Решение № 7654 от 11.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на М. Пеева, гр. Пловдив, [адрес], универсален правоприемник на А. Пеев, срещу Решение 23/09.01.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2569/2022 г, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001620006108-091-002/10.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 398/01.09.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив в частта за установената отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК в размер на главница 63 303.65 лв. и лихви в размер на 40 560.09 лв. за невнесените данъчни и осигурителни задължения на "Саотабакотрейд" ЕООД.

Поддържа се, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК касаторът се позовава на възприетото в практиката по приложението на института разбиране, че укриването на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и тяхното събиране. Твърди се, че в обжалваното решение липсва задълбочен анализ на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Възразява се срещу извода на АС Пловдив, че е налице скрито разпределение на печалбата в полза на А. Пеев и на М. Пеева с аргумент, че със сумите, изведени от касата на дружеството, са погасявани задължения за заплащане на работни заплати и други разходи охрана на имота, електрическа енергия, телекомуникационни услуги, върнати средства на доставчик поради невъзможностк за изпълнение. Тезата на приходните органи, че е отчуждено имущество на дружеството на цени, по-ниски от пазарните, се опровергава от влязлото в сила решение на РС Първомай по гр. дело 321/2019 г. По тези съображения се отправя искане за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт и за присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез юрк. Коева Димитрова, оспорва същата по подробни съображения, развити в писмено становище от 10.05.2023 г., претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на заплатеното в полза на адв. Михайлов.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, по следните съображения:

В хода на ревизионното производство приходните органи са установили следното:

1. А. Пеев е съдружник в Саотабакотрейд ООД и негов управител от вписването му в Търговския регистър на 16.12.2011 г. до 16.11.2016 г., когато става едноличен собственик на капитала и управител.

1. С РА 16001616007211-091-001/09.05.2017 г. и РА Р-16001617003113-091-001/11.12.2017 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив в тежест на Саотабакотрейд ЕООД за данъчни периоди м.03, м.07. и м.10.2016 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 41 631.73 лв. и лихви в размер на 23 836.93 лв., изчислени към датата на издаване на спорния РА Р-16001620006108-091-002/10.06.2022 г.

1. От "Саотабакотрейд" ЕООД са декларирани без да са погасени задължения за ДДС, ЗКПО и осигурителни вноски общо главници в размер на 21 671.92 лв., към които са начислени лихви в размер на 16 723.16 лв., към датата на издаване на оспорения ревизионен акт.

1. С договор за покупко-продажба, вписан в СВ Първомай с вх. рег. 1138/23.07.2018 г., нотариални актове 104/2018 г. и 191/23.07.2018 г. Саотабакотрейд ООД продава на А. Пеев земя и селскостопанска сграда с площ от 545 кв. м. за сумата 28 000 лв., платима изцяло по банков път в срок от две седмици от подписване на нотариалния акт наведнъж или на няколко транша. Не е установено да са преведени суми от ревизираното лице към банковата сметка на дружеството, свързани със закупените земи и селскостопанска сграда. По данни от справката в СП - ПП "ЕПЗЕУ" на 07.08.2019 г. горепосочените земя и сграда са продадени от А. Пеев на М. Димитров, а на 07.08.2019 г. по банковата сметка на Пеев е получена сумата 28 000 лв. от Димитров с основание покупка на имот . При тези данни е обобщено, че Пеев се е разпоредил с имоти на дружеството - земя и сграда, които първоначално е продал на себе си без да заплати и отчете парични средства в дружеството, а впоследствие ги продава на Димитров за сумата от 28 000 лв., преведени от купувача по личната банкова сметка на Пеев.

1. През 2014 г. са извършени преводи на парични суми от банковата сметка на дружеството по личните банкови сметки на М. Пеева с общ размер на 4 300 лв. и на А. Пеев в общ размер на 7 955 лв., от които 650 лв. за фирмени разходи и 7 305 лв. за работни заплати. Не са представени доказателства за отразяване на цитираните суми в счетоводството на "Саотабакотрейд" ЕООД, поради което е прието, че те не са използвани във връзка стопанската дейност за покриване на разходи на дружеството. Установено е също, че сумите в общ размер на 4 300 лв. са предоставени на М. Пеева в период, в който тя не е съдружник и управител на дружеството. Същевременно от М. Пеева по банковата сметка на същото са преведени парични суми в размер на 177 270 лв. за 2014 и 500 лв. за 2015 г., които суми също не са намерили отражение в счетоводството на "Саотабакотрейд" ООД.

1. По счетоводни данни към 31.12.2014 г. "Саотабакотрейд" ЕООД е разполагало с касова наличност на парични средства в размер на 64 686.06 лв.; парични средства в разплащателни сметки - 20 621.54 лв.; активи в размер на 190 433.97 лв. Към 31.12.2015 г. дружеството е разполагало с активи и парични средства: - земи - 2 400.00 лв.; машини и компютърна техника - 23 545.012 лв.; стопански инвентар - 5 734.33 лв.; други ДМА в процес на изграждане - 166 262.44 лв.; материали - 5 918.12 лв.; парични средства в брой (каса) - 73 362.63 лв.; парични средства по разплащателна сметка - "Банка ДСК" - 34 878.34 лв. Към 31.12.2016 г. дружеството също е разполагало с активи и парични средства: земи - 2 400.00 лв.; материали - 4 673.95 лв.; парични средства в брой (каса) - 24 343.70 лв.; парични средства по разплащателна сметка - "Банка ДСК" - 85.93 лв. Изложеното сочи, че дружеството е притежавало имущество и парични средства в достатъчни размери, с които е можело своевременно да погасява публичните си задължения за 2014, 2015 и 2016 г., но това не е сторено.

1. Срещу "Саотабакотрейд" ЕООД е образувано изпълнително дело 160150004896/2015 г. за неплатени публични вземания в общ размер на 89 613.52 лв. към 19.08.2019 г. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. РД-11-609/06.04.2015 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, разкрити в ТБ "ДСК" АД, по които липсват авоари.

С влязло в сила решение на РС Първомай по гр. дело 312/2019 г. е отхвърлен предявения от публичния изпълнител иск по чл. 216 ДОПК за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти и нотариален акт 92, рег. 2214, дело 282 от 05.06.2017 г., касаещи ПИ гр. Първомай с площ 35.132 дка и ПИ гр. Първомай с площ 13.611 дка.

Дългът на "Саотабакотрейд" ЕООД е категоризиран от публичния изпълнител като "трудно събираем".

При така установените факти административният съд приема следното:

Доказани са от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК: Не е спорно, че ревизираното лице е управител на "Саотабакотрейд" ЕООД в периода, за който са установени с РА и въз основа на подадени декларации задълженията на дружеството, както и че това дружество има непогасени данъци и задължителни осигурителни вноски. Налице е според съда умишлено укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, тъй като лично е знаел за съдържанието на фактурите и тяхното осчетоводяване, съответно ползването на пълен данъчен кредит, с което декларираните задължения на дружеството по ЗДДС са намалели, като дори и така отразени по справките-декларации задължения не са внесени в бюджета. С тази аргументация е формиран извод, че е налице поведение на Пеев, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител, като последица от което не могат да бъдат събрани установените публични задължения.

Според съда е налице и фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като са доказани разпоредителни действия с активи на дружеството, както и с парични средства, преведени от банковата сметка на Саотабакотрейд ЕООД по личните банкови сметки на А. Пеев и М. Пеева, както и изплатени суми от касата на дружеството, с които А. Пеев се е разпореждал в своя полза без основание и без да са съставен съответните счетоводни документи, в резултат от което е възникнала неплатежоспособността на дружеството, вместо с тези средства да се изплатят задълженията към бюджета.

Относно елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК настоящият касационен състав приема следното:

Спорно е укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В случая според органите по приходите и според съда укриването касае подписването на фактури, съответно ползването на пълен данъчен кредит, с което декларираните задължения на дружеството по ЗДДС са намалени, като дори така отразените по справки-декларации по ЗДДС задължения не са внесени в бюджета.

Видно от текста на чл. 19, ал. 1 ДОПК, елемент от фактическия състав е не всяко укриване на факти и обстоятелства, а само на такива, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В тази връзка се поставя въпросът за това, кои факти е бил длъжен управителят по силата на законова норма да обяви пред орган по приходите. Другият въпрос, спорен между страните по делото, е за това представлява ли некоректното деклариране на публичните задължения на СД от управителя укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Нито в мотивите на РА, нито в мотивите на оспореното първоинстанционно решение е посочено в нарушение на кое конкретно законово регламентирано задължение ревизираното лице е укрило при съставянето на справките-декларации за данъчните периоди м.03, м.07. и м.10.2016 г., за които в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС с двата цитирани по-горе ревизионни акта.

Укриването на факта, че на дружеството не се следва право на данъчен кредит по фактурите с предмет охрана и дизелово гориво и че дружеството не е получило плащане по фактура 274/01.03.2016 г. с получател А. Пеев, не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изискваща укриване пред приходните органи или публичния изпълнител. Не се касае за укриване в нарушение на конкретно законово регламентирано задължение. Липсата на един от кумулативно регламентираните в чл. 19, ал. 1 ДОПК елементи от фактическия състав е достатъчно, за да се приеме, че отговорността на управителя е ангажирана с РА незаконосъобразно.

Относно правното основание на чл. 19, ал. 2 ДОПК, на което приходните органи и съдът се позовават:

Настоящият касационен състав намира за правилно приетото от съда, че актът на разпореждане с имущество на Саотабакотрейд ЕООД, обективиран с договор за покупко-продажба, вписан в СВ Първомай с вх. рег. 1138/23.07.2018 г., нотариални актове 104/2018 г. и 191/23.07.2018 г., по силата на който Саотабакотрейд ЕООД продава на А. Пеев земя и селскостопанска сграда с площ от 545 кв. м. за сумата 28 000 лв., която ревизираният не е заплатил, представлява безвъзмездно отчуждаване на имуществото на длъжника по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не се твърди и не се установява купувачът по договора да е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на двата имота, възлизаща на 28 000 лв. Нещо повече той се е разпоредил с тях при цена, равна на същата сума, получена от него в лично качество по банков път.

Не са посочени доказателства за основанието за извършените през 2014 г. преводи на парични суми от банковата сметка на дружеството по личните банкови сметки на М. Пеева с общ размер на 4 300 лв. и на А. Пеев в общ размер на 7 955 лв., от които 650 лв. за фирмени разходи и 7 305 лв. за работни заплати. Нито една от цитираните суми не е отразена в счетоводството на "Саотабакотрейд" ЕООД, поради което изводът, че те не са използвани във връзка стопанската дейност за покриване на разходи на търговеца не е опроверган. Нещо повече - сумите в общ размер на 4 300 лв. са предоставени на М. Пеева в период, в който тя не е съдружник и управител на дружеството. Не се твърди и не се установява основание, относимо към дейността на дружеството, за разходване на паричните средства в брой в касата на дружеството, налични към 31.12.2016 г. в размер на 24 343,70 лв.

Правилно съдът е приел, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК: такова съгласно пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Процесните суми от общо 36 598,70 лв. са изплатени в полза на съдружника Пеев и на свързано с него лице /М. Пеева/. Спорен е въпросът за това дали плащанията са свързани с дейността на дружеството. Отрицателният отговор на този въпрос е обоснован от първостепенния съд при последователен анализ на доказателствата по преписката и пасивната процесуална позиция на касатора да опровергае констатациите и изводите на ревизиращия екип.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК.

От представляващите скрито разпределение на печалбата действия е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на извършените плащания. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения. Наличието на имущество към произволно определени моменти за погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, не изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с наличното и достатъчно имущество. У това лице е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Това наред с продължителния период на неизпълнение на периодично възникващите публични задължения, и то при налично имущество за пълно или частично погасяване, изключва добросъвестността. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, включително в частта му за лихвите с оглед ТР 5/29.03.2021 г. по т. д. 7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъди поисканото от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение, определено по размер в съответствие с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение