Решение № 12795 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2014 г.

Решение № 12795 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Галя Донкова Ангелова-Терзийска, подадена чрез адв. Христо Христов, против решение № 4627/07.07.2013 г. по адм. д. № 1811/2013 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 25-ти състав. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При правилно установена фактическа обстановка, съдът приема необоснования извод, че наложената принудителна мярка спрямо касационния жалбоподател не е нищожна, а унищожаема и не е обжалвана в законоустановения срок като такава. От доказателствата е видно, че ПАМ е била обжалвана пред кмета на Столична община - район Слатина. Възразява, че "Център за градска мобилност" ЕООД е търговско дружество, а не административен орган, който има права да извършва контрол върху паркирането. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендира заплащането на разноски за двете инстанции по представен списък. Ответникът по касационната жалба - Столична община, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Каменова. Оспорва касационната жалба. Твърди, че ищцата не е обжалвала ПАМ, а е подала възражение срещу съставения й акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е частично основателна. Основателно е оплакването за нищожност на устната заповед за прилагане на ПАМ - "принудително преместване на лекия автомобил на ищцата" и като следствие от това -доказаност на предявения иск. Представените по делото заповеди на кмета на Столична община и на директора на Столичния инспекторат установяват, че контролните функции на СИ са единствено върху неправилно паркираните МПС в обектите на зелената система на СО. Заключението на експертизата установява, че автомобилът се е намирал в частен имот на жалбоподателката. Поради това, че е наредено преместване на автомобила и от това място, издадената заповед /устна/ за налагане на ПАМ е нищожна. Искът за имуществени вреди е доказан, а за неимуществени вреди е завишен. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Предмет на разглеждане пред Административен съд - София-град са предявени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с които Галя Ангелова-Терзийска е поискала да бъде осъдена Столична община да й заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нищожен административен акт - принудителна административна мярка от 16.12.2011 г., разпоредена с устна заповед на инспектор от Столичния инспекторат за принудително преместване на личния й автомобил марка "Опел". Претендирани са имуществени вреди в размера на 38,57 - 35 лева - платена такса за евакуиране на автомобила и 3,57 лева - за таксиметров превоз до наказателния паркинг на СО и имуществени вреди в размер на 2000 лева, представляващи обезщетение за причинени вследствие на принудителната административна мярка отрицателни емоции и изживявания, които са се отразили негативно на психиката на ищцата и са й създали социален дискомфорт за известен период от време. Съдът е отхвърлил предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На основание чл. 204, ал. 3 АПК е разгледал в хода на производството възражението за нищожност на ПАМ и е приел, че оспорваната принудителна административна мярка е постановена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 120 НОДТСО и на основание Заповед № РД-09-631/13.04.2010 г. на кмета на СО и Заповед № РД-09-СИ-302/01.11.2011 г. на директора на Столичен инспекторат. Сочените от ищцата пороци, а именно, че на 16.12.2011 г. лекият й автомобил е бил принудително преместен от мястото, където е бил паркиран в УПИ ХХ-881, кв. 26, ж. к. "Гео Милев", който не е част от зелената система на СО, могат да обосноват незаконосъобразност, но не и нищожност на оспорваната принудителна административна мярка. Съдът е приел, че не е налице процесуалното нарушение, което да е толкова съществено, че на практика да доведе до липса на волеизявление и последваща от това нищожност на акта. Доколкото не са налице предпоставки за прогласяването й за нищожна, съдът е приел, че жалбата на Галя Ангелова-Терзийска е неоснователна. Решението е правилно, като основано на правилно установена фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че на 16.12.2011 г. лек автомобил марка "Опел" с ДК, собственост на ищцата и съпруга й, е бил принудително преместен от мястото, на което е бил паркиран, на специализиран паркинг на територията на Столична община. Не е спорен и фактът, че принудителното преместване е станало на основание устно разпореждане на служител на Столичния инспекторат. На ищцата е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 11-ЗС-4776/16.12.2011 г. В заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза е посочено, че мястото, на което е бил паркиран процесният лек автомобил, представлява незастроена дворна площ, не е озеленена площ и не е отредено за парк или градина. От приложения по делото нотариален акт се установява, че имотът е собственост на съпруга на ищцата. Имотните граници на поземления имот не са материализирани на място. С разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредбата за организация на движение на територията на СО /НОДТСО/ е въведена изрична забрана за движение, престой и паркиране на ППС върху тротоари, в паркове, градини, зелени площи, пешеходни подлези, детски и спортни площадки, територията на детски ясли, детски градини и училища. За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения разпоредбата на чл. 118 НОДТСО предвижда възможност за прилагане на принудителни административни мерки, включително преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощеният от него водач, при наличие на предпоставките, установени в т. 1 и т. 2. Дейността по принудително преместване на неправилно паркирани ППС се осъществява от служби за контрол, определени с писмена заповед № РД-09-631/13.04.2010 г. на кмета на СО, приложена по делото. В изпълнение на цитираната заповед, директорът на Столичен инспекторат е определила поименно длъжностните лица, които могат да нареждат принудително преместване на неправилно паркирани МПС. В заповедта са определени правомощията на разпоредилия се за процесното репатриране на лекия автомобил - Петър Маринов Зиновиев, ст. инспектор при СО ''Столичен инспекторат'', а именно - да осъществяват контрол по спазване на разпоредбите за навлизане, преминаване и паркиране в обектите на зелената система на СО, както и да нарежда принудително преместване на неправилно паркирали МПС. Характерът на зелената система на СО и нейния териториален обхват са определени в Закона за устройството и застрояването на Столична община. В чл. 10, ал. 1 от закона е посочено, че зелената система е съвкупност от съществуващите и предвидените озеленени площи в градския и околоградския район, както и рекреационните гори и горите в защитените територии. В чл. 6 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община е предвидено задължение за директора на Дирекция "Зелена система" да организира създаването и поддържането на публичен регистър на зелените площи. В този смисъл съответният инспектор в Столичния инспекторат е бил длъжен да провери в регистъра на зелените площи дали имотът, в който е паркиран автомобилът, се намира в границите на зелената система на СО. Вещото лице е посочило в заключението си, че мястото, откъдето е бил репатриран автомобила, представлява част от дворна площ, около която не е поставена ограда. Длъжностното лице е преценило характера на имота само по неговия външен вид, без да провери дали са налице законовите предпоставки за включване на имота в границата на зелената система на СО. Това определя материалната незаконосъобразност на неговите действия. Правилно съдът е посочил, че издадената и изпълнена ПАМ е незаконосъобразна, но тя не е била обжалвана в законоустановения срок. Не са налице основания, за да се приеме, че наложената ПАМ е нищожна поради липсата на компетентност. Безспорно е, че старши инспекторът при СО е имал компетентност да налага ПАМ в териториалния обхват на зелената система на СО. Той не е извършил надлежната проверка в публичния регистър на зелените площи на СО и на предпоставките, уредени в Закона за устройството и застрояването на Столична община, за да изясни дали процесният имот е бил част от тази система. Неспазването на законоустановения ред за налагане на ПАМ е довело до издаването на незаконосъобразен административен акт, който поради необжалването му, е влязъл в сила. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,