Решение № 500 от 5.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1715/2012 г.

Решение № 500 от 5.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1715/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от защитата на подсъдимия М. М. Р., срещу въззивна присъда № 228/05.07.2012 г., постановена по ВНОХД № 1642/2012 г. от Софийски градски съд. С първоинстанционната присъда на Софийски районен съд, постановена по НОХД № 9538/2010 г., подсъдимият М. Р. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК. По протест на прокурора въззивният съд е отменил тази присъда и вместо нея е постановил друга, с която е признал подсъдимият М. Р. за виновен в това, че на 16.05.2010 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,25 промила - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е "пробация" с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК всяка една с продължителност от дванадесет месеца. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. не се явява, редовно призован. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за недопустимост на касационната жалба, алтернативно и неоснователност на същата, ако бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Касационната жалба е недопустима и не може да бъде разгледана по същество, поради следното: Пределите на касационна проверка са очертани от разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК, изрично визираща, че касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Пределите, в които касационната инстанция дължи произнасяне, се определят от жалбоподателя или от прокурора чрез посочване в съответните процесуални документи (жалба/протест) от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. Предвидена е възможност за допълнение към жалбата или протеста с доводи в подкрепа на вече заявени в тях касационни основания, което може да се направи до даване ход на делото - чл. 351, ал. 3 от НПК. В конкретния случай подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на цитираните процесуални норми. Лаконично, изразено само в едно изречение, е направено заявление, че "при постановяване на присъдата въззивният съд е нарушил закона и е допуснал съществени процесуални нарушения". Отправеното искане е касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК или на основание чл. 354, ал. 3 от НПК да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане. Липсата на конкретни данни, които да подкрепят претендираните от жалбоподателя касационни основания не е преодоляна и в рамките на предоставената от закона възможност по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, макар в самата жалба изрично да е посочено допълване на същата. Разбира се, следва да се припомни, че използването на тази възможност от страната, инициирала касационното производство, все пак предполага вече налични доводи и аргументи, изложени в жалбата/протеста, които се е нуждаят от допълване. Иначе казано, бланкетната жалба, подадена от името на подсъдимия, не може да определи рамките на касационната проверка и осуетява възможността касационната инстанция да изпълни задълженията си по чл. 354 от НПК за проверка на атакувания съдебен акт. Разглеждането на такава касационна жалба би означавало третата инстанция да извърши служебен контрол и да предполага какви са доводите на жалбоподателя и да дава отговор по тях. Поради липса на надлежно сезиране на Върховния касационен съд, жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство да се прекрати. С оглед на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,