Решение № 2023 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2020 г.

Решение № 2023 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, [ЕИК], подадена чрез юрк. Петков, срещу решение № 3588/06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 13664/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 376/04.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и същото е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лв. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че оспореният административен акт е следвало да бъде надлежно мотивиран и претендираните суми – правилно изчислени, като дори 1 лев разлика между посоченото в АУПДВ, съответно в констативните протоколи и декларациите по чл. 194б от Закона за водите следвало да доведе до отмяна на акта изцяло. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК, тъй като не е мотивиран. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Гавраилова, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 376/04.11.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството е определен общ размер на дължимите такси за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. 280, 00 лв., ведно с дължимата лихва за периода 73, 74 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл. 10, ал. 1, т. 5 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., в сила от 10.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 3 от 10.01.2012 г., отменена, но в сила за посочения период. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено Разрешително за водоползване № 0745/29.01.2002 г. от Министъра на околната среда и водите, продължено с Решение № РР-1494/17.05.2012 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район със срок до 29.01.2022 г., с което е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект язовир "Даскалово-1", находящ се в землището на с. Даскалово, общ. Черноочене, обл. Кърджали, с цел - ползване на водата - напояване, с лимит на ползваната вода до 0, 280 млн. куб. м. годишно и с режим на водоползването през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври. В разрешителното е предвидено задължение за монтиране на измервателно устройство за измерване на ползвания воден обем за напояване в началото на напорния тръбопровод, след ПС "Яворица", като следва да се уведоми РИОСВ – Хасково за датата на монтиране на измервателното устройство. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че е монтирано измервателно устройство. С декларация по чл. 194б от Закона за водите от 30.01.2017 г. дружеството е декларирало, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. иззетото количество вода /годишен воден обем/ е 79600 куб. м., за което се сочи дължима сума 79, 60 лв. Във връзка с дължими такси по това разрешително и подадената декларация е извършена проверка от експерти от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при което е съставен Констативен протокол № КЖ-033/04.04.2017 г., в който дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е изчислена в размер на 280 лв. на базата на разрешения годишен воден обем. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за периода, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Актът е мотивиран в достатъчна степен, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалният закон. Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимата такса на база годишно разрешено водно количество по разрешителното, тъй като не е установено да е налице монтирано измервателно устройство в началото на напоителния канал. В хода на производството не е правено фактическо възражение срещу установените количества, не са представени показатели от извършеното от дружеството замерване, които да докажат твърдения от него ползван обем, като такива не са ангажирани и в хода на съдебното следствие. Съдът е стигнал до извод, че декларирано от дружеството ползвано количество вода е недоказано, поради което не е налице неправилно определено задължение. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред "Напоителни системи" ЕАД е била открита възможността да оспори отразените в констативния протокол данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на административното и съдебното производства не е правено фактическо възражение срещу установените количества, не са представени показатели от извършено от дружеството замерване, които да докажат твърденията за различен ползван обем. Съдът обосновано е приел, че видно от констативния протокол, правилно е изчислен размерът на дължимата такса на база на максимално разрешено годишно водно количество, съгласно разрешителното и правилно е приел, че механизмът на изчисляване на таксата за водовземане в АУПДВ е съобразен със закона. С оглед гореизложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но при липсата на искане в тази насока, такива не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение