Решение № 3173 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13021/2008 г.

Решение № 3173 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13021/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу частта от съдебно решение № 349 от 16.09.2008 г., постановено по адм. дело № 470 по описа за 2007 г. на Административен съд- гр. В. Търново, с която е обявен за нищожен РА № 164 от 30.4.2007 г. на ТД на НАП-Враца, потвърден с решение № 490 от 28.6.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ"- гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са били определени задължения поради непризнаване на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 9, 10. и 11 на 2006 г. Развива съображения за неправилност на решението поради допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по тази касационна жалба - "Андонов"ООД, гр. Враца, чрез процесуалния си представител, я оспорва в съдебно заседание, счита, че е неоснователна, решението в тази му част за правилно, съобразено с голяма част от съдебната практика. 2. Втората е подадена от "Андонов" ООД, представлявано от Теодор Андонов и процесуалния представител срещу частта от съдебното решение № 349 от 16.09.2008 г., постановено по адм. дело № 470 по описа за 2007 г. на Административен съд- гр. В. Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 164 от 30.4.2007 г. на ТД на НАП-Враца, потвърден с решение № 490 от 28.6.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са били определени задължения поради непризнаване на данъчен кредит за данъчни периоди м. 8.2006 г. по доставки от "Джоузеф"ЕООД, гр. Стара Загора и "Хадес къмпани" ЕООД, гр. Стара Загора. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Развива подробни съображения в касационната жалба и съдебно заседание, иска решението да бъде отменено и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. В. Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представено по делото писмено възражение от 16.10.2008 г. Счита решението в тази част за правилно и да бъде оставено в сила като се присъди юристконсултско възнаграждение за съответната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, като взе предвид допустимостта и основателността на касационните жалби по наведените в тях касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: 1. Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационен контрол е частта от съдебно решение № 349 от 16.09.2008 г., постановено по адм. дело № 470 по описа за 2007 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е обявен за нищожен РА № 164 от 30.4.2007 г. на ТД на НАП-Враца, потвърден с решение № 490 от 28.6.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са били определени задължения поради непризнаване на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 8, 9, 10. и 11 на 2006 г. в размер на 46429, 75 лв. поради издадени на дружеството три броя актове за прихващане или възстановяване № 1406 от 24.11.2006 г., № 1432 от 24.11.2006 г. и № 77 от 19.1.2006 г. За да прогласи нищожността на ревизионния акт съда се е позовал на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК и утвърдената съдебна практика по този въпрос - след като с ДАПВ (по ДПК) и АПВ (по ДОПК) са се разгледала вече данъчните задължения на лицето, то само след определена специална процедура биха могли да бъдат променени. Настоящият състав, с оглед уеднаквяване на съдебната практика по прилагането на ДОПК в тази му част, счита, че следва да възприеме изводите на първата инстанция, споделяни от ВАС и в множество други решения, относно аналогичността на случаите при ДАПВ и АПВ до промяната с ДВ от 19.12.2007 г. Посочените по-горе АПВ са издадени за данъчни периоди на м. 9, 10. и 11.2006 година, когато са издадени процесните фактури. На 24.11.2006г е издаден АПВ № 1406 за извършена проверка по СД за периода на м. 10.2006 г. , както и АПВ № 1432 от същата дата за извършена проверка за м. 9.2006 г. по СД, както и на 19.1.2007 г. е издаден АПВ № 77 за данъчен период на м. 11.2006 г. Установената съдебна практика по спорове при същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че актът за прихващане и възстановяване е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, която урежда изменение на установени данъчни задължения, изрично е записано, че такива следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Във връзка с това отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права, могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК(до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Обжалваното решение като правилно в тази част следва да се остави в сила. 2. Касационната жалба на "Андонов" ООД, гр. Враца е подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение № 349 от 16.09.2008 г., постановено по адм. дело № 470 по описа за 2007 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 164 от 30.4.2007 г. на ТД на НАП-Враца, потвърден с решение № 490 от 28.6.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са били определени задължения поради непризнаване на данъчен кредит в общ размер на 9800 лв. за данъчни периоди м. 8.2006 г. по доставки от "Джоузеф" ЕООД, гр. Стара Загора и "Хадес къмпани" ЕООД, гр. Стара Загора. За да отхвърли жалбата в тези й части, съда е приел, че всички представени писмени доказателства, както и изготвените по делото два броя фактури, не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реалност на доставките на услуги - СМР по тези три фактури. Решението е неправилно, постановено при неправилна преценка на доказателствата и при неправилно приложение на материалния закон. Спор по фактите няма - трите броя фактури са издадени през м. 8.2006 г., данъка е начислен по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС (отм.), налице е пълно счетоводно отразяване - конкретно и точно посочване на всички сметки, видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, заключение от 21.1.2008 г., плащане на данъчната основа по тях и на данъка по ДДС-сметка на доставчиците. Единственият спорен въпрос е бил дали е налице реалност на доставките на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) За установяване на това обстоятелство в съдебното производството са събрани всякакъв вид доказателства. Това са двете, безспорно много подробни експертизи - счетоводната, която дава данни за надлежно и точно счетоводно отразяване на фактурите, и отнасяне на сумите по съответните сметки, както и данни за транспортни разходи, свързани с доставката на съответните материали, както и техническата експертиза - заключение от 16.11.2007 г. относно извършване на съответните ремонтно-възстановителни работи. Всички представени по делото доказателства не са оспорени от представителя на органите по приходите - видно от съдебен протокол от 26.11.2007 г. - това са конкретни доказателства, приложени по делото, свързани пряко с всяка една от представените три фактури. Това са договор от 1.8.2006 г. между касатора "Андонов"ООД и доставчика "Джоузеф" ЕООД за извършване на следните конкретни действия - изкопаване на дълбочина 60 см. на 120 кв. м., нивелиране, полагане на чакъл и бетониране с мин. 30 см. бетон за основа на ръкавен филтър с възнаграждение 24000 лв. със срок за плащане до 30.9.2006 г., до когато е и срока за изработване, както и договор от 1.8.2006 г. между същите страни за друга услуга - изработка на поточна линия за разглобяване на стари акумулатори, състояща се в - полагане на транспортна лента за акумулатори, възстановяване на банциг и възстановяване на транспортна лента със срок за изпълнение до 31.8.2006 г. и стойност 15000 лв. Приемопредавателен протокол от 31.8.2006 г. за приемане на извършената услуга, Договор от 1.8.2006 г. между касатора и "Хадес къмпани"ЕООД за изработване на дробилка, приемопредавателен протокол от 31.8.2006 г. за приемане от комисия на възложената работа. Освен тези преки доказателства, които както се посочи по-горе не са били оспорени от другата страна, е представен и РА № 2400512 от 11.9.2007 г. на "Джоузеф"ЕООД, издаден за данъчен период от 27.2.2006 г. до 31.3.2007 г., който акт е издаден при проверка на дружеството и направените корекции касаят само претендирания от дружеството данъчен кредит - който той безспорно може да претендира по фактури, по които е получател, а не доставчик. Следователно, всички тези данни, още повече, че няма други, които да бъдат възприети и да ги оборят, следва да формират извод за наличие на реална доставка на услуга по трите фактури. Разсъжденията на първата инстанция по отношение на частните документи не могат да бъдат споделени изцяло от настоящата инстанция, когато всички събрани доказателства са само в подкрепа на една теза. Други доказателства, представени от органите по приходите няма. Принципното отричане на частните документи, без да бъдат оспорени, без да бъдат разгледани заедно с всички други данни по делото, които отново следва да се подчертае, че не си противоречат, не може да се приеме като воля на съда, съобразена с доказателствата по делото и материалния закон. Решението в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено. Няма пречка да се постанови друго по същество, с което се отмени атакувания РА в тази му част. На този касатор следва да се присъдят допълнително само още 150 лв., тъй като по делото по договора за правна защита действително няма никакви данни за заплатена сума адвокатски хонорар от 2000 лв. за първата инстанция, а пред настоящата инстанция изобщо няма представен договор. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение