Решение № 5805 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16398/2010 г.

Решение № 5805 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16398/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Върховният административен съд в състав: председател: Нина Докторова, и членове: Галина Карагьозова, Добринка Андреева, с участието на секретар-протоколиста Татяна Щерева разгледа административно дело № 16398 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, IV отделение, докладвано от съдията Добринка Андреева. Производството е по чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Сигнум" - ЕООД, със седалище Пловдив, представлявано от управителя Валентин Василев Христов, подадена чрез адв. С. Стефанова, с която оспорва разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.), издадена от Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г., в сила от 14.04.2000 г.; изм., бр. 48 и 105 от 2002 г., бр. 68 и 105 от 2003 г., бр. 1, 21, 34, 59 и 93 от 2006 г.; попр., бр. 99 от 2006 г.; изм., бр. 57 от 2007 г., бр. 20, 40 и 53 от 2008 г. и бр. 94 от 2009 г.), задължаваща собственика на превозното средство при промяна в регистрацията да представи документи за създаване на стопанския субект и за идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, съответно единен идентификационен код (ЕИК). С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената разпоредба поради противоречие на нейния текст с чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, който е нормативен текст от по-висок порядък. Мотивирани са съображения за несъответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Жалбоподателят прави искане да бъде отменен като незаконосъобразен оспореният текст от подзаконовия нормативен акт. В о.с.з. на ВАС, представляван от адв. Стефанова, поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Сапунджиев и в писмена защита оспорва жалбата с доводи за неоснователност на оспорването, с искане да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за основателност на искането за отмяна на оспорения текст по съображения, че чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000 г. на министъра на вътрешните работи противоречи на материалноправната норма от по-висока степен, а именно на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър. Предлага жалбата да бъде уважена. За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд прие за установено следното: По допустимостта на жалбата С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК са посочени предпоставките, при наличието на които се приема, че лицата имат право да оспорват подзаконов нормативен акт. Такова право имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е подчинен на нормите на оспорената наредба като собственик на моторно превозно средство, регистрирано на търговското дружество, чийто собственик на капитала е. Подзаконовият нормативен административен акт засяга интересите му и поражда за него задължения във връзка с изискванията за промени в регистрацията на моторните превозни средства, поради което той има правен интерес от обжалването му. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което жалбата е допустима. По основателността на жалбата С жалбата е оспорен текст от Наредба № I-45 от 2000 г., издадена от Министерството на вътрешните работи, която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК. С разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗДвП законодателят е делегирал правомощие на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната да определи с наредба реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях. Горното обосновава извод, че министърът на вътрешните работи е имал материалната компетентност по смисъла на чл. 76, ал. 1, предл. 2 АПК да издаде оспорения акт, като с него е определил реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Нормативният административен акт е валиден - издаден от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма. Възраженията за незаконосъобразност на оспорения текст от наредбата са основателни предвид следното: Оспорената разпоредба е част от раздел II на наредбата, регламентиращ промени в регистрацията на моторните превозни средства, включително относимата за случая регламентация на набора от документи, които следва да бъдат представени от собствениците на МПС при промяна в регистрацията на МПС. С оспорения текст на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000 г. министърът на вътрешните работи (в редакцията доп. в ДВ, бр. 94 от 2009 г.) е задължил собственика на превозното средство при промяна в регистрацията да представи документи за създаване на стопанския субект и за идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, съответно ЕИК (Единен идентификационен код). Същевременно Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г., с много изменения, последните от които в ДВ, бр. 44 от 2009 г. и ДВ, бр. 101 от 2010 г.), чийто предмет е да уреди търговската регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него, в чл. 23, ал. 1, регламентиращ Единния идентификационен код, е посочил, че Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието определя единен идентификационен код, наричан "ЕИК", задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър, както и в случаите по глава втора "а" на този закон. С втората алинея законодателят е регламентирал, че Единният идентификационен код се определя при първоначалното вписване в търговския регистър и остава непроменен до заличаването, а с третата - че начинът за формиране на ЕИК се определя с отделна наредба. Относимият за настоящия случай текст на ал. 4 от същата норма изрично посочва, че ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Тази разпоредба е част от глава втора, уреждаща регистърното производство, и за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 22 ЗТР вписването и заличаването на обстоятелства от търговския регистър се извършват чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в търговския регистър, а обявяването им се извършва чрез пренасяне на съдържанието на представения акт в търговския регистър във формат, подлежащ на автоматизирана обработка. Съпоставката на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000 г. на министъра на вътрешните работи и на чл. 23, ал. 4 ЗТР води до еднозначния извод, че разпоредбата на наредбата противоречи на тази от закона. Този извод се налага, тъй като според чл. 15, ал. 1 от наредбата при промяна в регистрацията собственикът на превозното средство представя набор от документи, изброени в десет точки, като оспорената норма - т. 3, задължава собственика - юридическо лице, да представи писмени доказателства за създаването на стопанския субект, както и такива за идентификационния код по регистър БУЛСТАТ, съответно ЕИК. Въведеното с оспорения текст изискване е незаконосъобразно, тъй като директно противоречи на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, която забранява на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени функции, и на банките в хипотезата, когато е посочен ЕИК, да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Законът е нормативен акт от по-висока степен. Наредбата не може да съдържа разпоредби, които противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, тъй като съгласно императивното изискване на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове нормативният акт следва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен. Налага се извод за материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба и твърденията на ответника за противното не намират опора в закона. Неоснователен е доводът на ответника, изведен от § 4, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) на преходните и заключителните разпоредби на ЗТР за липса на посоченото по-горе противоречие. Тази разпоредба регламентира задължението на търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. и по аргумент от чл. 9, ал. 3 ЗНА е неотносима към спора. Тя определя еднократно задължение на търговците за пререгистрация, а настоящият случай, по аргумент от чл. 1а ЗНА, касае задължения за вече регистрирани търговци, т.е. общо правило за поведение, имащо нееднократно действие. Възраженията на ответника не обосновават извод, различен от изведения, а именно, че обжалваният подзаконов нормативен акт в оспорената част противоречи на норми от по-висок ранг, т.е. е постановен в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА, изискващ съответствие на нормативния акт с Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен. Тук следва да се допълни и че съгласно чл. 4, ал. 1 КРБ Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. При този анализ след извършената цялостна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на отменителните основания по чл. 146 АПК и извод за наличие на това по чл. 146, т. 4 АПК ВАС преценява разпоредбата чл. 15, ал. 1, т. 3 от оспорения нормативен административен акт за незаконосъобразна, а жалбата срещу нея за основателна. По изложените съображения разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000 г. на министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен. При този изход на спора искането на оспорващия за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно по арг. от чл. 143, ал. 1 АПК. Тази страна чрез представляващия я адвокат в жалбата и в о.с.з. е поискала присъждане на разноски. Ответникът, предвид липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, следва да бъде осъден да му ги заплати в пълния доказан размер общо на 1288 лв., видно от приложените на л. 16 от настоящото дело адв. пълномощно и на л. 20 фактура, установяващи, че сумата 1200 лв. е действително внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат, както и държавна такса - 50 лв., банкова такса за внасяне на д. т. - 5,50 лв., такса за удостоверение от ТР - 7 лв., такса за обнародване в ДВ - 20 лв., и банкова такса - 5,50 лв., съобразно представения списък с приложенията на л. 61 - 65 от делото. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,