Решение № 11839 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2014 г.

Решение № 11839 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Сдружение "Български хелзински комитет", представлявано от председателя Красимир Иванов Кънев против решение от 18.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2288/2014 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Сдружение "Български хелзински комитет" срещу решение № КА-164/24.01.2014 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с което е отказан достъп до обществена информация по негово заявление вх. № РД-172 от 9.01.2014 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № РД-172 от 9.01.2014 г. жалбоподателят е поискал от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да му бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител, подробно описана в 3 точки. С решение № КА-164/24.01.2014 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" е отказал предоставянето на копия от исканите документи, с мотиви, че исканите със заявлението данни се отнасят до факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства и представляват класифицирана информация с ниво на класификация "За служебно ползване", съгласно т. 25 от приложение към заповед рег. № з-1914/17.09.2012 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", относно определяне на списък на категориите информация, подлежаща на класификация като "служебна тайна" в ДАНС, като съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за специалните разузнавателни средства, лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват. В мотивите на решението съдът приема, че оспореното пред него решение е законосъобразно, тъй като отговаря на законовите изисквания за форма и мотиви. Същото е издадено от компетентния административен орган, и при постановяването му са спазени материалноправните разпоредби. Изложени са съображения, че в конкретния случай специалният ред за получаване на поисканата информация е този, уреден в Закона за специалните разузнавателни средства, както и че исканата информация попада в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ЗЗКИ, съгласно която класифицирана информация е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация, като следователно е налице основанието на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Неправилни са изводите на административния съд, че исканата информация подробно описана в три точки от решението има характер на класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ЗЗКИ, поради което оспореният административен акт, с който е отказано удовлетворяването му, основателно е приет за издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, според която основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. В случая предмет на заявлението за достъп до обществена информация е не оперативната работа на Държавна агенция "Национална сигурност", а само резултатът от нея. Със заявлението са поискани данни, които имат статистически характер, като тези данни определено нямат конфиденциален характер, чието разкриване би нарушило служебна тайна, но дори и да се приеме, че чрез оповестяване на резултата би възникнала опасност от разкриване на защитена съгласно т. 25 от приложение към заповед рег. № з-1914/17.09.2012 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" относно определяне на списък на категориите информация, подлежаща на класификация като "служебна тайна" в ДАНС информация, този риск може да бъде предотвратен чрез предоставяне на частичен достъп по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № КА-164/24.01.2014 г. на председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" и преписката върната на административния орган със задължение да предостави поисканата информация - арг. от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на 821,85 лева, от които 316,85 лева (представляващи заплатена държавна такса, разходи за банков превод, пощенски разходи и адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция) и 500 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лева държавна такса за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение