Решение № 5820 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2012 г.

Решение № 5820 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13985/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 465 от 3.10.2012 г. по административно дело № 354/2012 г., Административен съд - Пазарджик е: 1) отменил мотивирано решение № Ж-41#1 от 19.04.2012 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-000-00-00488988/14.03.2012 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Пазарджик; 2) разпоредил връщане на преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - Пазарджик за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кадийска. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответницата по касация - Силвия Стефанова Овчарова от гр. Пазарджик, действаща чрез повереника си адв. Палев, в писмен отговор моли касационната жалба да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по казуса. На 20.06.2011 г. в РУСО - Пазарджик е представено заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е счел, че осигурителят "Кримтекс-01" ЕООД гр. Пазарджик е подал грешни данни в Регистъра на осигурените лица за месец ноември 2010 г., поради което е изпратил уведомително писмо до осигурителя с копие до Силвия Стефанова Овчарова за констатирани несъответствия в регистъра, с указание да се представят оригинални документи в тази връзка. Писмото до осигурителя е върната в цялост с отметка, че няма такава фирма на адреса, но Овчарова е представила в РУСО - Пазарджик оригиналната ведомост за м. 11.2010 г. и форма 76 за същия месец. Осигурителният орган е намерил, че ведомостта е грешно съставена и няма извършена корекция от осигурителя относно нарушение на чл. 40, ал. 5 от КСО във връзка с § 22о от ПЗР на КСО. Във връзка с това е издадено процесното разпореждане от 14.03.2012 г., с което на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИОПОПДОО), ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в РУСО - Пазарджик е отказал на Силвия Стефанова Овчарова отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 19.04.2012 г. при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на РУСО - Пазарджик е потвърдил разпореждането, като е описал в мотивите си идентична с гореописаната фактическа обстановка, без да изложи други правни аргументи или да конкретизира каква точно грешка е допусната във ведомостта за месец ноември 2010 г. За да уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Пазарджишкият административен съд е приел, че между Овчарова и дружеството-работодател има осигурително правоотношение и тя е "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, а административният орган в нарушение на чл. 50 и чл. 51 от КСО е отказал да й отпусне парично обезщетение за бременност и раждане, като в нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са ясни конкретните фактически и правни основания за постановения отказ (не е уточнил какви са конкретните грешни данни в подадените от осигурителя документи). Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пазарджик (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон . Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, като основателно е приел за незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Овчарова е било отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни. Действително в обстоятелствената част на административните разпореждане и решение не е отразено в какво се състоят грешките в изготвената от осигурителя ведомост за месец ноември 2010 г. При това положение е ирелевантно обстоятелството, че работодателят не е открит на адрес за връчване на уведомителното писмо за отстраняване на недостатъци, които не са ясно посочени и в самото писмо. Установено е, че работодателят е подавал декларации за Овчарова за септември, октомври и ноември 2010 г. като осигурено лице, което сочи на възникнало осигурително правоотношение, по което са дължими осигурителни вноски. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. При положение, че по делото не е спорно, че работничката вече има определения осигурителен стаж по чл. 48а от КСО за придобиване правото на обезщетение за осигурителния риск "бременност и раждане", и няма неизпълнено законово изискване по отношение на Овчарова, отказът да й се изплати парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50 и чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване за остатъка от 135 до 410 календарни дни, е незаконосъобразен. Лицата, по отношение на които е възникнал риска "майчинство", са особена категория осигурени лица, за които единственото условие да получават обезщетение за бременност и раждане е да имат осигурителен стаж за риска "общо заболяване и майчинство" от 12 месеца. След като Овчарова е осигурена за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната неработоспособност, тя има право на претендираното парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Според чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждане. Осигурителният риск "майчинство/бременност" възниква на първия ден от признатите 45 календарни дни преди раждането, а осигурителният риск "майчинство/раждане" възниква с раждането на детето и неговото времетраене продължава 365 календарни дни, освен в случаите по чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от КСО (към които настоящия не спада). Силвия Стефанова Овчарова е имала качеството на осигурено лице за "общо заболяване и майчинство" към момента на настъпване на осигурителния риск (30.11.2010 г. - датата на раждането на сина й Александър Спасов Овчаров). Според чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото не е спорно, че ответницата по касация е придобила осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурения риск по тази разпоредба, поради което следва да се приеме, че е притежавала качеството на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство.