Решение № 12689 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданка на Руска федерация, подадена чрез пълномощник адв. Е. Петрова. Жалбата е срещу решение 23210 от 05.07.2025 г., постановено по адм. дело 82/2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ). С него е отхвърлено оспорването на М. А. срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България (РБ), рег. 513з-13399 от 02.12.2024 г. на началник на отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) й е отказано издаване на разрешение за предоставяне право на продължително пребиваване в РБ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения моли съда да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да върне преписката на административния орган за събиране на допълнителни доказателства и произнасяне на база на тях. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощниците си юрисконсулти Георгиева и Алипиева, с писмен отговор на касационната жалба и постъпила на 17.10.2025г. молба-становище, оспорва касационната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение и да му присъди направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че преценката на първоинстанционния Административен съд - София-град за това, че не са налице основания за отмяна на процесната заповед е правилна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на М. А. гражданка на Руска федерация, срещу отказ рег. 513з-13399 от 02.12.2024 г. на началник на отдел Миграция СДВР. С него на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ на М. А. е отказано продължаване срока на продължително пребиваване в Република България - поради представяне на документ с невярно съдържание при издаденото й на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ предходно разрешение за продължително пребиваване. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на М. А.. За да достигне до този резултат, съдът е счел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити с означение на фактическите и правните основания за издаването му чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, и е мотивиран. Съдът е приел, че при издаването на отказа административният орган е спазил процесуално-правните разпоредби на ЗЧРБ и ППЗЧРБ. Както и е спазил материално правните разпоредби на ЗЧРБ и ППЗЧРБ. В тази насока съдът се е позовал на представено в административното производство становището на ДАНС, като е приел, че то не само обвързва началникът на отдел Миграция СДВР, но и представлява мотиви на акта. Съдът е счел, че посочените в становището на ДАНС неверни данни са подкрепени и от събраните по делото доказателства и извършените проверки от ДАНС. Относно представени от оспорващата в съдебното доказателства административният съд не им е дал вяра. Обжалваното решение е правилно. С оспорения пред административния съд отказ на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България на М. А. - поради представяне на документ с невярно съдържание при издаденото й на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ предходно разрешение за продължително пребиваване. Според чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване в посочени случаи, сред които е този по чл.10, ал.1, т.23, пр.1 от ЗЧРБ - когато чужденецът е представил документ с невярно съдържание. Като такъв според становището от ДАНС е посочено свидетелство за раждане на възходящата й Л. Т., което е удостоверено с експертна справка. Това свидетелство за раждане е било необходимо за доказване на обстоятелството по чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ при предходно издаденото й разрешение за продължително пребиваване че е от български произход. С обжалваното съдебно решение административният съд правилно е отхвърлил оспорването на М. А.. Становището от ДАНС не само е част от процедурата и е задължително за началникът на отдел Миграция СДВР (чл.22, ал.4 от ЗЧРБ), но то съдържа информация за правнозначими факти че при предходно издаденото й разрешение за продължително пребиваване М. А. за доказване на български произход е представила свидетелство за раждане на възходящата й Л. Т. и това обстоятелство е удостоверено с експертна справка. Тъй като становището от ДАНС не подлежи на самостоятелно оспорване, то оборване на съдържанието му може да стане в процедурата по обжалване на оспорения отказ рег. 513з-13399 от 02.12.2024 г. Това обаче не е станало в производството пред административния съд. В него М. А. (чрез пълномощника си) е представила извлечения от актове за гражданско състояние в гр.Киев, Украйна. В тях обаче се съдържат данни, че баба й В. Т. е от български произход. Това обаче не изключва удостовереното в справката на ДАНС, че М. А. за доказване на български произход е представила свидетелство за раждане на майка си Л. Т.. За последната в извлечението от актове за гражданско състояние на Украйна е посочено, че е родена в гр.Одеса, Украйна. Затова тя (Л. Т.) не би могла да има свидетелство за раждане в България. С оглед на изложеното и при наличие на основанието по чл.10, ал.1, т.23, пр.1 от ЗЧРБ - чужденецът е представил документ с невярно съдържание, правилно на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЧРБ с оспорения административен акт е отказано на М. А. издаване на разрешение за продължително пребиваване. Като е отхвърлил оспорването административният съд не е нарушения от кръга на релевираните по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, достига до обоснован правен резултат и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,