Решение № 10067 от 9.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ), подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. Байчева, против Решение 492/11.10.2021 г. постановено по адм. дело 1022/2020 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменен по жалба на ЕТ Г. Кръстев - РОЛ издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 11/311/00639/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8827 от 13.08.2020 г., издаден от Изпълнителния Директор на ДФ Земеделие , и са присъдени разноски в полза на едноличния търговец в размер на 7 251 лева. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно съдът е приел приложимостта на чл. 27 ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и произтичащото от това задължение за издаване на Решение за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), при несъобразяване с характера на констатираните нарушения, които не могат да се квалифицират като такива по чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В този порядък счита, че се касае до неизпълнение на договорни задължения, поради което и правилно е издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК съобразно правилото на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП. Аргументи за това се черпят и от разпоредбата на чл. 37 ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 37 ал. 1 от Закона за държавната помощ /ЗДП/. Настоява също така и че дори и да се приеме обратното, при наличието на материално правните предпоставки, не може да доведе до отмяна на акта само на това основание. В тази насока се навеждат и доводи, че дори и да се приеме становището на съда относно вида на акта и процедурата по неговото издаване в случаи като процесния, то така допуснатото нарушение на административно-производствените правила не може да се квалифицира като съществено и водещо до отмяна на индивидуалния административен акт. Подробни съображения са развити в касационната жалба, поддържани в проведеното открито съдебно заседание от адв. Байчева. Настоява за отмяна на решението и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответната страна ЕТ Г. Кръстев РОЛ , чрез процесуалния си представител адв. Петрова, в писмен отговор и депозирано становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Същите се поддържат в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 11/311/00639/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8827 от 13.08.2020 г., издаден от Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл.46, ал.1 и ал. 2 във вр. с неизпълнение на чл. 16 ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. /наричана по-долу само Наредба 30/11.08.2008 г., бел.моя/, във връзка с неизпълнение на чл. т.4.12 и т. 4.18 от Договор 11/311/00639 от 03.11.2014 г. и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 298 317,87 лева на основание чл. 3 ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. От фактическа страна съдът е приел, че: По повод подадено заявление за подпомагане е сключен съобразно заложените показатели за неговата жизнеспособност, вкл. и подписания от кандидата бизнес-план, Договор 11/311/00639/03.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности от програма от ПРСР 2007-2013 г., към която в последствие са подписани и два Анекса, съответно на 10.05.2015г . и 24.09.2014 г. Одобреният проект е Изграждане на къща за гости за интегриран селски туризъм в гр. Априлци . По проекта са извършени две плащания авансова плащане в размер на 182 455 лева и в последствие 115 862,87 лева, или общо в размер на 298 317,87 лева. При извършена проверка на място в след плащане в периода 18.06.32019 г. 25.06.2019г., 1. Неизпълнение на т.4.12 и т. 4.18 от Договор 11/311/00639 от 03.11.2014 г., сключен между ДФЗ и ЕТ във вр. с чл. 16 ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. неизпълнение на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана за три пълни финансови години 2016 г.; 2017 г. и 2018 г., което не съответства на постигането на целите на мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2007 г., определени в Наредба 30 от 11.08.2008 г. /нарушение по т.30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./, като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи (в случая изпълнението е посочено в размер на 11,24 %), съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия периоди и времетраенето на нарушението е продължило две или повече финансови години; 2. Неизпълнение на 4.12 и т.4.18 от Договор 11/311/00639 от 03.11.2014 г., сключен между ДФ Земеделие и ЕТ, доколкото в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план /БП/ е залегнало разкриване на 3 /три/ работни места, а било констатирано, че за период от една финансова година /2016 г./ средното изпълнение на заетост е под 50 % спрямо заложената такава в бизнес плана, т.е. не са създадени посочените в бизнес плана брой работни места /нарушение по т.18 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./ - ползвателят по мярка 311 не е спазил параметрите, залегнали в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил съществуващите работни места, което нарушение не засяга подпомаганата дейност в цялост, до две финансови години е, като за 2017 г. и 2018 г. задължението е изпълнено. С писмо, изх. 01-6500/8827 от 12.11.2019 г., Изпълнителния Директор на ДФ Земеделие е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ във връзка с тези констатации след проверка за изпълнението на сключения между жалбоподателя и фонда договор 01/311/00639 от 03.11.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности по програма от ПРСР 2007-2013 г., подробно е описал същите и е предоставил възможност на едноличния търговец, в 14-дневен срок да изложи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Такова е постъпило в указания срок. Последвало е издаването на процесния АУПДВ. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Прието е, че по делото безспорно е установен фактът на нарушенията по т. 4.12 и т. 4. 18 от Договора, поради неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи за три поредни финансови години, при процент на изпълнение под 20 %, и неизпълнение на задължението за разкриване на три работни места през 2016 г., с което е осъществен фактическия състав на чл. 16 ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. За да отмени акта като незаконосъобразен, първостепенният съд е изложил следните мотиви: Неправилно подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е установена с АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Този свой извод съдът е обосновал с тълкуване на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, вкл. и това, сторено в цитирани от него решения на Върховния административен съд /ВАС/. Според него ал. 7 на чл. 27 е приложима само в случаите, когато не е налице нарушение по ал. 6, а заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнението на проекта. Прилагането на процесуалните правила, регламентирани в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, изисква правилно определяне на нарушението по материалния закон. В случая административният орган не е приложил правилно материалния закон, тъй като не е констатирал нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Изложение са съображения и във връзка с приложението на § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн. в ДВ бр. 2/2018г.) във вр. с § 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и изтекъл период на мониторинг към датата на откриване на административното производство. Прието е, че нормата на чл. 75 ал. 2 от ЗУСЕСИФ не изключва приложението на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП в случаи като процесния. Така допуснатото нарушение относно видна на акта и реда за неговото издаване е квалифицирано като съществено засягащо материално-правните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им в закона. С тези мотиви АУПДВ е възприет като незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. За яснота следва да се посочи, че към настоящият момент ЗУСЕСИФ е с променено наименование на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, което ще бъде използвано по-долу в това изложение. Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, свързани с допуснатите при издаването му съществени нарушения на административно-производствените правила. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 13.08.2020г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, съставляваща норма в специалния закон ЗПЗП по смисъла и на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП. Чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП като процесуална норма, има незабавно действие считано от влизането й в сила, при липсата на преходна и заключителна разпоредба по смисъла на чл. 34 от Указ 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с която да са уредени заварените и неприключили до този момент производства. Или неточно първостепенният съд се е позовал на § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн. в ДВ бр. 2/2018г.) в аспекта на § 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ и констатиран изтекъл период на мониторинг към датата на откриване на административното производство. § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП урежда единствено и само прилагането към заварените към влизането в сила на това изменение на ЗПЗП (обн. в ДВ бр. 2/2018г.) висящи правоотношения или спрямо юридическите факти, започнати но недовършени при действието на изменения акт, в унисон с посочения текст на Указ 883 от 1974г., но няма отношение към изменението на ЗПЗП сторено със ЗИД на ЗПЗП обн. в ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., с което именно се въведоха разпоредбите на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Съществено е, че съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Видно от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП 954-01-36/31.05.2019 във връзка с приемането на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, във връзка с прякото приложение на регламент Регламент 1306/2013 с приемането на новите алинеи 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП законодателят е целял именно ясно разграничение на случаите, в които е констатирана нередност като основание за налагане на финансова корекция, от тези, при които е констатирано неизпълнение на други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В първата хипотеза /тази на нарушение по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент 1303/2013/ той е регламентирал, че се налага финансова корекция с решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ. В останалите случаи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с АУПДВ. Или противно на становището на касатора, хипотезите са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. Следва да се посочи и че нередностите от страна на бенефициерите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. не са изключени от обхвата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. В обобщение разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща още към момента на откриването на административното производство по издаването на процесния АУПДВ /30.10.2019г./, а и към датата на издаването му и с оглед незабавното действие на процесуалния закон по време, при липсата на конкретна норма, която да изключва това принципно разрешение, тя е следвало да бъде съобразена от административния орган. По повдигнатите в касационната жалба възражения, че същите не попадат в приложното поле на някоя от хипотезите на чл. 70 ал. 1 т. 1 -7 от ЗУСЕСФИ, касационната инстанция съобрази следното. В конкретиката на казуса конкретните нарушения, констатирани от административния орган са свързани вкл. и с неизпълнение на залегналите в бизнес плана показатели за приходите от подпомаганата дейност /изпълнение средно аритметично за проверяваните години по-малко от 20 %/ и неизпълнение на показателите относно брой заети лица /изпълнение под 50 % за една финансова година/. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3, предл. първо, т. 4 и т. 7 ЗУСЕФСУ, финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следните основания: т. 3, предл. първо за нарушаване на принципа по чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. за добро финансово управление; т. 4. за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и т. 7. за неизпълнение на одобрени индикатори. Същественото е, че според чл. 2 от Наредба 30/2008 г. по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане цели на мярката, а те са: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Тези цели са в унисон и с дефинираните такива в чл. 4 § 1 от Регламент 1698/2005, който съдържа общите разпоредби за функционирането на ЕЗФРСР за програмен период 2007 2013 г., които цели е предвидено да се изпълняват посредством четирите оси, определени в дял IV на същия регламент, една от които Ос 3 Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика . В случая на касатора е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяването на проект 11/311/00639 от 13.05.2013 г. изграждане на къща за гости за интегриран селски туризъм в гр. Априлци, община Априлци. В изпълнение на чл. 16, ал. 1 от наредбата кандидатът е представил бизнес план по образец за период от 10 години. В таблица 2 към раздел IV от бизнес плана са посочени приходите от продажба на услуги 75 336 лева за 2016 г., 77 088 лева за 2017 г. и 78 840 лева за 2018 г. В таблица 5 от бизнес плана е посочен броят на заетите в дейността лица /персонал/ 3 лица /1 лице заето с управленска дейност и 2 лица производствен персонал/. Съгласно ал. 2 на чл. 16 бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Безспорно договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от наредбата, а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в § 1, т. 6 ДР - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението в т. 26 - запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. От изложеното следва, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите и в частта му относно броя на заетите в производствената дейност лица се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т. е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. Неизпълнението на посочените индикатори следователно обосновава извод за това, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент 966/2012 относно финансовите правила, отм. /както междувпрочем изрично е приел и касаторът в оспорения АУПДВ/, съответно в чл. 33 от Регламент 2018/1046 /Финансов регламент /, както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент 1083/2006 на Съвета /Регламент 1303/2013/, което се субсумира както в приложното поле на чл. 70 ал. 1 т. 3 предл. първо, така и на това на т. 7 от ЗУСЕФСУ. Що се касае до приложното поле на чл. 70 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ, свързван с нарушаване изискванията за дълготрайност на операциите , така както същият е регламентиран в приложимата към казуса разпоредба на член 72 § 1 б. б предл. второ от Регламент 1698/2005 (относно приложимостта му е отговорът на първи въпрос, даден в Решение на Съда (десети състав) от 8 май 2019 година по дело C-580/17). Всъщност липсата на разкрити работни места, сама по себе си, при определени условия (така както това е разяснено в цитираното Решение по дело C-580/17, т. 52 58) би могло да попадне в приложното поле на чл. 72 § 1 б. а от Регламент 1689/2005г., т.е. да е на лице хипотезата на чл. 70 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ. Нищо друго не следва нито от нормата на чл. 37 ал. 3 от ЗУСЕФСУ, нито от чл.37 ал. 1 от ЗДП, на които се позовава касаторът. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, тъй като се поддържа основание в обхвата на чл. 70, ал. 1, т. 3, предл. първо, и/или по т. 4, и/или по т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт, като съображенията за противното, изложени в касационна жалба не се споделят от този състав на съда. В този смисъл е и практиката на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение, изразена например в Решение 4142 от 03.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 7657/2021 г., VIII о., Решение 4137 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 7501/2021 г., VIII о., Решение 3564 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. 7607/2021 г., I о., Решение 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6374/2021 г., I о., Решение 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 5175/2021 г., I о., Решение 226 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 5176/2021 г., I о., Решение 665 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6163/2021 г., VIII о., Решение 13 от 4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 4302/2021 г., VIII о. и др. Що се касае до съображенията, изложени от съда досежно съответствието на административния акт с материалния закон, то те са сторени въз основа на дължимия анализ на доказателствата и доказателствените средства и становищата на страните, така както изисква чл. 172а от АПК, а и чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, споделят се напълно от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. Второ от АПК, но предвид изложеното по-горе, това няма отношение към крайния изход от спора. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски в негова полза. На ответника по касация с оглед своевременно заявената претенция и представените доказателства, вкл. и списък по чл. 80 от ГПК, се дължат разноски под формата на уговорения и изплатен адвокатски хонорар във връзка с осъщественото процесуално представителство в производството пред ВАС, в размер на 6 636 лева, които ДФ Земеделие (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъден за заплати.