Решение № 66 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2022 г.

Решение № 66 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2022 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г., от гр. Варна против решение № 10/07.01.2022 г. по адм. дело № 1904/2021 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Варна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 10/07.01.2022 г. по адм. дело № 1904/2021 г. Административен съд – Варна е отхвърлил оспорването по жалба на Н. Г. срещу решение № 2153 – 03 – 91/30.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Варна. Присъдил е разноски. С оспорения пред първоинстанционния съд акт решаващият орган е отхвърлил жалбата на Н. Г. срещу разпореждане № РВ – 3 – 03 – 00896397/23.03.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО е било разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност, парично обезщетение за бременост и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 20.01.2015 г. – 23.12.2019 г. в размер на 27 485, 30 лева, от които 20 208, 36 лева – главница и 7 276, 94 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Органите на НОИ са установили, че дружеството осигурител на жалбоподателката не е извършвало търговска дейност, а наетите от него лица не са полагали труд, поради което не е възникнало и основание за осигуряването им. Съгласно издадени задължителни предписания данните подадени от осигурителя "Уайт бърд" ООД до Регистъра на осигурените лица за Н. Г., от гр. Варна са били заличени. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е са налице предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение от осигурителните фондове за временна неработоспособност, за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Фактите по спора сочат, че Г. не е осъществявала трудова дейност и следователно не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение. Безспорно е установено, че от "Уайт бърд" ООД за процесния период не са подавали годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Съгласно справка от информационната система на НОИ, относно партидата на осигурителя "Уайт бърд" ООД е установено, че няма данни за внесени осигурителни вноски. Няма данни и за резултати от дейността на жалбоподателката в дружеството, което прави финансово необосновано плащането на заплата за процесния период. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, обосновават извода, че жалбоподателката е била назначена с цел да ползва правата на осигурено лице. Обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение (т. е. не е възникнало осигурително правоотношение) обосновава връщането на неоснователно получените паричните обезщетения за временна неработоспособност, за което точно е била приложена нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО. При издаване на оспорените актове, органите на ТП на НОИ са съобразили, че е било извършено заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за Н. Г. за периода м. 10.2014 г. – м. 03.2020 г. При това положение административният орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО законосъобразно е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Актът е пряко свързан с извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя "Уайт бърд" ООД. Обосновани са изводите на съда, че от представените писмени доказателства не може да се направи извод на каква длъжност е била назначена Н. Г.. В трудовият й договор и справката по чл. 62 от Кодекса на труда е посочена длъжността технически сътрудник, но е представена длъжностна характеристика за технически секретар. Трудовите задължения по длъжностната характеристика не кореспондират с твърденията на жалбоподателката, че е полагала труд от дома си. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Според чл. 114, ал. 3 за възстановяване на сумите по ал. 1 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 КСО. След като Н. Г. не е извършвала трудова дейност в "Уайт бърд" ООД, за която подлежи на осигуряване по КСО, съответно не е била в кръга на осигурените лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 10, ал. 1 КСО през периода 20.01.2015 г. – 23.12.2019 г., получавайки процесните парични обезщетения със съзнанието, че няма право на същите, тъй като не е извършвала трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по КСО тя е получила тези суми недобросъвестно. Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл виж Решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 5755/2019 г. на Върховния административен съд; Решение № 16555 от 04.12.2019 г. по адм. дело № 8906/2019 г. на Върховния административен съд и др.. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение