Решение № 9173 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2010 г.
ВАСII отделение01.07.2010 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 5 от 03 февруари 2010 г., постановено по адм. д. № 573/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9173 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Недко Петков Недков и Лиляна Тотева Ботева, чрез пълномощника му адв. Дечко Дечков, срещу решение № 5 от 03 февруари 2010 г., постановено по адм. д. № 573/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им против заповеди № ДК-02-СЗ-22/02 октомври 2009 г. и № ДК-02-СЗ-23/02 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Стара Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника РДНСК - гр. Стара Загора, чрез юрк. Татяна Маркова, е постъпил писмен отговор, с който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Стара Загора Недко Петков Недков и Лиляна Тотева Ботева са оспорили заповеди № ДК-02-СЗ-22/02 октомври 2009 г. и № ДК-02-СЗ-23/02 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Стара Загора, с които е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи "Навес" и "Пристройка към жилищна сграда", изградени в УПИ VII-273, кв. 21 по плана на с. Дунавци, община Казанлък. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорените заповеди на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и на заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че се касае за реконструкция на съществуващ навес и за изграждането на пристройка към жилищната сграда, изградени през 2006 - 2007 г. без одобрени проекти и без издадени разрешения за строеж. При тези данни законосъобразно както административният орган, така и административният съд са квалифицирали извършеното като строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Цитираните разпоредби предвиждат, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (т. 1) или се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (т. 2). Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Представеното в касационната инстанция писмо относно започнала процедура по деклариране на навеса като етнографска недвижима културна ценно не променя изводите на съда. Независимо от статута на строежите, реконструкциите по тях се извършват след одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж - чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като неспазването на тези условия води до незаконност на съответния строеж и последицата от това, предвидена в чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,