Решение № 232 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 393/2013 г.

Решение № 232 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 393/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 423, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият Б. Г. А., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 26.09.2007 г., постановена по НОХД № 107/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Претендира се за отмяна на постановената присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане, от стадия на досъдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, не е проверен по касационен ред, а видно от материалите по делото, искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, срок. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 26.09.2007 г., постановена по НОХД № 107/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, осъденият А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б" във вр. с ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК /с частичен оправдателен диспозитив/, като при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години, при първоначален "общ" режим на изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение предходно наложено на осъдения наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, отново при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Със същата присъда, А. бил осъден да заплати на гражданските ищци П. Г. С. и Б. И. Г. /лично и като законен представител на малолетния Я. Я. П./ обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, в размер съответно на 25 000 лв., 30 000 лв. и 50 000 лв., като до пълните си предявени размери, исковете било отхвърлени като неоснователни. Видно от материалите по делото, както съдебното производство по НОХД № 107/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, така и досъдебното производство, са протекли в отсъствие на осъденото лице, като е било прието, че същото пребивава извън територията на РБългария. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК в редакцията изменена с ДВ бр. 93/2011 г., искане за възобновяване поради неучастие на осъденото лице следва да бъде уважено, освен ако осъдения след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В настоящият случай, липсва присъствено привличане на осъденият А. като обвиняем и не е налице хипотезата на изр. 2-ро на чл. 423 от НПК, като основания да се откаже възобновяване поради укриване извън страната. Поради това ВКС намира, че искането на осъденото лице следва да бъде уважено заради задочното му осъждане и осъдителната присъда бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от фазата на досъдебното производство, съгласно разпоредбата на чл. 425, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК, ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения Б. А., която с оглед данните по делото за пребиваването на лицето извън страната за продължителен период от време и реалната опасност същия да се укрие, следва да бъде най - тежката по вид, а именно - "задържане под стража". По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на задочно осъдения Б. А. за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 26.09.2007 г. постановена по НОХД № 107/2007 г. по описа на Окръжен съд - гр. Монтана, за основателно, поради и което, същото следва да бъде уважено и отменен постановения съдебния акт, като делото бъде върнато на досъдебното производство, за ново разглеждане на Окръжна прокуратура - гр. Монтана. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и чл. 423, ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение