Решение № 8317 от 8.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нови енергии ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на ул. Георги Измирлиев 28, бл. 234, ет. 14, ап. 67, подадена чрез пълномощник адв. Ю. Спасов, срещу Решение 4603 от 06.07.2022 г., постановено по адм. дело 2827 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РР-01-94/27.01.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР) за отказ за продължаване на срока на действие и изменение на Разрешително 11140082/19.03.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект. Касационнят жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че компетентният административен орган не е обсъдил доказателствата по административната преписка и възраженията му и не изяснил всички обстоятелства от значение за издаването на оспорения пред първата инстанция акт. Иска отмяната на атакуваното съдебно решение и постановяването на друго, с което Решение РР-01-94/27.01.2022 г. на директора на БДДР за отказ за продължаване на срока на действие и изменение на Разрешително 11140082/19.03.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект бъде отменено, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноските за първоинстанционното и касационното производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването на разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба директорът на БДДР със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, на ул. Чаталджа 60, не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмено становище по жалбата от 02.02.2023 г. я оспорва с доводи за неоснователността и недоказаността й. Иска отхърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. По съществото на касационната жалба Върховният административен съд приема следното: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), по жалба на Нови енергии ООД с [ЕИК] срещу Решение РР-01-94/27.01.2022 г. (поправено с Решение РР-01-94/09.02.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка) на директора на БДДР за отказ за продължаване на срока на действие и изменение на Разрешително 11140082/19.03.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект. Административният съд е установил, от фактическа страна, че оспорващото дружество е притежател на Разрешително за водовземане 11140082/19.03.2010 г., изменено с Решение 826/06.08.2012 г., изменено с Решение 1463/06.11.2014 г., изменено с Решение 2335/10.01.2018 г. Съгласно извършеното с Решение 2335/10.01.2018 г. изменение, в раздел Срок на завършване на строителството е посочен срок на завършването му 30.09.2019 г. В раздел Други условия, съобразени със спецификата на водовземане е посочено Реализиране на водовземането да започне до 31.10.2019 г.. На 28.10.2019 г. в БДДР от управителя на Нови енергии ООД постъпило Заявление, вх. РР-01-94/28.10.2019 г., за изменение и продължваване на срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект. С молба-обосновка дружеството поискало Разрешително 11140082/19.03.2010 г. да бъде изменено, като в раздел Срок на завършване на строителството бъде посочена датата 30.09.2024 г., а в раздел Други условия, съобразени със спецификата на водовземане текстът Реализиране на водовземането да започне до 31.10.2019 г. да се замени с текста Реализиране на водовземането да започне до 31.10.2024 г.. Моли се срокът на действие на Разрешително 11140082/19.03.2010 г. да бъде продължен до 18.01.2025 г. С Решение РР-01-94/27.01.2022 г. директорът на БДДР, на основание чл. 68, т. 4, във вр. с чл. 78, ал. 2, т. 3 и ал. 3, и чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, отказал продължаване на срока на действие и изменение на Разрешително 11140082/19.03.2010 г. за водовземане от река Искър с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ Гара Елисейна с титуляр Нови енергии ООД. С Решение РР-01-94/09.02.2022 г. на директора на БДДР е поправена допусната очевидна фактическа грешка в Решение РР-01-94/27.01.2022 г. Двете решения са получени от жалбоподателя на 21.02.2022 г. известия за доставяне на л. 28 и л. 32 от адм. дело 214/2022 г. по описа на Административния съд Плевен. При така установената фактическа обстановка, административният съд е преценил подадената жалба, като процесуално допустима, а по същество счел същата за неоснователна. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 78, ал. 2, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК за административен акт в писмена форма и е мотивирано. Посочил е, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е като неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател, че ответникът по жалбата не е извършил проверки относно предприетите от дружеството действия по реализирането на инвестиционното намерение. Приел е, че компетентният административен орган е обсъдил обстоятелството, че съоръженията на МВЕЦ Гара Елисейна не са изградени, както и че не са предприети действия по започване на строителството и реализиране на водовземането. Допълнил е, че тези факти не се оспорват от жалбоподателя, като същият не е представил доказателства в обратната насока със заявлението до директора на БДДР или пред съда. Приел е, че оспореният пред него индивидуален административен акт е материално законосъобразен. Съобразил е разпоредбата на чл. 72 ал. 2 и на чл. 78 ал. 2 ЗВ. Мотивирал се е, че продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане е възможно само при кумулативното наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 2, т. 1-3 ЗВ. Отчел, че заявлението на касационния жалбоподател е подадено преди крайния срок на действие на разрешителното, но е приел, че не са налице предпоставките за продължаване на неговия срок. Взел предвид, че към датата на подаване на това заявление строителството на МВЕЦ Гара Елисейна не е започнало и не е реализирано водовземането. Формирал е извод, че не са спазени условията на разрешителното по отношение на раздел Срок на завършване на строителството и раздел Други условия, съобразени със спецификата на водовземане. Счел е, че неспазените срокове по посочените раздели са напълно достатъчни да обосноват извод за неспазени условия на Разрешителното, поради което е преценил, че не е необходимо да се прави обстойна проверка, кои други условия по това Разрешително не са спазени. След като не е била налице предпоставката по чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ, според съда не било необходимо да се обсъжда предоставката по чл. 78, ал. 2, т. 2 от с.з. На следващо място съдът е обсъдил, че заявлението, с което се иска изменение на срока за завършване на строителството на обекта е подадено на 28.10.2019 г., когато този срок е изтекъл. Преценил е като основателно съображението на административния орган, че не може да се произнася по права, които са вече погасени. Аргументирал се е, че в тежест на жалбоподателя е да изпълни условията по Разрешителното, а рискът от неизпълнение е за негова сметка. Квалифицирал е поведението на дружеството като бездействие в продължителен период от време, през който срокът за завършване на строителството и реализиране на водовземането е бил неколкократно удължаван. Доколкото, според съда, ползващият се от Разрешителното за водовземане не съумял да създаде организация да изпълни същото, не било налице правно основание за продължаване срока на неговото действие. Допълнил е, че изложените в молбата-обосновка към заявлението и в жалбата пред него обстоятелства относно взаимоотношенията на Нови енергии ООД с ЧЕЗ Разпределение България АД, за които обстоятелства дружеството твърди, че обективно са му попречили да изпълни условията на Разрешителното, се явяват правноирелевантни за конкретния спор, след като изобщо не е започнато строителство и водовземане в продължение на повече от девет години след издаване на Разрешителното от 19.03.2010 г. Отново е посочил, че по делото липсват доказателства за предприетите от касационния жалбоподател действия по започване на строителството на МВЕЦ Гара Елисейна и реализиране на водовземането от р. Искър. Подчертал е, че не е изпълнена целта на Разрешителното. С тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК отхвърлил оспорването на Решение РР-01-94/27.01.2022 г., издадено от директора на БДДР за отказ за продължаване на срока на действие и изменение на Разрешително 11140082/19.03.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е формирал обективни и правилни изводи. Правилно е приложен и материалния закон. Не са изпълнение условията на чл.78, ал.2 ЗВ, при наличието на които може да се удължи срока на действие и изменение на разрешителното. Не се спори, че МВЕЦ "Гара Елисейна" не е изградена, както и че не е реализирано водовземането по разрешителното, които са част от условията по него. В този смисъл, както административният орган, така и съдът са приложили правилно закона - чл.78, ал.2 ЗВ, който регламентира положителните кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да се уважи заявлението за продължаване срока на действие и изменение на разрешителното. Посочената приложима разпоредба не дава възможност на административния орган за свобода на преценка, налице ли са или не обективни причини за неизпълнение на тези условия. Административният орган е формирал обоснования извод, че с нереализирането на МВЕЦ в продължение на повече от 15 години и нереализиране на правото на водовземане, се задържа воден ресурс публична държавна собственост. По съображенията по-горе и по мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.221, ал.2 АПК , Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция следва да се уважи своевременно заявеното искане на ответника в касационното производство, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд