Решение № 431 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2008 г.

Решение № 431 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Софийска РДНСК срещу решение от 13.03.2008 г. по адм. дело № 329/2006 г. на Софийски окръжен съд. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Касационна жалба срещу решението на СОС са подали и Иван Иванов Иванов и Даниела Илиева Иванова, чрез процесуалния си представител, в която поддържат, същото е неправилно и следва да се отмени. Заинтересованите страни - главният архитект на община Драгоман и кметът на община Драгоман не са изразили становище по касационните жалби. Заинтересованата страна Стефан Стоянов Манчев оспорва касационните жалби и моли да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: С обжалваното решение СОС е отменил Заповед № А-02-77/14.07.2006 г. на началника на СРДНСК и акт за узаконяване № 1/03.04.2006 г. на главния архитект на община Драгоман като незаконосъобразни. С отменената заповед началникът на СРДНСК е счел, че Манчева не е от кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ, поради което не може да оспорва издадения акт за узаконяване № 1/3.04.2006 г. от главния архитект на община Драгоман за строеж: "Масивна постройка - лятна кухня на един етаж" в УПИ II-213, кв. 30 по плана на с. Василовци. Съдът е приел от фактическа страна, че заинтересованата страна Иван Иванов е собственик наУПИ II-213, кв. 30 по плана на с. Василовци, община Драгоман, а първоначалната жалбоподателка Драга Огнянова Манчева е собственик на съседния УПИ III-213, 215 в същия квартал. Посочил е, че предмет на спора е узаконяването на сграда, за която се твърди, че се намира на по-малко отстояние от законно допустимото от съседния имот на Манчева, поради което същата е непосредствено засегната от акта за узаконяване и административният орган неправилно е отхвърлил жалбата й като процесуално недопустима. По съществото на спора е счел, че е узаконен строеж, изпълнен при нарушение на строителните правила и норми. В тази връзка се е позовал на изслушаните и приети по делото съдебно-технически експертизи, според които отстоянието от границата с УПИ III-213, 215 е по-малко от нормативно установеното по време на строителството, регламентирано в чл. 62, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство. Приел е също, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК, тъй като в мотивите е обсъден акт за узаконяване № 1/03.04.2006 г. на главния архитект на община Драгоман, а с диспозитивната част е отхвърлена жалбата на Манчева срещу отказ за узаконяване № 1/03.04.2006 г. на същия орган, което по същество съставлява фактическа липса на мотиви. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на жалбата срещу административните актове, изброени в ал. 1 на същата разпоредба, след преценка на нейната допустимост. В случая преценката за допустимостта на първоначалната жалба административният орган е основал на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във вр. § 184, ал. 9 от ПЗР на ЗУТ. По аргумент от разпоредбите на същия параграф - ал. 2, 7, 9 и 10, актовете за узаконяване заместват разрешението за строеж, което е следвало да се издаде преди започването на строежа. С оглед на това заинтересуваните лица, имащи право да обжалват актовете за узаконяване се определят по чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ. Съгласно цитираната норма, заинтересувани лица, които могат да оспорят издадените актове по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателката Манчева е собственик на съседен парцел, поради което не попада в кръга на лицата, визирани в разпоредбата, следователно не е активно легитимиран да обжалва процесния акт за узаконяване. При тези установени безспорно обстоятелства, законосъобразно началникът на СРДНСК е приел, че жалбата й е процесуално недопустима и отхвърлил същата с оспорената заповед. Окръжният съд, като е приел, че заповедта е издадена при допуснати нарушения на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, е постановил неправилно решение. Предвид представената пред настоящата инстанция Заповед № А-04-48/ 7.04.2008 г. на началника на СРДНСК, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК във вр. чл. 219, ал. 3 от ЗУТ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като вместо "отказ за узаконяване № 1/03.04.2006 г. да се чете "акт за узаконяване № 1/03.04.2006 г. ", влязла в сила като необжалвана (срвн. изявленията на страните в с. з.), следва да се приеме, че не е налице и възприетата от първоинстанционния съд липса на мотиви поради противоречие между обстоятелствената и разпоредителната част на процесния административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон и с оглед изясняването на спора от фактическа страна се постанови друго по същество, с което да се отхвърли като неоснователна подадената от Драга Огнянова Манчева жалба срещу Заповед № А-02-77/14.07.2006 г. на началника на СРДНСК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,