Решение № 8140 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2018 г.

Решение № 8140 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, наименована възражение, на Г. Т. Г. от гр. В. срещу решение № 56 от 01.02.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Ботевград", от км. 161+367 до км. 194+164,89, въз основа на одобрен и влезнал в сила подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД-02-15-98 от 16.09.2016 г. на Министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от имоти № 128.240, № 151.1, № 151.22, № 160.1 и № 160.84, вид на територията - горско стопанство, начин на трайно ползване - гори в земеделски земи, намиращи се в землището на с. Л. дол, общ. М., обл. В. В жалбата си жалбоподателят оспорва посоченото по - горе решение само в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение, и не я оспорват в останалите й части. Твърди, че определеното обезщетение не е равностойно, а същото е определено в значително по - намален размер от определения размер за сседни на неговия имот. О. М. съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС на РБ - законосъобразно. Заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на финансите и Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ в частта относно определената оценка на отчуждаваните части от имотите на жалбоподателя. По делото не са представени доказателства за това кога жалбоподателят е уведомен за оспореното решение, което е в тежест за доказване на административния орган, поради което настоящият състав приема, че жалбата е подадена в срок, от страна - адресат на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателят в настоящото производство е съсобственик на имоти, както следва по скица № 128240, № 151001, № 151022, № 160001 и № 160084, намиращи се в землището на с. Л. дол, с вид на територията - горско стопанство и с определен начин на трайно ползване (НТП) на имотите - залесени горски територии. От имотите на жалбоподателя с оспореното решение се отчуждават части, както следва: от имот № 128240, който е с обща площ 35,509 дка се отчуждават - 8,145 дка, за който е определено обезщетение в размер на 8 084 лв.; от имот № 151001, който е с обща площ 8,000 дка се отчуждават - 0,086 дка, за който е определено обезщетение в размер на 81 лв.; от имот № 151022, който е с обща площ 1,632 дка се отчуждава целия - 1,632 дка за който е определено обезщетение - 2 174 лв.; от имот № 160001, който е с обща площ 8,534 дка се отчуждават - 0,007 дка, за който е определено обезщетение в размер на 10 лв.; от имот № 160084, който е с обща площ 12,384 дка се отчуждават - 4,276 дка, за който е определено обезщетение в размер на 6 150 лв. Въз основа на влезнал в сила ПУП - парцеларен план и за изграждането на обект "Модернизация на участък от Път I - 1 (Е79) "М. - Ботевград", от км. 161+367 до км. 194+164,89 е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадено и оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваните части от имоти по пазарни цени съобразно правилата на ЗДС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по съображенията, изложени по - долу. С оспореното решение е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част на имотите на жалбоподателя в размерите, посочени по - горе, като цените са определени по реда на чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС, а именно по Наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии - Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии, поради липса на наличните пазарни аналози - реално извършени сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти. Със заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, представена в законоустановения срок по делото, вещото лице определя пазарна цена, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС, поради липса на предпоставките за приложение на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1, ал. 1, т. 1, 2, 2а и 4 от ДР на ЗДС, а именно липса на установени за територията, в която се намират имотите на жалбоподателя, реално извършени сделки от категорията по § 1а т. 2 от ДР на ЗДС със сходни характеристики на имотите на жалбоподателя. В тази връзка и вещото лице е извършило оценката на имотите по Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. По представената СТЕ се установява, че вещото лице потвърждава напълно оценката извършена в административното производство, като за отчуждаваните части от имотите определя дължимо обезщетение по този метод, както следва: за имот № 128240 - в размер на 8 084 лв.; за имот № 151001 - в размер на 81 лв.; за имот № 151022 - 2 174 лв.; за имот № 160001 - 10 лв.; за имот № 160084 - 6 150 лв. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС "В случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по - малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: т. 3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии". Видно от цитираното при липса на извършени сделки в районната служба по вписванията, какъвто е настоящия случай, тъй като не са установени пазарни аналози, оценката се определя по реда на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. Т. е. оценката е извършена законосъобразно и при наличието на предпоставките за извършване на такава оценка. Самият размер на оценката се потвърждава и от приетата съдебно - техническа експертиза. На второ място неотносимо е възражението на жалбоподателя, че оценката е незаконосъобразна, тъй като съседни имоти са оценени по - високо от неговите собствени. Това е така, тъй като оценката по посочената Наредба се извършва самостоятелно за всеки имот и в зависимост от определени компоненти, които са различни за различните имоти. Не е налице изискване за еднаквост на оценката, тъй като при извършването й се оценяват отделните характеристики на имота/тите, които са съответно различни. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че извършената оценка и определеното обезщетение е съответно на материалния закон и е определено без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е неосноателна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът