Решение № 1343 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5820/2007 г.

Решение № 1343 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5820/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Варненски апелативен съд от 9.08.2007 г. по гр.д. № 264/2007 г. е оставено в сила решение на Добрички окръжен съд от 3.04.2007 г. по гр.д. № 79/2006 г., с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от Ц. И. И., Т. Ц. И., Р. Ц. И., Р. Я. Т. и Т. С. Т. (в хода на процеса заместен при условията на чл. 120 ГПК от Р. Я. Т., Т. Ц. И. и Р. Ц. И.), всички от гр.Д. против С. К. Щ. и Г. С. Щ. от гр. Д. за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на С. И., настъпила на 30.09.2005 г. в резултат на пътно-транспортно произшествие. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответниците З презастрахователна к. "Л" АД, гр. С.. Касационна жалба против решението на съд е постъпила от Ц. И. И., Т. Ц. И., Р. Ц. И. и Р. Я. Т. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните в тяхната цялост и в частност заключението на техническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, съгласно която водачът на моторното превозно средство е могъл да предприеме постепенно спиране и да избегне напускането на пътното платно; не е обсъдил доводът, че представеното от ответниците за оглед от експертизата задно дясно колело на автомобила, съставлява доказателство, което не е събрано по съответния ред, а констатациите във връзка с огледа са в противоречие с данните от протокола за оглед, изготвен от органите на МВР. Изложени са оплаквания за необоснованост на формираните в решението изводи за "случайно деяние", респ. изводът за липса на вина на водача за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Ответникът по касационната жалба С. К. Щ. и Г. С. Щ. я оспорват и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Третото лице помагач З. и презастрахователна к. "Л" АД, гр. С. счита касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение на Варненски апелативен съд е прието за установено, че на 30.09.2005 г. ответникът С. Щ. е пътувал заедно със С. Т. И. и съпругата си Д. Щ. с лек автомобил "С" с ДК № Т* управляван от Д. Щ. по пътя Д. - А. В близост до с. С., община Д., автомобилът навлязъл в насрещното платно, напуснал го и се ударил странично с лявата си част в крайпътно дърво. Вследствие на удара починала С. И., пътуваща на задната седалка на автомобила, а по пътя за болницата и водача на автомобила Д. Щ. Произшествието е настъпило в резултат на спукване на задна дясна гума, довело до понижаване налягането в нея, при което автомобила самопроизволно се е отклонил в дясно, а реакцията на водача е била чрез ляв волан да възстанови праволинейното движение. Автомобилът се е отклонил в ляво по посока на движението чрез странично хлъзгане, продължил е да се занася странично, при което е последвал удар в крайпътно дърво, довел до смъртта на пътуващата в колата С. И. и водача на автомобила Д. Щ. Разрушаването на гумата е било с експлоатационен характер, причинено от дефекти в производството; спукването и настъпилото в резултат понижение на налягането в гумата; не е станало изведнъж и в първия момент е било неразпознаваемо за водача, чиито действия са били обичайните за овладяване и възстановяване устойчивостта на автомобила в екстремна ситуация. Напускането на пътното платно практически не е зависело от реакцията на водача, а навлезлият в зоната на наклонен тревист участък автомобил, изпаднал в критично състояние, практически не би могъл да бъде овладян, съответно - ударът в дървото не би могъл да бъде избегнат. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените от наследниците на починалата С. Т. С. против наследниците по закон на водача на автомобила Д. Щ., искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на тяхната майка, съпруга и дъщеря са неоснователни. Приел е, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на случайни събития - спукване на дясна задна гума и удар в крайпътно дърво; че водачът на автомобила, изпаднал в екстремна ситуация, е реагирал по обичайния начин, без да има вина за настъпилото пътно произшествие. С оглед липсата на доказателства за виновно поведение от страна на наследодателката на ответниците за настъпилите за ищците неимуществени вреди, съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД като неоснователни. Решението е правилно. Основателността на претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД е обусловена от наличието на виновно поведение на деликвента, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между противоправното поведение на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Когато по делото са налице убедителни доказателства, оборващи презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, искът за вреди от непозволено увреждане е неоснователен, както правилно, в съответствие със закона и доказателствата по делото е прието в обжалваното въззивно решение. Касационните оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт са неоснователни. Формираните във въззивното решение изводи за настъпването на пътнотранспортното произшествие в резултат на случайно събитие са съобразени с установените по делото факти. Съгласно приетата по делото техническа експертиза, изготвена от специалист при Н. лаборатория, фрактодиагностика и съдебна техника на Н. институт при Т. университет гр. В., самопроизволния завой на автомобила е причинен от спукването на задна дясна гума, след разрушаване на която автомобилът е бил с постепенно увеличаваща се неустойчивост върху пътното платно и е настъпило отклонение вдясно от праволинейната посока на движение, довело до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Изследвана е и възможността за предотвратяване на удара, при което е установено, че навлезлият в зоната на наклонения тревист участък, изпаднал в критично положение автомобил, практически не би могъл да бъде овладян от водача, което е предопределило и неизбежният удар в дървото. Установено е, че автомобилът е управляван със съобразена за пътните и атмосферни условия скорост; че случайно възникналата техническа неизправност в елемент на ходовата част на автомобила (спукване на задна дясна гума в зоната на ходилото), неразпознаваема за водача, е довело до понижаване налягането в гумата, съответно на напречната устойчивост на автомобила; до самопроизволно отклонение в дясно от посоката на праволинейно движение; до отклонение вляво поради опита на водача да възстанови праволинейното движение с ляв волан, завъртане на автомобила, последвано от странично занасяне с хлъзгане на двата моста и неизбежен удар в клон на крайпътно дърво, намиращ се на височината на автомобила. Така установените факти обуславят извод за липса на виновно поведение от страна на водача на автомобила, с което презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на деликвента е опровергана. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил обстойно въведените от страната доводи и относимите към спорното право доказателства, в т.ч. заключението на приетото по делото заключение на автоексперт, в което е отразено извършеното изследване на механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, поведението на участниците и възможностите на водача за предотвратяване на удара. Именно въз основа на данните от техническата експертиза, изготвена и въз основа на данните по приложеното следствено дело № 403/2005 г. на Окръжна следствена служба гр. Д., съдът е формирал изводите си за причините за настъпване на автопроизшествието, съответно на вредоносния резултат. Неоснователни са и доводите, че представеното от ответниците за оглед от експертизата задно дясно колело на автомобила, съставлява доказателство, което не е събрано по съответния ред, както и че констатациите във връзка с огледа, извършен от вещото лице са в противоречие с данните от протокола за оглед, изготвен от органите на МВР. Изследваната от експерта автомобилна гума съответствува по идентификационен номер на посочения в гаранционната карта при закупуването и; неизправност в дясно задно колело е установено и в експертизата на досъдебното производство, извършена непосредствено след настъпване на пътно-транспортното произшествие - констатирано е отлепване на дясна задна гума от джантата и липса на въздух под налягане в гумата, без обаче да е извършена експертиза на самата гума, каквато е извършена в хода на съдебното производство, при което е установено спукването и настъпилото в резултат понижение на налягането в гумата, съответно самопроизволното отклонение на автомобила, довело до удара му в крайпътно препятствие. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение