Решение № 7740 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - София срещу решение 2386/06.12.2021 г. по адм. дело 2241/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-160-6500/16770 от 05.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която на В. Балтаджиев е отказано изплащане на субсидия в общ размер на 6239,46 лева и са наложени санкции за бъдещ период, както следва; СП (основна) - 2833,40 лв. и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган по цитираното заявление при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорения акт. Претендира се присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции ведно със заплатена държавна такса. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът В. Балтаджиев, чрез пълномощника си адв. Г. Пукнев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения представени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждения съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.02.2022 г. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е постановения с Уведомително писмо изх. 02-160-6500/16770 от 05.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ отказ по заявлението на В. Балтаджиев за подпомагане за кампания 2019 г. и наложените санкции за бъдещ период. Решаващият съд приема, че същото е издадено от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, съгласно чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и представената от него заповед 03-РД/715/27.06.2017 г. Административният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма, но същият е немотивиран, при липса на посочени фактически и правни основания за неговото издаване в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е възприел, че в акта е разпоредено редуцирането (отказът) на субсидии по 6 мерки и схеми в общ размер на 6239,46 лв., и са определени санкции за бъдещ период на основание чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията в размер на 2833,40 лв. Доколкото обаче в административния акт в Таблица 1 Оторизирани суми (в лева) са посочени единствено размерите на исканите суми, намаленията и оторизираните суми по схеми и мерки по пададеното заявление, а в Таблица 2 Извършени плащания (в лева) размерите и датите на извършени плащания по посочените схеми и мерки, и е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 г. на Комисията за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период, както следва: СП (основна) - 2833,40 лв., и доколкото от дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не може да се установи какви са фактическите основания за постановяване на акта, законосъобразен е изводът на решаващия съд, че постановения частичен отказ за финансово подпомагане и наложените санкции за бъдещ период, противоречат на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. Тези пороци не могат да бъдат преодоляни чрез посочване на фактически и правни основания в съдебно заседание пред първа инстанция, нито чрез посочването им от касатора пред настоящата касационната инстанция. Съдът правилно приема, че независимо от приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-агрономична експертиза, доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод за правилността и законосъобразността на уведомителното писмо, поради липсата на конкретни съображения за намаляването на финансовото подпомагане по заявените схеми и мерки и ведно с наложените санкции и способа на тяхното формиране. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ и наложени санкции спрямо конкретния адресат. Протоколите от проверките са част от доказателствата по преписката, същите нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен протокол с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези протоколи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за разпоредените в акта санкции. При тези факти, неоснователни се явяват изложените в касационната жалба твърдения, че приложените по преписката автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 и извършената проверка на място представляват мотиви към административния акт на основание ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ с което е прието, че мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Доколкото в настоящия случай процесното Уведомително писмо не съдържа конкретно препращане към някоя от проверките, нито се позовава на някое от цитираните от органа доказателства, то не може да се възприеме, че е налице визираната в ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ хипотеза. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция, предявена от ответника по касация, доказана в размер на 750 лева действително заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна помощ от 04.02.2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,