Решение № 204 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2020 г.

Решение № 204 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ангелова, чрез определен от Националното бюро за правна помощ представител адв. Вълчева, срещу решение № 343/19.06.2020 г. по адм. д. № 1089/2019 г. на Административен съд - Плевен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба – зам. кметът на община Плевен в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Ангелова срещу заповед № РД-12-212/23.05.2019 г. на зам. кмета на община Плевен, с която в качеството й на собственик и е наредено да премахне незаконен строеж "Плътна стена на жилищна сграда и ограда", находящ се в имот с идентификатор 56722.659.20, УПИ-XXIII-979 и имот с идентификатор 56722.659.19, УПИ-XXIV-978, кв. 835 по плана на гр. Плевен, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Констатираното строителство на плътна стена на жилищна сграда и ограда представлява строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Стената е изградена от YTONG, с дървена покривна конструкция, покривът е двускатен с керемиди. Стената е разположена изцяло в съседния имот с идентификатор 56722.659.20 и е с размери Д-3, 92 м, Нстр. -2, 58 м, Нбило-3, 35 м. Оградата е изградена от YTONG, с размери Д-3, 54 м, Н-1, 77 м и Д-2, 30 м, Н-2 м. Оградата попада частично в имот с идентификатор 56722.659.19 и имот с идентификатор 56722.659.20. За констатираните на място строежи не е издадено разрешение за строеж и/или инвестиционни проекти. Строежите като изградени след 2016 г. не попадат и в хипотезите на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което следва да бъде премахнати. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. По делото безспорно е установено, че се касае за строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, предвид използваните строителни материали и характера им на трайно прикрепени към земята обекти. За изграждането им не са налични строителни книжа, което сочи на незаконни строежи, които следва да бъдат премахнати. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. Неоснователни са възраженията за издаване на заповед срещу повече от един обект или за разликата в техните категории според заключението на вещото лице. На първо място, административният орган не е ограничен по отношение на количеството незаконни строежи, чието премахване може да нареди в една заповед, стига те да са индивидуализирани и да са изследвани законовите предпоставки за определянето им като незаконни. Определянето на категорията на стената като пета и на оградата като шеста е правилно и това не променя извода за тяхната незаконност, предвид липсата на представени строителни разрешения за тях. В случая от доказателствата по делото, включително и заключението на вещото лице, безспорно се установява извършване на стената и оградата след 2016 г. С оглед времеизвършването им, не са налице условията на § 16 ПЗРЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ за определянето им като търпими, тъй като крайният срок за приложимост на разпоредбите е 31.03.2001 г. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. При липса на сочените касационни основания, обжалваното решение следва да се остави в сила. С определение № 286/13.02.2020 г. по адм. д. № 1089/2019 г. на Административен съд – Плевен, жалбоподателката е освободена от заплащане на разноски по делото по реда на чл. 83, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното, претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,