Решение № 15395 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2013 г.
ВАСПетчленен състав20.11.2013 г.докладчик Панайот Генков
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 7387 от 30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13187/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15395 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от Анжела Тонева и на "Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Ст. Цаков, срещу решение № 7387 от 30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13187/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА по Раздел VII, т. 1 и т. 2, а именно за вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., работещи до 2250 ч. - в размер на 18,83 лв./МВтч и работещи над 2250 ч. - в размер на 17,30 лв./ МВтч. по жалба на "УП България 15" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София. И в двете касационни жалби подробно се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - "УП България 15" ЕООД,, гр. София в писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва и двете жалби като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обезсилване на обжалваното съдебно решение на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. чл. 159, т. 6 от АПК и прекратяване на съдебното производство, тъй като са налице влезли в сила съдебни актове (решение № 9484/25.06.2013 г. по адм. д. № 6473/2013 г. и решение № 10535/11.07.2013 г. по адм. д. № 6074/2013 г. на петчленни състави на ВАС, с които са оставени в сила, съответно решение № 4025/2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. и решение № 4621/2013 г. по адм. д. № 13121/2012 г. на тричленни състави на ВАС), с които е отменено Решение № Ц-33/2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел VII, т. 1 и т. 2. Съгласно чл. 223 и чл. 177, ал. 1 от АПК тези решения са окончателни, имат действие по отношение на всички и са задължителни, съгласно чл. 297 от ГПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия споделя становището на явилия се по делото прокурор от Върховната административна прокуратура. Намира, че касационните жалби на ДКЕВР и на "Енерго-Про Мрежи" АД, гр. Варна следва да бъдат оставени без разглеждане, обжалваното съдебно решение - обезсилено, а съдебното производството - прекратено по следните съображения: Касаторите обжалват решение № 7387 от 30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 13187/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА по Раздел VII, т. 1 и т. 2, а именно за вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., работещи до 2250 ч. - в размер на 18,83 лв./МВтч и работещи над 2250 ч. - в размер на 17,30 лв./ МВтч. по жалба на "УП България 15" ЕООД, гр. София. След извършена служебна проверка се установи, че по оспорването на Раздел VII, т. 1 и т. 2 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР действително има влезли в сила съдебни решения и това са: 1. решение № 9484 от 25.06.2013 г., постановено по адм. д. № 6473/2013 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 4025 от 21.03.2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. на тричленен състав на ВАС и 2. решение № 10535 от 11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 6074/2013 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 4621 от 3.04.2013 г. по адм. д. № 13121/2012 г. на тричленни състави на ВАС. При тези данни се налага извод, че спорът за законосъобразността на Раздел VII, т. 1 и т. 2 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели ("Кей Енд Ес Енерджи 1" ЕООД и "Калиакра Уинд Пауър" АД) и в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебният акт има сила на пресъдено нещо по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 вр. чл. 228 от АПК, при което касационните жалби следва да се оставят без разглеждане, а образуваното въз основа на тях съдебно производство - следва да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. чл. 159, т. 6 от АПК и чл. 297 от ГПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия,