Решение № 8714 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2014 г.

Решение № 8714 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Тамплиери" ООД моли да бъде отменено решение № 1377/9.06.2014 г. по адм. д. № 3858/2012 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 161202190/13.08.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. В дадения от съда срок не е подал отговор по касационната жалба на другата страна. Втора касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив против решението в частта, с която РА е отменен в частта за допълнително начислен ДДС 25 427,25 лв със съответни лихви. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмена защита моли решението в частта, обжалвана от другата страна, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161202190/13.08.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, в частта, с която е начислен ДДС 25 427,25 лв със съответни лихви. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 14 961,40 лв по фактури на "Пеказ фрут" ООД за периода м. 2 - 8.2010 г. и непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури от м. 11.2009 г. по фактури на "Баб трейд" ЕООД, и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Алекс импорт" ЕООД, "Фрут 2010" ЕООД, "София табак трейдинг" ООД, "Баб трейд" ЕООД и "Клементина-11" ЕООД. В РА правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на посочените петима доставчици не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на плодове и зеленчуци не са осъществени. В РА е начислен допълнително ДДС в посочения по-горе размер по 11 бр. фактури, издадени от ревизираното лице за извършени вътреобщностни доставки в Румъния с получател "RPD ACTIV" S. R. L. -Румъния, като е прието, че не е доказано транспортиране на стоките в друга държава членка. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за незаконосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице в РА относно вътреобщностните доставки и за правилно определяне на задължения по ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит. Представените приемо-предавателни протоколи не съдържат данни за транспортните средства на доставчиците, с които е извършен транспорт на плодовете и зеленчуците до склада, ползван от ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че не са представени доказателства за индивидуализиране и приемо-предаване на фактурираните стоки. Представените протоколи не се подкрепят от останалите доказателства по делото и правилно не са възприети от съда като достатъчно доказателство за индивидуализиране и предаване на фактурираните стоки. Правилен е изводът на съда, че отразяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице не съставлява доказателство за осъществяване на доставките по спорните фактури. Неоснователен е доводът на първия касатор, че съдът не взел предвид отбелязванията в дневника за входящ контрол на ревизираното лице. В него също не са посочени данни, които да установят транспортирането на стоките. Посочени са количества и производител - фирмата доставчик, които данни са видни от фактурите. Обосновано съдът не е възприел изводите на счетоводната експертиза, изградени по представени по делото извлечения от счетоводните регистри на доставчиците, без да е извършена проверка в счетоводството на доставчиците за тяхното съответствие с данните в компютрите, от които са направени по чл. 54 от ДОПК, без която проверка и без заключение на вещото лице, че счетоводствата на доставчиците са водени редовно по чл. 51 от ДОПК, представените извлечения нямат доказателствена стойност. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕО и СЕС и в съответствие с нея е приел, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка. Съдът като е отхвърлил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта, с която е отменен РА в частта за допълнително начислен ДДС по 11 бр. фактури с получател румънско дружество за извършени вътреобщностни доставки на плодове и зеленчуци. Съдът е приел, че представените международни товарителници са подписани в кл. 24 от получателя, което не е вярно за три от ЧМР-товарителниците, но за тях, както и за останалите фактури са представени потвърждения от румънския получател по изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в приложимата редакция от ДВ., бр. 101/2006 г. По една от фактурите не е представена международна товарителница, но е представено потвърждение от получателя за получаване на стоките и съдът правилно е уважил жалбата и за тази фактура. По три от ЧМР-товарителниците има и данни за преминаване на ГКПП-Дунав мост. Правилен е изводът на съда, че по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС необходимите документи за доказване на вътреобщностните доставки се определят в правилника за приложение на закона и след като са представени потвърждения за всяка от доставките, които в правилника са определени като годно доказателство транспортирането на стоките от страната до друга държава членка е доказано. Непълното обсъждане на доказателствата в тази част от съда не опорочава крайните правилни изводи на съда, поради което не представлява съществено процесуално нарушение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила с посочените допълнения в частта по вътреобщностните доставки. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,