Решение № 1500 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 103/2008 г.

Решение № 1500 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 103/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Е. К. П. от гр. Ш. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 52/2007 г. Ответницата по касация, ищца по делото, К. А. Д. от гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският районен съд с решение от 12.8.1998 г. по гр. д. № 1969/1997 г. е отхвърлил предявеният от К. Д. и С. Д. /същият е починал в хода на делото и заместен от наследниците му ищцата Кл. Д. и Й. Н. В. от гр. С. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Софийският градски съд с въззивно решение от 07.11.2007 г. по гр. д. № 52/2007 г. е отменил решението на районния съд и отменил договора за дарение от 29. 11. 1993 г. по нот. акт № 1* н. д. № 29940/1993 г. на Софийския нотариус, с който съпрузите К. и С. Д. даряват на Е. П., недвижим имот в гр. с. а. № 27, с площ 42. 21 кв. м.в ЖК "Л", бл. 111, заедно с избено помещение № 27 и 2.155% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Съдът е приел, че надарената от двамата ищци, ответницата по иска П., е отказала да им даде издръжка, от която те са се нуждаели е това е основание за отмяна на дарението по чл. 227, б. "в" ЗЗД. Изводите и решението на градския съд са правилни и съобразени със закона и доказателствата по делото. Безспорно е установено, че след получаване на 26. 7. 1996 г. покана от дарителите, с искане да им заплаща месечна издръжка от 20 000 (неденоминирани) лева, ответницата П не е сторила това, няма данни и не се твърди да е извършила изобщо плащане на суми за издръжка на дарителите. При това положение съдът обосновано е счел, че нейното поведение представлява отказ за даване на издръжка. Законосъобразен е изводът на съда, че ищците са се нуждаели от издръжка. Взето е предвид заключение на съдебно медицинска експертиза за необходимата месечна издръжка на всеки от двамата дарители в периода юли - септември 1996 г. и при съпоставка с получаваните от тях пенсии, е констатирано, че необходимата издръжка, общо на двамата дарители, е надхвърляла приходите им от пенсиите, значително повече от поисканата от тях издръжка 20 000 лв.. Наред с това съдът е отчел гласните доказателства по делото - показанията на свидетели, установили, че ищците са живеели много зле, не са имали средства за основни битови потребности и получавали помощ от съседи като храна и пари. Съобразен със съдебната практика е изводът на решаващия съд, че при възникнала нужда от издръжка на дарителите, възможностите на надарения да дава издръжка се преценяват съобразно подареното имущество. В случая като се има предвид, че обект на дарението е недвижим имот, т.е. имущество със значителна стойност, съдът правилно е приел, че позоваването на ответницата П на сравнително ниските й доходи от трудово възнаграждение като лекар, не може да бъде основание за отпадане на задължението й да дава издръжка, необходима на дарителите. Съдът се е съобразил с целта на разпоредбата на чл. 227, б. "в" ЗЗД, подчинена на общите правни принципи за справедливост и отстояване на добрите нрави в правоотношенията между лицата. Очевидно е, че възприетите морално-етични норми на живот не допускат дарителите да бъдат поставени в положение на рисково оцеляване поради нужда от средства за издръжка, но въпреки това, надареният да запази притежанието на подареното имущество и отказвайки да им дава издръжка. Правилен е изводът на съда, че отправеното от ответницата П предложение до ищците да напуснат гр. С. и се установят да живеят в дома й в гр. Ш., където ще им осигурява издръжка в натура и медицински грижи, не може да се счита за изпълнение на задължението за издръжка по смисъла на чл. 227 ЗЗД, щом като ищците не са приели предложението. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд