Решение № 3286 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2015 г.

Решение № 3286 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община против решение по адм. д. № 6795/2014 г. по описа на Административен съд София -град. Иска отмяна поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Навежда доводи за неспазване на чл. 173 от АПК, защото съдът не може да задължава кмета да издаде исканата категоризация. Решението е постановено при неспазване на чл. 129 и чл. 130 от ЗТ., защото "Пицарела България" ЕООД не е представило всички документи, удостоверяващи правото на стопанисване на обекта. В договора за наем от 20.02.2012 г. няма индивидуализиране на даденото под наем помещение. Наемодателят НДК - Конгресен туризъм ЕАД има право да стопанисва площ от 182 кв. м., но срокът на този договор е изтекъл 2008 г. Разрешението за монтаж № 27 от 6.04.2004 г., считано от 25.09.2003 г. е със срок от три години, изтекъл на 25.09.2006 г. Павилионите по чл. 56 и чл. 62 от ЗУТ поставени върху земя публична общинска собственост подлежат на поставяне въз основа на индивидуален проект и схема за поставяне на преместваеми обекти, одобрена от главния архитект на София и се въвеждат в експлоатация по чл. 23, ал. 4 от Наредбата за преместваеми обекти. След като към момента на депозиране на заявлението "Пицарела България" ЕООД няма правно основание да стопанисва павилиона като туристически обект, не е налице е основание за категоризация. Ответната страна "Пицарела" ЕООД оспорва касационната жалба и твърди, че решението е правилно, защото доводите са във връзка със ЗЗД, а категоризирането не представлява лицензиране и регистриране за извършване на стопанска дейност. Обратното разбиране би нарушило чл. 9 и чл. 14 от ЗОАРАКСД. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 7681/11.12.2014 г. по адм. д. № 6795/2014 г. по описа на АССГ е отменена заповед № СО-РД-09-06-87/31.05.2014 г. като материално незаконосъобразна, а преписката е върната за извършване на категоризация на обекта. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Административният орган се е произнесъл след отменително решение № 528/31.01.2014 г. по описа на АССГ, с което съдът го е задължил да се произнесе отново, но съобразно влезлия в сила Закон за туризма, обн. ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г. Приел, че по новата нормативна уредба няма изискване заявителят да представя схема за разполагане на външните места в заведението. Задължил кмета на общината да обсъди доказателствата за собственост- АПОС № 1599/12.12.2012 г. и разрешение за монтаж № 27/6.04.2004 г., защото в заповед № СО-РД-09-06-101/9.04.2013 г. няма мотиви. Следователно чл. 177, ал. 2 от АПК е неприложим, защото първоинстанционният съд не е задължил с решението си по адм. д. № 4733/2013 г. по описа на АССГ административния орган да издаде заповед за категоризация. Административният орган е бил задължен да спази процедура по новия Закон за туризма и да мотивира новия административен акт, което е изпълнено. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповед № СО-РД-09-06-87/31.05.2014 г. на кмета на Столична община, е незаконосъобразна. Подаденото от ответника заявление вх. № 11323/14.12.2012 г. е за категоризация на заведение за хранене и развлечения с 88 места за сядане, а категорията, за която се кандидатства е 1 звезда . В качеството си на помощен орган по чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗТ ОЕККТО (Общинска експертна комисия за категоризация на туристически обекти) е разгледала отново заявлението и дала указания на заявителя да представи документи, съобразно действащата разпоредба на чл. 129, ал. 1 от Закона за туризма. Не е допуснато нарушение, защото предходните указания, които са давани от комисията относно необходимите доказателства са от 17.01.2013 г., т. е. преди влизане в сила на ЗТ на 26.03.2013 г., а съдът е задължил произнасяне по новия ЗТ. Като е приел, че има нарушение на дадените указания от съда с предходното съдебно решение, съдът е направил необоснован правен извод. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗТ изброява необходимите документи, които трябва да бъдат приложени към заявлението за категоризиране, като по т. 6 задължително трябва да се представи документ за собственост на обекта или копие от договор за наем или друг договор, от който да е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта. Неправилно съдът приема, че указанията са изпълнени с представянето на акт за публична общинска собственост и договори за наем от 25.09.2003 г. между Столична община и НДК, изтекъл на 25.09.2008 г. и договор от 21.02.2012 г. между НДК "Пицарела България" ООД. В производството по категоризация на туристически обект, административният орган е длъжен освен да събира доказателства и да направи анализ дали те доказват условия за извършване на туристическа дейност, както изисква в случая чл. 129, ал. 1, т. 6 от ЗТ. След като собственикът на имота е Столична община, договорът за наем следва да е със Столичната община, а такъв няма. В чл. 17 от договора от 25.09.2003 г. изрично е посочено, че наемателят Национален дворец на културата няма право да предоставя наетия терен на други лица без съгласието на наемодателя Столична община. Съгласие от Столична община за пренаемане на терена от "Пицарела България" ООД за периода от 20.02. 2012 г. до 19.03.2017 г. не е давано- виж л. 51 от делото. Посоченото обстоятелство е достатъчно, за да бъде обоснове законосъобразност на отказа за категоризация на обекта, тъй като условията по чл. 129 от ЗТ са кумулативно дадени от законодателя. Мотиви в този смисъл са изложени в протокола от 23.04.2014 г. на Общинската комисия по категоризация на туристическите обекти- л. 53 и 54. Освен това издаденото разрешение за монтаж № 27/06.04.2004 г. по чл. 56 от ЗУТ е с изтекъл срок още на 25.09.2006 г.- л. 52. Не е изпълнено условието по чл. 129, т. 7 от ЗТ за представяне на документ удостоверяващ законността на обекта. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за двете инстанция в размери по 480 лева. Представени са договор за правна защита и съдействие от 15.01.2015 г., списък на разноски, преводно нареждане, справка от UniCredit Bulbank за получен междубанков превод по сметка на адвокат Монева от 6.11.2014 г. и 28.01.2015 г. С отговора по касационната жалба не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид изхода на спора разноските следва да бъдат присъдени. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение