Решение № 10590 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2011 г.

Решение № 10590 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на ДОУИ- Варна против решение № 2557/13.12.2010 г. по адм. д. № 2768/2010 г. по описа на Административен съд- Варна в частта, с която е отменен РА № 0301000031/01.04.2010 г. издаден от ТД на НАП-Варна, потвърден в обжалваната му част с решение № 402/22.07.10 г. на директор на ДОУИ-Варна при ЦУ на НАП, за определени данъчни задължения по чл. 195, ал. 1 ЗКПО за 2007 г. в размер на 499 714, 56 лв. и лихви за забава в размер на 167 478, 65 лв. и за 2008 г. в размер на 1 135, 94 лв. и лихви за забава 235, 72 лв., както и в частта за отменените задължения за лихви на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 ДОПК за 2007 г. в размер на 11 092, 72 лв. и за 2008 г. в размер на 566, 65 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Конкретните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон, в това число и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Република Португалия, във връзка с които е представен отговор сл. п/ка № 3440/16.02.2011 г. от Генералната Данъчна Дирекция, МФ-Португалия по запитване от МФ-България, съдържащ същото тълкуване на СИДДО от страна на данъчната администрация на Португалия във връзка с изплатените суми от българското дружество на португалското дружество, а именно за приложимост на чл. 12 от СИДДО с Португалия. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в тази част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Ню Сий Лоджистикс" ЕАД оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. По отношение на определените данъчни задължения за 2007 и 2008 г. по чл. 195, ал. 1 ЗКПО се поддържа, че съдът правилно е приложил закона като е приел, че третирането на баржата като търговско оборудване е неправилно. Претендира заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява като процесуално допустима касационната жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Безспорно установени са фактите по делото. Ревизираният субект е наемател по договор за "беърбоут чартър" на баржа "Булк Креми 1" с наемодател, португалското дружество - "Капо ноли транспортес маритимос", о. Мадейра. Чуждестранното лице е подало искане за прилагане на Спогодбата между Република България и Португалската република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, по което има постановено становище изх. № 03-42/11337/6.02.2007 г. Органът по приходите при извършване на процесната ревизия е стигнал до извода, че доходът от наем на баржата следва да се квалифицира като доход от авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на чл. 12, § 2, вр. § 3 от СИДДО с Португалия, поради това, че баржата се определя като "търговско оборудване" и доходът е за "използване или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване". Първоинстанционният съд е преценил като неправилен извода на данъчните органи, че заплатеното наемно възнаграждение следва да се квалифицира като доход от използване на търговско оборудване по смисъла на чл. 12, § 3, вр. § 2 от СИДДО с Португалия и е приел, че доходите попадат в разпоредбата на чл. 22, § 1 от СИДДО, тъй като режимът им не е уреден изрично в Спогодбата и независимо от това къде възникват, се облагат с данъци само в държавата, на която е местно лицето, в случая в Португалия. Решението е съобразено с практика на Върховния административен съд - решение № 9258/9.07.2009 г. по адм. д. № 13264/2008 г., мотивите на което са относими към настоящия случай, поради това, че се касае за идентичен казус: изплатени доходи от българско дружество на португалско дружество по договор за "беърбоут чартър", с който същата баржа - "Булк Креми 1", е предоставена от португалско дружество на българско дружество и се ползва на територията на РБългария. При липса на изрична регламентация в СИДДО с Португалия на относимите за спора понятия: договор за "беърбоут чартър" и "баржа", се прилагат легалните дефиниции на понятията от съответните специални разпоредби в Българското законодателство, а именно: Кодекса за търговското корабоплаване - чл. 3, чл. 4 и чл. 199а, съгласно които разпоредби договора "беърбоут чартър" е вид договор за наем на кораб, а "баржата", доколкото представлява несамоходен плавателен съд, предназначен за извършване на дейности, свързани с превоз на товари, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, се определя от българското законодателство като кораб. Съобразно анализираните разпоредби, баржата, която по смисъла на специалните разпоредби се включва в определението за кораб, не може да бъде разглеждана като търговско оборудване и заплащания за нея наем не може да бъде разглеждан като доход от използването или правото на използване на търговско оборудване по смисъла на чл. 12, § 2 от СИДДО с Португалия. Баржата е плавателен съд и в конкретния случай е предмет на договор за беърбоут чартър, поради което заплащаният по него наем на корабособственикът, съставлява доход по смисъла на чл. 22, § 1 от същата СИДДО и подлежи на облагане в държавата, в която получателят е местно лице. Изложените мотиви в решението се споделят от настоящата инстанция, включително и в частта за отменените задължения за лихви, които са свързани с основния спор. По изложените съображения Административен съд Варна е постановил правилно съдебно решение в обжалваната част, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение, което съобразно представената пред ВАС фактура и извлечение по сметка за приведена сума от "Ню Сий Лоджистикс" ЕАД, е в размер на 13 984, 14 лв., определено по т. IV. 5, вр. т. II. 5 от договор от 3.11.2009 г., приложен към административната преписка. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение