Решение № 4795 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14597/2008 г.

Решение № 4795 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14597/2008 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Снежана Стоянова Благова от гр. Пловдив, срещу решение № 310/30.07.2008 г., по адм. д. № 1381/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК- 10-26/28.08.2006 г., издадена от н-ка на РДНСК гр. Пловдив. От ответниците становище в съдебно заседание изразяват н-кът на РДНСК гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, както и в писмен отговор Тотка Костадинова Христова от гр. Пловдив, които считат решението за правилно и искат същото да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Пловдивския окръжен съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Снежана Стоянова Благова срещу Заповед № ДК- 10-26/28.08.2006 г., издадена от н-ка на РДНСК гр. Пловдив, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ са отменени одобрените проекти и разрешение за строеж № 111/26.06.1995 г., издадени на името на жалбоподателката, от главен специалист при трето кметство на община гр. Пловдив, за строеж "Покриване и остъкляване на тераса на таван" в съществуваща жилищна сграда в УПИ VI-1003, кв. 336 по плана на гр. Пловдив, кв. "Гео Милев", административен адрес гр. Пловдив, ул. "Никола Петков" № 29. За да постанови решението съдът приел, че заповедта е законосъобразна, като при издаването й не са нарушени административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби. Решението е неправилно. По делото няма спор, че разрешеното строителство с отменените строителна книжа, е реализирано от жалбоподателката към 1997 г. С оглед на това към момента на издаване на процесната заповед, н-кът на РДНСК е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 156, изр. второ ЗУТ, (действувала към същия момент), съгласно която влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. С факта на реализиране на разрешеното строителство, се погасява правото по разрешението за строеж да се извърши същото, поради което разрешението за строеж и проектът престават да съществуват в правния мир като предмет на оспорване от момента на реализирането на строителството, а имат само удостоверителен характер. След като строителните книжа са престанали да съществуват като предмет на оспорване, то жалбата срещу тях е била процесуално недопустима пред административния орган. Освен това по гр. д. № 598/1997 г. на Пловдивския районен съд, 16 състав, процесните строителни книжа са обсъждани от този съд, т. е. те са били представени като доказателство по него, поради което в хода на това съдебно производство, по което страни са били и Петко Калапотлиев и Тотка Христова, двамата са се запознали с тях, след като са били в кориците на делото. По В. гр. д. № 263/2003 г. на Пловдивския окръжен съд, същите книжа отново са обсъждани в мотивите на решението. Имайки предвид това жалбоподателите на строителните книжа пред РДНСК Петко Калапотлиев и Тотка Христова, са узнали за тях на-късно през 2004 г., а жалбата им е от 24.07.2006 г., т. е. далеч извън 14-дневния срок за обжалването им, поради което е била процесуално недопустима пред административния орган и на това основание и същият е следвало да я отхвърли като такава. Като не е съобразил всичко изложено, административният орган е издал процесната заповед в нарушение на материалноправни и процесуални норми, като е разгледал недопустима жалба. Приемайки, че заповедта е законосъобразна съдът е постановил необосновано решение и при нарушение на материалноправни норми, поради което са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Следва решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени процесната заповед и се отхвърли жалбата срещу разрешението за строеж и одобрения проект. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК