Решение № 679 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2738/2008 г.

Решение № 679 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2738/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. д. по горите, участваща в производството по предявеният иск по чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ на основание чл. 15, ал. 2 от същия закон. Тя обжалва решение № 659/25.04.2008 г. по гр.д. № 316/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение на РС - А. по гр.д. № 480/2007 г. и вместо това е признато за установено по отношение на ОСЗГ А., че наследниците на Т. Д. Т., починал на 2.01.1987 г. имат право на възстановяване собствеността върху гора от 35,075 дка, като идеална част от ревир "Б" в землището на с. К., община А. С определение № 56/08 от 15.10.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 поради наличие на противоречива практика на Пловдивски окръжен съд при разрешаване на основния правен въпрос, поставен в жалбата - към кой момент следва да се изследва правото на собственост на член-кооператорите в двете различни хипотези по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗВСГЗГФ и за тълкуване на тези норми, с оглед точното им прилагане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ. Ответникът по касация Х. Т. Г. оспорва жалбата, като излага становище, че правото на собственост следва да се възстанови на тези кооператори, които са били членове на кооперацията, от която е отнета собствеността върху гората. О. с. "З" А. и Д. л. А. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. Фактическата обстановка, установена по делото е следната: С указ № 806 от 30.08.1945 г. е утвърден стопанския план на ревир "З" на Горовладелска кооперация "З". Видно от съдържанието му, около 1/3 от тази ревир са държавни земи, отстъпени на жителите на с. К. от държавата, като балталъци, а останалата част са земи, изкупени от жителите на с. К. Видно от "въпросник за горско-стопанската единица - 1944/1945 стопанска година" този ревир, собственост на кооперация "З" принадлежи на 44 член кооператори и е с площ 2292 дка. Същите данни се съдържат и във "Въпросника за горско- стопанската единица - 1946/1947 г. С решение, взето с протокол № 22/16.07.1947 г. за проведеното заседание на членовете на управителния и контролния съвет на Трудовата горска производителна кооперация "С" с. К. и Горовладелска производителна кооперация "З" е взето решение за сливане на двете кооперации на основание Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /ДВ бр. 54/8.03.1947 г./, като кооперация "С" с ново наименование Трудово горска стопанска кооперация "С" с. К. е приемаща, а ГК "З" е присъединяваща се. На 17.08.1947 г. е проведено общо събрание на ТГПК "С", в протокола за което са отразени имената на присъстващите, притежаващи 1179 дяла и отсъстващите членове, притежаващи 836 дяла, между последните от които е и наследодателя на ищцата Т с 25 дяла от общо 2015 дяла. На това събрание е одобрено сливането на двете кооперации, утвърдено и от УК на Българската земеделска и кооперативна банка с решение № 100/30.07.1947 г. Председателят на преобразуваната кооперация "Съгласие /в която се е вляла ГК "З"/ подава декларация за непокрити имоти през 1949 г., записана в емлячния регистър по партида № 1* стр. 30, в която декларира ревир "Б" с площ 2828 дка. Видно от протокол № 8от 7.10.1951 г. на извънредно годишно общо събрание на членовете на кооперация "С" е взето решение за одобряване сливането на кооперация "С" с. К. към Всестранна кооперация "С" с. Н. бани. В ревизионен протокол от 13.11.19951 г. за извършена ревизия на Всестранна кооперация "С" с. К. е отразено, че кооперацията е била основана 1927 г. като Трудово горска производителна кооперация "С", преименувана на 4.04.1948 г. на Всестранна кооперация "С" с. К. и на 30.03.1951 г. се е сляла към Всестранна кооперация "С". За да уважи предявеният иск, въззивния съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, тъй като е представено годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 от с. з. - извлечение от емлячния регистър за Кооперация "Съгласие, тя е преобразувана ив нея е членувал наследодателят на ищците. В това решение, съдът е застъпил становище, че релевантно за реституцията обстоятелство е правото на собственост на кооперацията, от която е отнета собствеността, а правоимащи лица са член кооператорите на тази кооперация, щом тя е декларирала имота в емлячния регистър. Според другото становище, изразено от Пловдивски окръжен съд в решенията по гр.д. № 29/2008 г., 318/2008 г., 2997/2007 г., двата меродавни момента, към които следва да се установи правото на членство на наследодателите, от които се претендират права е че те са внесли в горовладелската кооперация собствени гори и, че тази кооперация се е преобразувала. Според това становище, правоимащи лица са членовете на кооперацията преди преобразуването й. Настоящия съдебен състав на върховен касационен съд намира са правилно второто становище, изразено в цитираните решения. Обжалваното по настоящото дело въззивно решение е неправилно, защото съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, а установените факти са подведени неправилно под хипотезата на тази норма. Приложимата правна норма действително е чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, уреждаща възстановяване правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9.09.1944 г. на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници, в съсобственост като идеални части от ревира. За разлика от ал. 2 на чл. 3от ЗВСГЗГФ, която урежда възстановяване правото на собственост върху горите, притежавани от кооперации, които са били заличени след 9.09.1944 г. на член кооператорите, или наследниците им към момента на заличаването, в хипотезата на ал. 3 е въведен момента на преобразуване на кооперацията, за да се свърже с членския състав на кооперацията към същата дата. Имат право да възстановят собствеността си член кооператорите на преобразуваната кооперация, защото тя е притежавала правото на собственост върху съответния ревир. С определяне на релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация, за да изключи от тях членовете на кооперацията след преобразуването, защото с факта на сливането членственото правоотношение не се прекратява, но се променя обема на дела на член кооператорите. С внасяне на горите в кооперацията обаче член кооператорите не губят правото си на собственост, поради което и сливането не следва да има за последица намаляване на правата им върху горите, които са притежавали в кооперацията преди преобразуването. Законодателят, определяйки момента на преобразуването, като релевантен за определяне член кооператорите, на които следва да се възстановят гори в идеални части от ревири, всъщност изключва от възможността за реституционни претенции членовете на кооперацията, към която се влива друга кооперация, защото не могат да придобият право на собственост само с факта на сливането. Момента на одържавяване на горите е без значение, защото собствеността е опосредена чрез членството правоотношение, а членствения състав на кооперациите при преобразуване се променя и това не може да има вещно правни трансформации. На практика с това разрешение, законодателят в хипотезата на чл. 3, ал. 3 от ЗВСГЗГФ не отстъпва от въведеният принцип собствеността да се реституира на лицата, от които е отнета, или на техните наследници по закон, защото тези лица следва да докажат и право на собственост към същия момент. Фактически при одържавяването дори да е имало преобразуване се отнемат горите, собственост на член кооператорите в кооперациите преди преобразуването, поради което и те са субекти на правото на реституция. Членовете на кооперациите, към които са се слели не са били собственици на тези гори, не са станали такива и с факта на преобразуването, въпреки промяна обема на дела им, поради което и те нямат право на реституция. В конкретния случай ревир "Б" в землището на с. К., община А. е принадлежал на кооперация "З" и правото на възстановяване на собствеността принадлежи на нейните член кооператори към момента на преобразуването й чрез сливане в кооперация "С" Член кооператорите на кооперация "С", /какъвто е бил и наследодателя на ищцата/, към която се е сляла кооперация З. ", не са били собственици на ревир "Б" в землището на с. К. и не са станали такива с факта на сливането на първата кооперация във втората. Последващото преобразуване чрез сливане на кооперация "С" в кооперация "С" е без значение за реституцията на горите от този ревир, защото след първото сливане те не са станали негови собственици, а законодателя е признал права само на кооперацията преди преобразуването. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и неправилно е бил уважен от въззивния съд. постановеното от него решение следва да се отмени, а вместо това, предявеният иск да се отхвърли. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение