Решение № 4242 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 91/2012 г.

Решение № 4242 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 91/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Моника Цветкова Гецова от гр. Варна, чрез пълномощника й адв. Николай Кунев, срещу решение № 2187 от 4 октомври 2010 г., постановено по адм. д. № 1206/2011 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-СИР-52/14 март 2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, чрез юрк. Юлияна Белегова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Моника Цветкова Гецова срещу заповед № ДК-02-СИР-52/14 март 2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към апартамент № 17", намиращ се на терасовиден жилищен етаж и подпокривното пространство в жилищна сграда, находяща се в УПИ IХ-6, кв. 447 по плана на I микрорайон, гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Установено е, че извършеното преустройство на собствения на Моника Гецова апартамент е извършено след въвеждането на строежа в експлоатация. Не е било спорно по делото, че за извършеното преустройство - подробно описано в съставения констативен акт № 2/11 януари 2011 г., не са издавани изискващите се строителни книжа. Осъществяването на описаните преустройства се потвърждава от заключението на съдебно-техническата експертиза. Правилно е преценено от административния съд, че представения по делото чертеж няма характеристиките на екзекутив. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно съдът е обсъждал разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от ЗУТ. Към датата на въвеждането на сградата в експлоатация - 1999 г., цитираният Закон за устройство на територията не е бил приет. Към този момент приложими са били разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство и Правилника за неговото приложение - понастоящем отменени, както и издадените въз основа на тях наредби. Поради това относими в случая са съответните текстове от тези нормативни актове. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на постановения съдебен акт, поради което и не е основание за отмяната на последния. Това е така, защото въпросът относно съставянето и съхранението на екзекутивната документация е уреден по идентичен начин и в приложимото законодателство - чл. 229а, ал. 1 и чл. 230, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). Изискването за представяне на екземпляр от екзекутивната документация в техническата служба на съответната община е съществувало и преди приемането на чл. 175, ал. 2 от ЗУТ. По делото е установено, че екземпляр от екзекутивната документация не е бил представен в техническата служба на район Одесос - община Варна, поради което и представения такъв по делото законосъобразно не е бил приет като екзекутив. Освен това от заключението на приетата без възражения техническа експертиза е видно, че извършеното на място преустройство на собствения на касаторката апартамент, се различава и от представения от последната чертеж, за който поддържа, че е екзекутивен такъв. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторката пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,