгласие за отдаване под наем за срок от 10 години чрез публичен търг недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ язовир кад. № 000023 с площ от 268,402 дка по КВС на село Сухозем, обл. Пловдивска, находящ се на територията на Община - Калояново. Установено е в производството и не се спори, че процесният язовир представлява воден обект по смисъла на § 1, ал. 1, т. 34 от ДР на ЗВ, за който е съставен акт за публична общинска собственост № 1 от 23.01.2006 г. От писмо, изх. № 07-1126/7.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, е установено, че няма подадени заявления за учредяване на сдружения за напояване. Установено е, че процесният имот не е в кръга на обектите по § 3 от ПЗР ЗСН, въз основа на който и при условие, че при влизане в сила на закона няма сключен договор по § 3, ал. 2, е допустимо отдаване под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС. Неоснователни са доводите на касатора, че не е допуснато нарушение на материалноправни разпоредби, които да обуславят нищожност на административните актове. Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспореното решение на общинския съвет. По делото не се спори, че язовирът предмет на процесното решение е публична общинска собственост, в съответствие с която се определя специален законов ред за провеждане на процедура за ползването му. Правилно административният съд е съобразил, че относно процесния имот - публична общинска собственост, са неприложими разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС, както и специалните разпоредби на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, а следва да се приложат Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОС и предвид обстоятелството, че язовирите са публична общинска собственост, предоставянето им за ползване е следвало да стане по реда на ЗК. След като в случая спорният воден обект съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ, е публична общинска собственост и по делото липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Освен това в случая приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС е изключено не само поради това, че са били отдадени целите имоти, а не части от тях, но и поради обстоятелството, че имотът следва да не подлежи на концесиониране. За да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по-горе, не е налице в конкретната хипотеза. След като процесният имот е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, приемането на решение, с което се отрежда за отдаване под наем, е нищожно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,