Решение № 10921 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3795/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Ганев, против Решение 195/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 2360/2020 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03000320000261-091- 001/15.07.2020г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 228/09.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Варна и с Решение за поправка 228-П/15.10.20г. относно установените задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за календарните 2014г., 2015г., и 2017г. в общ размер на 12236,24лв. и лихви 3796,42лв., и в частта на разноските, които са осъдени да заплатят. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводът на съда за допуснато процесуално нарушение в хода на ревизията, изразяващо се във връчване на уведомлението по чл. 124, ал.1 от ДОПК едновременно с РД е неправилен и необоснован. Счита, че дори да се приеме за вярно тълкуването на съдебния състав, че ревизията не е преминала по особения, а по общия ред, то неправилно е, че при установено превишаване на разходите над приходите лицето не може да бъде обложено по общия ред. Иска отмяна на решението в обжалваната част и да се постанови решение по същество, с което да се потвърди РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 2023,54лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Т. Димитров, чрез процесуалният си представител адв. Добрев, оспорва касационната жалба в подробни съображения, представени в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционното решение е отменен РА Р-03000320000261-091- 001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 228/09.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Варна и с Решение за поправка 228-П/15.10.20г. относно установените задължения по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ за календарните 2014г., 2015г., и 2017г. в общ размер на 12236,24лв. и лихви 3796,42лв. и е отхвърлена жалбата на Т. Димитров срещу РА в частта относно установени задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за календарната 2016г. в общ размер на 20,00лв. и лихви в размер на 6,50лв. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, не се обжалва и е влязло в сила. От фактическа страна съдът е приел, че с обжалвания РА са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху данъчна основа за облагане, определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017 г. в размер на установеното превишение между придобитите имущества, извършени разходи от ревизираното лице и декларирани от него доходи за всяка от ревизираните години и определената при ревизията данъчна основа на доходите от покупко-продажба на движимо и недвижимо имущество. От представените доказателства съдът е установил, че неправилно в РД и РА ревизията е квалифицирана по чл.122 от ДОПК. Според АС-Варна по делото не е спорно, че ревизионното производство е образувано по общия ред с обхват установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017г. със Заповед за възлагане на ревизия Р-03000320000261-020-001/15.01.2020г. Тази заповед е изменена със Заповед за изменение на ЗВР Р-03000320000261-020-002/02.04.2020г., според която ревизията следва да приключи в срок до 15.06.2020г. Уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК за констатиране на обстоятелства по чл. 122 ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК е изготвено на 29.06.2020г. и е връчено на ревизираното лице на 01.07.2020г. едновременно със съставения ревизионен доклад, т.е. след приключване на срока на ревизията на 15.06.20г. Първостепенният съд е приел, че изтичането на срока на ревизионното производство на 15.06.20г. е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Последиците на пороците по удължаването на срока на ревизията са обвързани с незачитане на ефекта на извършените извън срока процесуални действия на администрацията и дисквалифициране на събраните доказателства. Съдебният състав е квалифицирал като съществени допуснатите процесуални нарушения и е стигнал до извод, че при ревизия по общия ред, каквато в случая е извършена видно от обхвата на ревизията в ЗВР, и без да е приложима презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК при превишаване на разходите над получените средства липсва обект на облагане по ЗДДФЛ. С тези си мотиви е отменил РА. Касационната инстанция намира решението в частта, в която е отменен РА, за правилно, като споделя напълно изводите на АС-Варна. На основание чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 114 ДОПК срокът за провеждане на ревизията е инструктивен, но извършените процесуални действия от органите по приходите след изтичането му не следва да се съобразяват. Това следва от общия принцип за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК, според който истината за фактите се установява по реда и със средствата предвидени в този кодекс. Този принцип е приложим както за процесуалните действия по събиране на доказателствата, така и за процесуалните действия по уведомяване на ревизираните лица, с оглед задължението на органите по приходите да осигурят упражняването на процесуалните им права в хода на ревизията и правото им защита. В конкретния случай процесуално действие по чл. 124, ал.1 ДОПК е извършено след приключване на ревизията и не може да служи като годно основание за преминаване на облагането по особения ред. Допуснатите нарушения за процесуалните правила за провеждане на ревизията по особения ред са съществени, тъй като засягат законосъобразността на установената данъчна основа по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ, представляваща недостиг на парични средства от превишение на разходите на ревизираното лице над декларираните и получени доходи. Разходите, направени от задълженото лице, се считат за подлежащ на облагане доход само по силата на презумпцията по чл. 123, ал.1, т.2 ДОПК, която е приложима единствено, ако ревизията е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Те не представляват облагаем доход по материалния закон чл. 35, т. 6 във връзка с чл. 10, ал.1, т.6 ЗДДФЛ и не подлежат на облагане по общия ред. В конкретния случай поради незаконосъобразно проведена ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, презумпцията по чл. 123 ДОПК, е неприложима. Решението като правилно в обжалваната част следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора е неоснователно. Направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,