Решение № 10387 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), приподписана от юрисконсулт К. Мундова, срещу Решение 1407 от 14.04.2025 г., постановено по адм. д. 863 по описа на Административен съд - Плевен (АС - Плевен) за 2024 г., в частта, с която по жалба на Кооперация Частна производствено търговска кооперация Прогрес , с ЕИК 824130540 (ЧПТК Прогрес , Кооперация/ та) е отменен Ревизионен акт Р-04001523007167-091-001 от 13.06.2024 г. (РА), издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 98 от 11.09.2024 г., издадено от този касационен жалбоподател, в частта му относно непризнато на Кооперацията право на преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2022 г. в размер 123438,24 лв. и е определен корпоративен данък за сумата над 11046,01 лв. до 134484,25 лв. и лихва върху корпоративния данък за сумата над 1438,87 лв. до 17518,07 лв., както и в частта за разноските, с която във връзка с отменителната част на първоинстанционното решение на Кооперацията са присъдени разноски в размер на 11146,63 лв.

1. Втората касационна жалба е подадена от ЧПТК Прогрес , чрез упълномощения адвокат А. Георгиева, срещу Решение 1407 от 14.04.2025 г., постановено по адм. д. 863 по описа на АС Плевен за 2024 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Кооперацията срещу описания в предходния абзац РА, в частта му за установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2022 г. поради увеличаване на финансовия резултат на ЧТПК Прогрес на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО до размера от 98223,79 лв., при общо направено с РА увеличение в размер на 110460,10 лв., заради документално необосновани разходи, както и за разноските, които Кооперацията е осъдена да заплати в размер на 881,32 лв.

В първата касационна жалба, подадена от директора на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, се поддържа становище, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно в обжалваната от този касационен жалбоподател част поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че противно на приетото от съда, към 31.12.2022 г. ревизираното лице е имало непогасени изискуеми данъчни задължения, които се явявали отрицателна предпоставка за осъществяване на фактическия състав, необходим за преотстъпване на корпоративен данък. Направено е оплакване, че първоинстанционният съд не обсъдил наличния по делото акт за прихващане и установяване (АПВ), поради което и направил неотносими към спора изводи, основани на чл. 92, ал. 1, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Поддържа се становище, че приходните органи изпълнили задължението си по чл. 92, ал. 3, т. 2 ЗДДС и чл. 129, ал. 1 ДОПК чрез издаването на цитирания АПВ. Формиран е упрек към извода на съда, че моментът на прихващане на двете насрещни задължения следвало да се определи към 31.12.2022 г. съгласно изрично указаното в чл. 92 ЗДДС. Касационният жалбоподател отбелязва, че доколкото АПВ бил издаден на 09.01.2023 г. погасителният ефект на прихващането настъпвал към тази дата, но не и към по-ранния твърдян от съда момент - 31.12.2022 г., поради което към посочената дата ЧПТК Прогрес имало непогасени изискуеми задължения към фиска. При така изложените аргументи се моли отмяната на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, в това число за разноските, присъдени на Кооперацията и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който да бъде отхвърлено оспорването на РА и в тази част. Наред с това се иска присъждане на сторените в касационното производство разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Тази касационна жалба се оспорва от ЧПТК Прогрес в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен адвокат.

Във втората касационна жалба, подадена от ЧПТК Прогрес , се твърди неправилност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната от този касационен жалбоподател част, поради постановяването му в тази част в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправени са критики към направения от страна на състава на АС Плевен анализ на наличните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Като неверен е определен изводът на съда, че представените договори за аренда не били първични счетоводни документи, доколкото същите съдържали всички изискуеми реквизити по чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч). На преценката на състава на АС - Плевен да не кредитира посочените доказателства, тъй като представлявали частни документи по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), касационният жалбоподател противопоставя довод, че всички първични счетоводни документи са частни такива. Акцентира върху значението на две фактури, в които били отразени одобрени от Кооперацията увеличени размери на арендни плащания по договорите, както и върху приложените доказателства за плащането им по банков път, които не били обсъдени нито в РА, нито в ревизионния доклад (РД). Подчертано е наличието на представени вторични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанските операции, както и на решение на управителния съвет на ЧПТК Прогрес за разрешаване на допълнителните разходи по посочените договори за аренда. Касационният жалбоподател се позовава на редовно воденото счетоводство на ревизираното лице и описаната доказателствена съвкупност, за да обори извода на първоинстанционния съд за липса на документална обоснованост на процесните разходи. Релевира доводи, че по време на ревизионното производство били представени взаимно свързани и непротиворечиви доказателства, които обосновавали декларираните разходи в годишната данъчна декларация (ГДД) на Кооперацията за 2022 г., а допусната техническа грешка в оборотната ведомост била поправена своевременно. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски в хода на двете съдебни производства.

Директорът на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва втората касационна жалба в представен по делото писмен отговор.

В съдебното заседание пред настоящия съд първият касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. Вторият касационен жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба на ЧПТК Прогрес , като моли да бъде уважена и оспорва касационната жалба на директора на Д ОДОП Велико Търново, която моли да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората касационна жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му от всеки от касационните жалбоподатели части на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които този акт в съответните обжалвани части е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледат досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационната жалба на Кооперацията е основателна, а тази на директора на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е неоснователна.

Установено било от първоинстанционния съд, че със спорния РА на ЧПТК Прогрес било отказано право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б ЗКПО за 2022 г. в размер на 123438,24 лв. За обосноваване така формирания извод, приходните органи застъпили тезата, че по отношение на ревизираното лице не били налице предвидените в разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ЗКПО предпоставки, предвид наличието на изискуеми данъчно-осигурителни задължения на Кооперацията към 31.12.2022 г. общо в размер на 131,02 лв., от които - задължение в размер на 130,57 лв., представляващо остатък от дължим данък върху доходи от трудови по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за внасяне за м. 11.2022 г. по Декларация обр. 6, с вх. 15000223199094 от 21.12.2022 г. и лихви в размер на 0,45 лв. Съдът установил, че приходните органи взели предвид извършено прихващане с АПВ 04001522232207-004-001 от 09.01.2023 г. между данък върху добавената стойност (ДДС) за възстановяване по подадена от Кооперацията справка-декларация (СД) по ЗДДС за м. 11.2022 г. и посоченото в предходното изречение задължение за данък по ЗДДФЛ, като в резултат на прихващането бил формиран остатък от ДДС за възстановяване в размер на 15395,62 лв. Последният бил възстановен ефективно на Кооперацията. Приходната администрация отрекла ефектът на прихващането да е настъпил в рамките на 2022 г., като в тази връзка били изложени доводи, че по подадената СД по ЗДДС с вх. 15001944740 от 13.12.2022 г., с деклариран данък за възстановяване в размер на 15525,64 лв., изискуемостта е настъпила на тридесетия ден от подаването й и към този момент било възможно да се извърши прихващане от приходните органи. Наред с това, решаващият административен орган отбелязал, че прихващане може да се извърши и към по-ранна дата към момента, в който вземането на ревизираното лице от бюджета е било изпълняемо, но все още не изискуемо, тоест към датата на АПВ на 09.01.2023 г. Като съобразил направеното на 12.12.2022 г. частично плащане/вноска за данъка в размер на 340,68 лв., данъчните органи установили остатък от задължение за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за м. 11. 2022 г. в размер на 43,49 лв., тоест дори и след подадената през 2023 г. коригираща Декларация обр. 6 за ЧПТК Прогрес се установявало наличие на задължение за данък върху доходи от трудови правоотношения за м. 11.2022 г. в размер на 43,49 лв., което задължение не е внесено към 31.12.2022 г., както и дължими лихви за просрочие в размер на 0,04 лв. Установено било също така от съда, че с РА било извършено увеличение на финансовия резултат за 2022 г. на ревизираното лице, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО със сумата в размер на 110460,10 лв., представляваща декларирани разходи, за които не били представени документи, доказващи основанието за включването им в общите разходи по годишната данъчна декларация и тяхната документална обоснованост.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, в това число при съобразяване на приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито установявания са пресъздадени подробно в обжалваното съдебно решение, съдът приел, че ревизионният доклад (РД) и РА са издадени от компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия, относно РА - в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в писмена форма и съдържание съобразно изискването за реквизитите по чл. 120, ал. 1, т. 1- 8 ДОПК. Приел, че в хода на ревизията органите по приходите попълнили преписката с необходимите доказателства, а при издаването на РА и потвърждаващото го решение не било допуснато съществено процесуално нарушение.

Спорно по делото съдът приел, че е наличието на предпоставките на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, както и наличието на предпоставките за увеличение на финансовия резултат за 2022 г., на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, със сумата в размер на 110460,10 лв., представляваща декларирани разходи. Относно приложението на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО съдът възприел тезата на приходната администрация, че по силата на чл. 104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) две насрещни задължения се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, като приел и че е необходимо съгласие на кредитора по смисъла на чл. 105 ЗЗД по отношение на задълженията за данъци. Достигнал до извод, че администрацията не съобразила разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Приел, че прихващането било възможно да стане и служебно по аргумент от чл. 129, ал. 1 ДОПК. В тази връзка първоинстанционният съд съобразил, че към 31.12.2022 г. ревизираното лице не било внесло данък по ЗДДФЛ в размер на 43,49 лв. и лихви в размер на 0,04 лв., като е имало право на възстановяване на ДДС в размер на 15525,64 лв. В резултат на това достигнал до заключение, че публичните вземания следвало се считат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено тоест по-малкото задължение е било погасено към 31.12.2022 г. Наред с това счел, че направеното прихващане с АПВ от 09.01.2023 г. имало обратно действие, като в тази връзка се позовал на цитирана практика на Върховния административен съд. В допълнение първоинстанционният съд отбелязал, че при установеното от ревизиращите органи едновременното наличие на надвнесени суми към 31.12.2022 г. и публични задължения на значително по-ниска стойност, същите е следвало, съгласно чл. 5 ДОПК, добросъвестно и обективно да изяснят фактите и обстоятелствата за случая при преценката дали ревизираното дружество има право на преотстъпване на корпоративен данък. Намерил, че възпрепятстването от администрацията на преотстъпване на корпоративен данък в конкретния случай не съответства на целта на закона и е в нарушение на принципа на оправданите правни очаквания като проявление на принципа на правна сигурност. По изложените съображения съдът формирал извод, че спорният РА следва да бъде отменен в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък и лихви, произтичащи от непризнато при ревизията право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. в размер на 123438,24 лв.

По отношение на определения с РА корпоративен данък в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат за 2022 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗКПО, със сумата от 110460,10 лв., първоинстанционният съд споделил изводите на приходните органи относно липсата на доказателства за счетоводни разходи в посочения размер. В тази връзка отбелязал, че представените от ревизираното лице договор за преотдаване под наем на земеделска земя от 15.07.2021 г. и договор за пренаемане на земеделска земя от 27.09.2021 г. нямат характеристиките на първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 и ал. 3 ЗСч, обосноваващи направен разход по смисъла на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО. Констатирал, че по делото не били представени фактури, разплащателни ведомости за изплащане на рента, фискални бонове или разходни касови ордери или други първични или вторични счетоводни документи, обективиращи твърдените стопански операции, а договорите представлявали частни документи без достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК.

По гореизложените съображения съдът достигнал до решаващи изводи за отхвърляне на жалбата срещу спорния РА в частта, с която е увеличен финансовият резултат на ЧПТК Прогрес за 2022 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗКПО, със сумата от 110460,10 лв. и за отмяна на РА в частта относно непризнатото право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. в размер на 123438,24 лв. на основание чл. 189б ЗКПО и съответна отмяна на определените задължения за корпоративен данък за сумата над 11046,01 лв. до 134484,25 лв. и за лихва за сумата над 1438,87 лв. до 17518,07 лв. Съдът формирал и диспозитив, с който потвърдил спорния РА в останалата му част, включително в частта относно определения допълнителен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 11046,01 лв. и лихва в размер на 1438,87 лв. При този изход на спора разпределил и отговорността за разноските, като осъдил ЧПТК Прогрес да заплати разноски в размер на 881,32 лв., а приходната администрация съответно била осъдена да заплати на ревизираното лице сума за деловодни разноски в размер на 11146,63 лв.

Решението е валидно, частично недопустимо, а в допустимата част е частично неправилно.

Решението е недопустимо в частта, с която спорният РА е частично потвърден .

По предписанието на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично РА, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.

В конкретния случай първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в едната част за извършено увеличение на финансовия резултат на ЧПТК Прогрес за 2022 г. със сумата от 110460,10 лв., представляваща установени документално необосновани разходи, на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, и е отменил РА в друга част - относно непризнатото право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. в размер на 123438,24 лв., на основание чл. 189б ЗКПО, както и относно определеното задължение за корпоративен данък над 11046,01 лв. и лихви за размера над 1438,87 лв. С посочените две части от диспозитива на решението повдигнатият пред съда спор е изцяло разрешен по същество. Независимо от това с първоинстанционното решение РА е потвърден в останалата му част, в това число и относно определения допълнителен корпоративен данък за 2022 г. в размер на 11046,01 лв. и лихва върху корпоративния данък в размер на 1438,87 лв.

За разлика от предвиденото за решаващия орган правомощие по чл. 155, ал. 2, изр. първо, предл. първо ДОПК, процесуалният закон не предвижда възможност съдът да потвърди РА. При това в казуса с нарочен отхвърлителен оспорването на РА в съответната част диспозитив съдът се е произнесъл по същата част от спора. Следователно, в потвърдителната част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо.

По касационната жалба на ЧПТК Прогрес :

В обжалваната от Кооперацията част, съдебното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК.

Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на оспорването на Кооперацията срещу спорния РА в частта му, с която е увеличен финансовия й резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО до размера, както е заявен в касационната жалба, е направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. С Определение 3529 от 11.10.2024 г. първоинстанционният съд е разпределил коректно доказателствената тежест в процеса, но в хода на производството нито с това определение, нито с друг нарочен акт от закрито заседание, нито с протоколно определение от съдебно заседание, не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. пар. 2 ДР ДОПК - да укаже на Кооперацията, че за някои обстоятелства от значение за (решаване на) делото не сочи доказателства. Това не е сторено и с протоколното определение от 11.12.2024 г., в което е инкорпорирано предходно цитираното от 11.10.2024 г. Въпреки този процесуален подход при постановяване на съдебния акт съдът е възложил на Кооперацията неблагоприятните последици от недоказването, свързани с недоказване на твърдени факти като последица на непредставяне по делото на доказателства първични счетоводни документи, които отразяват претендирани разходи, приети от приходната администрация за документално необосновани. При този подход съдът е постановил решението, предмет на касационна проверка в тази обжалвана от Кооперацията част, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В тази връзка и в съответствие със заявените касационни основания в касационното производство се представят две фактури, издадени от ЗП Е. С. с 330 от 18.03.2024 г. и 331 от 29.03.2024 г., които несъмнено носят белезите на първични счетоводни документи, ведно с извлечение от банкова сметка. Доколкото тези доказателства не са били представени в ревизионното производство и в хода на производството пред АС Плевен, а за първи път към касационната жалба, то недопустимо е да се обсъдят от касационната инстанция и въз основа на тях да се направят фактически установявания. Последното би се явило в нарушение на забраната по чл. 220 АПК и би препятствало правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Ето защо при новото разглеждане на делото в тази част в производството по чл. 226 АПК, тези доказателства следва да се вземат предвид като преки доказателства за документална обоснованост в контекста на защитната теза на ревизираното лице, поддържана във всички етапи на ревизионното производство, а и на съдебното производство, да се обсъдят, вкл. при извършване на проверка установява ли се факта на разплащане по тях въз основа на банковото извлечение, и да се направят съответни им фактически установявания. Първоинстанционният съд следва да има предвид, че при недадени указания в посочения по-горе смисъл, недопустимо е да възлага неблагоприятните последици от недоказването на фактите на страната, към която указанията са били дължими.

По касационната жалба на директора на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП:

В обжалваната от този касационен жалбоподател част, съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което в частта, в която спорният РА е отменен в частта, с която е отречено правото на ревизираното лице на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б ЗКПО за 2022 г. в размер на 123438,24 лв., то следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора първоинстанционният съд е изложил обстоятелствени съображения, за да достигне до извода за незаконосъобразност на РА в тази част.

Неоправдано се поддържа становище от касационния жалбоподател, че към 31.12.2022 г. ЧПТК Прогрес е имала задължение за данъци пречка за реализиране на претендираното право на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. Правилно е възприетото от първоинстанционния съд, че в случая не са били налице твърдените от приходните органи отрицателни материалноправни предпоставки по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО, препятстващи упражняване на правото на преостъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б ЗКПО за 2022 г. Противно на изложените от директора на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП твърдения в касационната му жалба, първоинстанционният съд е обсъдил приобщения по делото АПВ, именно във връзка с което се е позовал и на обратното действие на прихващането, каквато теза последователно е възприета в съдебната практика на Върховния административен съд, на която е направено позоваване в обжалваното съдебно решение.

Правилни и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай органите по приходите е следвало да приложат института на прихващането по такъв начин, че неговият ефект да се прояви преди 01.01.2023 г., от който момент насетне е било възможно да настъпят неблагоприятните последици за ревизираното лице по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО във връзка с възможността да упражни правото си на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО. Посоченото следва от принципа на служебното начало, който задължава приходната администрация да изяснява фактите и обстоятелствата от значение за прилагане на определените в закона облекчения, така и предвид обвързаността им от правилото на чл. 129, ал. 1 ДОПК. Дължимо от приходната администрация е било при упражняване на своите правомощия да действа по такъв начин, че данъчното правоотношение да получи благоприятно за данъчното задълженото лице развитие. Неизвършване от страна на приходните органи на прихващането на установеното действително минимално по размер публично задължение на Кооперацията към 31.12.2022 г. и вследствие на него да бъде обосновано в РА възпрепятстване правото на преотстъпване на корпоративен данък на многократно по-висока стойност, представлява явен израз на превратно упражняване на властнически правомощия. Отричане на правото на преотстъпване на данък в конкретния случай не съответства и на целта на закона. Действително разпоредбата на чл. 167 ЗКПО е императивна, тъй като с нея се регламентира отклонение от общия режим на облагането с данък, а преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби, но предвид фактическите установявания при наличните по делото данни, не може да бъде прието, че Кооперацията е некоректен данъкоплатец. В този смисъл отказът на преотстъпване на корпоративния данък е и в нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

Предвид всичко изложено, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на обжалвания РА в обсъжданата част и го е отменил в тази му част. По така изложените съображения касационната жалба на директора на Д ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП се явява неоснователна, като в тази част обжалваното съдебно решение следва да остане в сила.

Предвид изхода на спора в частта, която е окончателно разрешена с настоящото съдебно решение, доколкото по отношение на приходната администрация намира приложение чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК и заплащането на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от ревизираното лице е надлежно доказано, своевременно направеното искане от ЧПТК Прогрес за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като НАП бъде осъдена да й заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9587,53 лв., съобразно материалния интерес на окончателно разрешената част от спора.

По разноските във връзка с останалата за разглеждане част от спора ще се произнесе първоинстанционният съд съобразно правилото по чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и изр. второ, чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение