Решение № 13455 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14000/2019 г.

Решение № 13455 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14000/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД), с ЕИК 104518621, чрез адв. Н. Георгиева и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител юриск. Ненков, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 5920 от 14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6498 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Велико Търново по нахд № 1295 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 348 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 541 от 17.09.2015 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв. е отхвърлен. Наред с това, с обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Велико Търново по кнахд № 10035 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360, 00 лв. до пълния предявен размер от 1356, 00 лв. е отхвърлен, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД и разноски в размер на 136, 77 лева за всеки един от исковете в производството по ЗОДОВ. С касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени за сумата над 360, 00 лв. до пълния им предявен размер от по 1356, 00 лв. Твърди се, че в решението на АССГ неправилно са приети за основателни изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения. Неправилно АССГ приема, че предоставеното на Висшият адвокатски съвет право за определянето на минималните адвокатски хонорари, не е съобразено и противоречи на Правото на Европейския Съюз. Релевират се доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по – нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната исковете част и уважаването им в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представят се списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него касационна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната. Претендира разноски, за които представя списък. Решението, предмет на контрол, се обжалва от КЕВР в осъдителната за него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт - НП. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Сочи, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди още, че адвокатската защита по начало е действие, което не е задължително и неизбежно, а по преценка на всяко лице, като се позовава и на съдебна практика на ВАС. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел, че делото е с изключително ниска правна и фактическа сложност и се касае за голям брой еднотипни дела и заплатеният хонорар не е съобразен с това обстоятелство, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платените адвокатски възнаграждения. Твърди още, че неправилно е присъдена и сумата за платения данък ДДС. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер, както и размера на платеното адвокатско възнаграждение и по присъединеното дело. По тези причини се иска отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД. По същество моли да бъде уважена. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. Тази касационна жалба се оспорва от "Електроразпределение Север" АД, по съображения, развити в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендират се разноските, сторени за касационното производство. По делото е постъпила и молба по чл. 248 ГПК подадена от КЕВР на 15.05.2020 г., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 5920 от 14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6498 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. Твърди се, че е недопустимо с присъждането на разноски в двоен размер да бъде възнаградено електроразпределителното дружество за недобросъвестното разделяне на дела, основанието на които е един и същ правопораждащ факт, което има за последица осъждането на КЕВР да заплати два пъти за едни и същи процесуални действия в рамките на едно производство. Позовава се на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, която е категорична, че се заплаща възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби на КЕВР и "Електроразпределение Север" АД. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, а тази на КЕВР – неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът е приел исковете за допустими, а по същество за частично основателни. Направил е извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Позовал се е на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № 348 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред районния съд - Велико Търново и пред АС – Велико Търново "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – Про Мрежи" АД) е заплатило общо сумата от 2712, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. и отхвърлил възраженията в обратна насока, направени от КЕВР. Мотивирано не се съгласил и с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да прецени дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. За основателно обаче съдът намерил направеното от КЕВР възражение за "... прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение", претендирано като вреда в производството по ЗОДОВ. Изложил е съображения, че при процесуалното представителство по НАХД залегналия критерий е чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с наложената имуществена санкция, но тя може да няма паричен еквивалент, поради което е посочено, че хонорарът не може да бъде по-малък от 300 лева. Позовал се на приетото в тази насока в цитираното по – горе тълкувателно решение. Изложил е съображения, че обвързването на адвокатския хонорар с размера на глобата респк. имуществената санкция е в противоречие с изначалните принципи на административното наказване, тъй като градацията на тежестта на санкциите по ЗАНН е дадена с чл. 13, където глобата е средно по тежест наказание и размерът и не е критерий. Съдът се е позовал на двата представени по делото договора за правна защита и съдействие и е съобразил извършените по делата процесуални действия от представляващите "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – Про Мрежи" АД) адвокати. Като взел предвид относимите разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция), направил извод, че заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делата пред районния и административния съд. В допълнение съдът се позовал на приетото по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС и на постановени от Върховния административен съд решения по дела, за да направи извод, че изплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно, поради което следва да бъде намалено до размер от 360 лева за всяка съдебна инстанция по обжалване на НП. За разликата над 360, 00 лв. до предявената сума от 1356, 00 лв. всеки от исковете следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, на "Електроразпределение Север" АД били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на исковете в размер на 136, 77 лв. за всеки един от исковете. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната на исковете част. В редица свои решения по този вид искове ВАС е посочвал, че част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Няма спор в правната теория и в съдебната практика, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение. Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС - Велико Търново. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), правилно е прието от първоинстанционния съд, че са налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Основният спорен въпрос в казуса е свързан с размера на иска и възможността за редукцията му. В тази връзка основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по-нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, претендирано като настъпила имуществена вреда, като "прекомерно". Според настоящия съдебен състав изложените в тази връзка съображения, свързани с броя на проведените заседания по делото и формалното явяване на защитник в касационното производство, най-малко са неприемливи. Видно от приложеното по делото като доказателство кнахд № 10035/2016 г. на АС - В. Търново, явилия се адвокат на дружеството е осъществил не само процесуално представителство, но е изготвил и представил писмена защита, т. е. осъществил е в пълен обем уговореното по договора за правна помощ. Затова и обосновани и правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. Изводите му обаче, че при определянето на възнаграждението, което е оценено като прекомерно, не следва да се отчита материалният интерес, не се споделят от настоящия състав. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/2016 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/2017 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частите, с които е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Велико Търново по нахд № 1295 по описа на този съд за 2015 година на Наказателно постановление № 348 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 541 от 17.09.2015 г., постановено по посоченото дело и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС – Велико Търново по кнахд № 10035 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление. В тези части решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още по 996, 00 лв. за всеки един от исковете, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Велико Търново и пред АС - Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. По отношение на постъпилата молба по чл. 248 ГПК подадена от КЕВР на 15.05.2020 г., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение № 5920 от 14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6498 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г., настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира за основателна и тя следва да се разглежда като част от касационното производство с оглед подадената касационна жалба срещу постановеното решение на първата инстанция преди подаване на молбата. На касационна проверка подлежи решението изцяло видно от изложеното в касационната жалба, поради което не следва да се развива отделно производство по реда на чл. 248 от ГПК, при образувано касационно такова. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло и по изложените съображения по горе, се следва и присъждане на сумата в размер на още 284. 23 лв. за сторените разноски за едно адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по адм. д. № 6498 по описа на Административен съд София - град за 2019 г., а присъдените разноски от 136, 77 лв. по адм. дело № 6497 по описа на Административен съд София - град за 2019 г. следва да бъдат Развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението не се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковите молби (тоест и по присъединеното дело № 6497/2019 г. на АССГ), нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 372, 50 лв. съобразно представените доказателства за извършването им. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява основателно. Ще следва да се присъди размера от 25 лв., представляващи заплатената държавна такса по присъединения иск. Разпоредбата, която регламентира разноските е чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и нормата е категорична, че се заплаща възнаграждение за един адвокат. Безспорно е, че се имуществените вреди в случая са разделени по повод на обжалването на НП пред РС и касационното обжалване пред АС като две искови претенции, но развилото се производството пред АС е едно и следващото се възнаграждение е за един адвокат. Искът е един за имуществени вреди, независимо от броя на съдебните фази в производството по обжалването му, респективно на разходите на адвокат, направени в тях, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, причинени от отменено наказателно постановление, а не от действията по обжалване на решението на районния съд. Страната може да договори високо възнаграждение, но ответната страна има право да направи възражение за прекомерност по силата на закона и в случая то е направено По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че поради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане изцяло на претендираната сума за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, а не както приема мнозинството от съдебния състав. В случая са предявени, разгледани и уважени два обективно съединени иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство не променя горния извод, както и не води до такъв за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна и по втория от тях. Предвид изхода на спора в настоящото производство намирам, че на "Електроразпределение Север" АД се следват и разноски за касационното производство в претендирания размер за адвокатско възнаграждение, поради което КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 720, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им, а не както приема мнозинството от състава - в размер на 360, 00 лв. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение съдия: /Румяна Лилова/